неделя, 21 Октомври 2018, 19:14
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
05 Фев 2008 11:07 | Интервюта

Охлювъдството е подходящо като атракция и същевременно е източник на доход за семейния бизнес

Цветан Цеков , Собственик на ферма за охлюви, с. Горна Кремена, Врачанска област

Оцени статията
Брой гласове: 20 Рейтинг: 4.25
|

специално за AGRO.BG

- Г-н Цеков, как така се случи, че се насочихте към охлювъдството?

- Промените след 10 ноември 1989 г. ми наложиха да намеря ново поприще за себе си. Търсех всякаква информация и успях да намеря такава в Италианската асоциация на охлювъдите. Заедно с тях в с. Долна Кремена създадохме пилотна ферма, която да служи за модел за развитието на охлювъдството в България.

- Кои са основните принципи за отглеждането на тези животинки?

- Почвата трябва да бъде с алкален или неутрален характер, защото при кисела реакция се унищожават яйцата на охлювите. Мястото е добре да бъде със северозападно изложение, защото преките слънчеви лъчи убиват малките охлювчета. На второ място охлювите трябва да се заградят, но не за да не бягат, защото със затворници никой не е достигнал кой знае какви резултати, а по-скоро, за да ги предпазим от външни врагове. Има специална технология за построяването на фермата. Съществува и много специализирана литература. Самият аз мога да дам напътствия как да се построи. За ограждането на полетата се използват специални италиански мрежи, които препоръчвам, защото са хубави и трайни. При мен площта е един декар, на който отглеждах охлювите. Това беше пилотна ферма. Италианците дадоха всичките средства и е построена под тяхно ръководство. Те идваха почти всеки месец. Правили сме дневник на растежа на охлювите, боядисвали сме ги, за да ги наблюдаваме. Те финансираха и текущата работа.

- Защо стана така – имаха някакъв интерес или просто от добри чувства?

- Нямаха никакъв интерес. Един от членовете на тази асоциация Лесли Елмсли, който е шотландец и в продължение на около 40 години живее в Италия заради охлювите, ни помогна много. Той беше председател на научния съвет на асоциацията и по своя собствена инициатива реши да провери какви са условията за развитие на охлювъдството в България.

- Какво е необходимо, за да има добри резултати при отглеждането на охлюви?

- За да бъде успешна една охлювъдна ферма, са необходими три условия. Първо, трябва да се даде повече храна на охлювите, отколкото те имат в природата. Във фермите се използва концентриран фураж, както и за другите животни – царевица, пшеница, ечемик, соев шрот. В полетата се сеят определени растения, но те не са толкова за храна, колкото за сянка и за създаване на определен микроклимат.

На второ място, трябва да се даде повече вода на охлювите. Трябва да се оросява непрекъснато, независимо от климатичните условия и въздушната, и почвената влажност – всяка нощ обилно, защото охлювите са нощни животни, за да могат да се хранят и да нарастват. Охлювите имат белодробно дишане и не обичат водата, а влагата. Така и растителността остава зелена. Освен това ние стимулираме нашите охлюви да снасят непрекъснато яйца. Особено ако сутрин при изгрев слънце ги оросяваме, просто ги излъгваме, те снасят и така увеличаваме и прираста. На трето място, което е характерно и за другите животновъдни дейности, охлювите трябва да се отглеждат разделно по възрасти. През първата година няма откъде да се вземат. Събират се от природата за родители. Но много от тях измират. В нашата ферма в началото около 10% успяха да пораснат на следващата година и бяха с диаметър около 30 мм и тегло около 20 г. Ясно е, че щяхме да бъдем на загуба, но това беше пилотна ферма, за да се покаже как става отглеждането на охлюви. На следващата година взехме за родители от тези 10%, които показаха качества към адаптиране. От техните деца вече около 25% бяха годни за развъждане. И така в продължение на 5 години правехме селекция, като постигнахме някъде около 60% приспособяемост, което също не е задоволителен резултат. Тогава господин Елмсли донесе от неговата ферма малки охлювчета от Италия, но трябва да се има предвид, че те бяха, може би, над 50-о поколение, отгледани във ферма. Те бяха много мънички, дори прозрачни. Маркирахме ги с боя и ги пуснахме в полето при нашите охлюви. Това стана през есента. Между нашите охлюви имаше и такива с 30 мм диаметър на черупката. Дойде студеното време и всички охлюви се скриха в земята за зимуване. На другата пролет излязоха всички охлюви, включително и "италианчетата". Но от около 500 бяха оживели към 200, защото бяха много малки и не бяха успели да се нахранят и да натрупат хранителен резерв за презимуване. Но на тези 200 все едно, че някой им даде старт с пистолет. Дружно се нахвърлиха на храната, веднага намериха къде са коритцата, макар че са със специални хранилки, и към 5-и май всички бяха еднакво пораснали – към 28–30 мм и 20 грама тегло, а нашите български охлюви продължиха да си растат чак до края на юни–юли, а някои дори и през есента. Оставихме чуждоземните охлювчета в полето. Получи се едно кръстосване между тях и нашите, които са от един и същи вид – Helix Pomatia. И за още две години ние успяхме да достигнем към 80% прираст.

- Каква е технологията за създаване на ферма за охлюви?

- Първоначално се прави една малка ферма за селекция. Същевременно се загражда по определен начин едно по-голямо поле в зависимост от възможностите на фермера – от 1 до 5 дка. Тази технология не е много скъпа в сравнение със заграждането на една истинска ферма и през есента може да се изплати.

Нашата цел не е просто да отглеждаме охлюви. В природата ги има достатъчно. Циганите са съгласни да ги събират за 30 стотинки за килограм и днес могат да наберат по 100 кг. В България спокойно може да се берат по 5000 т, без да се притесняваме, че могат да бъдат унищожени, защото само промяната на природните условия може да предизвика тяхното изчезване. При охлювното фермерство трябва да произведем продукт, който природата не го дава. И се оказва, че италианската система точно това прави. Крайната цел тук е получаването на охлюви, които не са с качества като в природата, а са нещо по-различно. Ние не продаваме нашите охлюви по всяко време, а ги изчакваме до есента да се запечатат, тоест да изпаднат в хибернация. Тогава те изхвърлят всякакви нечистотии от себе си, както и калцият, който ги прави твърди и негодни за употреба, каквито са през май–юни. Трябва да се варят 4–5 часа и не винаги стават.

В такъв вид предполагам, че сега, може би, струват 10 евро за килограм на западния пазар. Но в природата къде ще се намерят охлюви в хибернация, а когато има ферма, се произвежда краен продукт, който само ние можем да предложим. Капиталовложенията са поне 10 000 лв./дка.

- Вие вече отказахте ли се от отглеждането на охлюви?

- Все още не. Преди две години започнахме пак с господин Елмсли да правим селекция, като кръстосваме охлюви, които имат бяло месо /Helix Рomatia/ с екземпляри, които са с тъмно месо /Helix Lucorum/. Единият е кафяв, а другият е чисто бял. Добрите цени са за Helix Рomatia, но Helix Lucorum е много жизнен. Шотландецът се заинтересува от това, накара ме да намеря от тези охлюви. Пратих му. В моята ферма оставих една част и започнахме да селекционираме. Оказва се, че тъмният цвят на месото се предава на поколението, но мисля, че до 2–3 години ще успеем. Стараем се да ориентираме работата си към българските условия, защото популацията на белия охлюв в нашата природа вече е силно ограничена. Helix Рomatia снасят 40 – 60 яйца годишно, а тъмният – над 200. Расте много по-бързо. 2007 година, която беше изключение, излязоха към 15 февруари. Други години излизат до средата на март, а Helix Рomatia изпълзяват чак в началото на април и в края на август вече се скриват, докато Helix Lucorum са още навън. 

- Вие предлагате да се промени Наредбата за събирането на охлювите. Защо?

- За да могат хората да работят спокойно. Бих предложил, за да се запази Helix Рomatia,  да се събира до първи май, защото Helix Lucorum има много в България, просто напаст, и да започне да се изнася рано напролет – през март например, както в Турция. Тогава цените няма да бъдат  ниски. Предлагам през май да спре износът, за да могат да нарастват и след това от 15 август, когато всякакво размножение е свършило и охлювът се готви за зимен сън, да се разреши събирането. Масовото търсене от големите консервни фабрики в чужбина е през май–юни, защото охлювите излизат при дъжд. Ако забраним събирането тогава, ще си запазим и количеството, и ще постигнем по-висока цена. Тогава мога да продавам малки партиди по 500 кг, които ще ми се плащат и по 7 евро/кг. Докато през май–юни охлювът е просто болен. 

- Как се практикува отглеждането на охлюви в чужбина?

- В Италия съм наблюдавал какво се прави в една малка ферма. В малка селска къща с четири стаи, каквито има и у нас, се извършва размножаването и преработката. В една от стаите са клетките на майките, които снасят яйца. В друга са новоизлюпените охлювчета, които остават там десетина дена, докато изгубят прозрачността на черупките си. След това се заселват в два декара заградено поле. Когато станат подходящи за консумация, се слагат в автоклав, разположен в третата стая на къщата, където охлювите се попарват, изваждат се и се манипулират. В четвъртата стая има фризер, където продукцията се съхранява до окончателната продажба. Фермерът ми каза, че всичко това струва 70 000 марки, което един хотелиер може да си позволи.

В полетата се сади листно цвекло, известно като манголд, което образува много буйна листна маса, почти като на тиква, и покрива хубаво площта. Надолу прави дълбок корен и намира влага, не образува грудка и охлювите с голямо удоволствие се крият около корените и там правят гнезда и снасят яйца. Няма и коренища, както при люцерната, а някои мислят, че тя е най-подходящото растение за тези животинки. А те, първо, не я ядат, второ, прави плетеница от корени и не могат да се заравят и да си правят гнезда.

- Какво бихте посъветвали начинаещите охлювъди?

- Най-ефективно е тази дейност да се развива в съчетание със семейни хотели. Навремето изграждането на един декар ми излезе 4000 лв., но сега не съм наясно с цените. Проблемът е в неправилната технология и представянето на охлювъдството като нещо съвсем елементарно. Има едни италианци, които направиха голяма експанзия, първо в Сърбия, а сега – и в Румъния и Молдова. Целта е да продават оградните си мрежи, които са много скъпи. Тук няма да дойдат, защото знаят, че аз ще пиша в пресата. Искам всичко да бъде честно и да не се търгува с илюзиите на хората.

 

 
 
 

ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни новини

всички

Актуални статии

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker