събота, 23 Февруари 2019, 14:25
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
08 Фев 2008 15:19 | Интервюта

Ние носим отговорност както за себе си, така и за хората, които са ни предоставили земята за обработка

Ангел Василев , зърнопроизводител, Исперих,

Оцени статията
|

специално за AGRO.BG

- Г-н Василев, Вие получихте наградата на "Добричкия панаир" и на Националната асоциация на зърнопроизводителите  "Зърнопроизводител на 2007 г.". Как стигнахте до това отличие и какво се крие зад него?

- Благодаря на всички колеги, които избраха мен и фирмата ми за "Зърнопроизводител на годината" и искам да отбележа, че има още много достойни фермери в нашата държава, на които може да бъде присъдено това отличие. Дотук се стигна благодарение на нашия целогодишне упорит труд в селското стопанство и защото обичаме земята, която обработваме. Участвали сме в три програми по програма САПАРД, оборудвани сме с отлична техника и смеем да кажем, че правим съвременно земеделие с високи технологии. Колективът на фирмата също така много допринася за успехите. Имаме чудесни агрономи, специалисти и механизатори. Изглежда, че заплащането ги удовлетворява, защото при нас няма текучество.

- Колко декара обработвате и какви култури гледате на тях?

- Обработваме около 30 000 дка, като на сегашния етап собствената ни земя е около 4000 дка. Основно сеем пшеница – около 12 000 дка, ечемик – около 1000 дка, рапица – между 3000–4000 дка, слънчоглед – 4000 дка, и между 8000 и 10 000 дка царевица.

- Какви добиви постигнахте при отделните култури?

- През 2007 г. година първоначално започнахме с жътвата на ечемика. От него получихме около 400 кг/дка, от пшеницата – 320 кг/дка, от рапицата – 405 кг/дка, от слънчогледа – 180 кг/дка, и от царевицата – 190 кг/дка.

- На фона на онова, което казват Вашите колеги от други стопанства, тези резултати звучат доста добре...

- Благодарение на добрата организация и на машините, с които разполагаме, благодарение и на това, че при нас "прикапаха", макар и в незначителни количества, дъждове, се запази и малката реколта, която се беше формирала, а за мен лично при слънчогледа и царевицата бяхме направили добрия избор. В едно стопанство винаги трябва да се сее ранна, средноранна и малко късна царевица. Хората, които заложиха на късната царевица, която има генетичен потенциал за високи добиви, но изисква повече вода за напояване, получиха по-лоши резултати. Ние се стремим в технологично отношение да спазваме препоръките на научните работници.

- При това положение със сигурност използвате качествени семена, щом се доверявате на науката...

- Задължително. При пшеницата ние всяка година купуваме елитни семена от Добруджанския земеделски институт в гр. Генерал Тошево. Нашата фирма винаги сее семена първо размножение. Имаме и един пшеничен сорт на Садовския институт – Победа.

При слънчогледа, където сме семепроизводители, използваме семена на Добруджанския институт от сорта Сандокан. За царевицата се обръщаме към фирмата "Пионер".

- Каква техника използвате?

- В земеделието всичко е важно. Като се започне от техниката, мине се през качествената технология, прибирането и ангажирането на добрите специалисти. Ние сеем със сеялки "Амазоне" и съответно работим с трактори "Фенд", за прибирането използваме машините на "Клаас".

През миналата година при нас се проведе национално съвещание по рапицата. Подготвихме 22 опита на немската фирма "Рапсгебеер". Резултатите, които получихме от използваните семена, са учудващо високи за неблагоприятните климатични условия у нас, предизвикани от сушата, а именно успяхме да реколтираме до 460 кг/дка. Фирмата, може би е първата в България, която ни насочи и ни предостави перспективна технология за засяването и отглеждането на рапицата. Много други фирми ни предлагаха системи на отглеждане, при които културата се засява с норми в килограми на декар, а немската организация ни ориентира и тази година го направихме – използвахме около 200–300 грама на декар. Това производство е много доходно, но и технологията съответно е малко по-сложна, защото изисква сеитба с по-прецизна техника. Не може с обикновени сеялки да се реализира посевна норма в порядъка на грамове на декар. Резултатите са много добри.

- При Вас има ли тенденции за връщането на младите хора на село? Какво е положението с кадрите в ръководената от Вас фирма?

- Много колеги от района се оплакват, че не могат да намерят добри млади механизатори, защото голяма част от тях отиват в строителството и там получават доста по-добри заплати, въпреки че, според мен, не се осигуряват на равнището на възнагражденията. А ние се гордеем с нашите механизатори, нямаме текучество, заплатите са много над средното в сектора и в държавата. Убеден съм, че ако една фирма е сериозна, тя ще може да привлече младите. При нас има момчета, които са по 23–24 години и те много добре се справят с модерната техника.

- С какви специалисти работите?

- Във фирмата има 6 души висшисти. Моята съдружничка е агроном, освен това имаме още двама души със същата квалификация, аз и моята съпруга сме икономисти, а имаме и още един висшист, който работи в администрацията.

- Смятате ли, че рентата, която давате, удовлетворява собствениците на земя?

- Може би, затова сме успели, защото при голямата конкуренция, която има в нашия край, а трябва да се има предвид, че в Лудогорието се прави модерно земеделие, ние няма година, заявявам с чест, да сме пропуснали или да забавим изплащането на рентата. Даже преди да тръгна за курорта "Златни пясъци" оставаха само 15 000 лв. неизплатена рента от общо 500 000 лв. Тези пари всъщност са непотърсени. Нямаме контакт с всички хора, чиято земя обработваме, за да дойдат и да си получат онова, което им се полага. На декар ние даваме по 15 лв. Не делим хората. Работим в 12 села и навсякъде плащаме една и съща сума на единица площ. Около 60–70% от рентата изпращаме с пощенски запис или по банков път. Стараем се да бъдем напълно коректни със собствениците. Ние сме фирма, която е на "светло", това ни е държало на повърхността и ще продължава да ни държи.

- Имате ли опасения, че при вече набиращата скорост търговия със земеделска земя, собствениците ще си я поискат, за да я продадат?

- Прави ми впечатление, че там, където има силно селско стопанство и коректни партньори, земята много рядко се продава. При нас това става в изключителни случаи, и то, ако наистина се налага – по здравословни или други битови причини. Докато при колеги, които не плащат редовно рента, или при кооперации, които са задлъжнели, земята поголовно се купува от фондовете със специална инвестиционна цел – точно на такива места, където освен че не се плаща, не се прави и добро земеделие.

- Какво бихте казали накрая на нашия разговор?

- Държавата трябва да разбере едно, че ние, производителите, твърдо отстояваме нашите принципи и искаме да работим в конкурентоспособна среда с нашите европейски партньори. Защото ние вече сме в Европа. Трябва да изоставим всички стари разбирания при обработването на земята. Необходимо е нашата работа да бъде ориентирана към новите технологии, за което са нужни средства за нови машини и съоръжения. Имайте предвид, че много малко фирми в момента използват сложни торове. Парите са ни необходими и за да внасяме повече фосфор и калий в нашите почви, за да имаме по-високи успехи. Според мен у нас при 70–80% от площите не се използват сложни торове и по тази причина резултатите са по-слаби. А това е така, защото от земеделието наистина се печели трудно.

А западният производител е спокоен, защото при тях гаранциите са много големи и те получават солидни субсидии. Съответно техните разходи на декар са доста по-високи, защото имат необходимите средства, и получават по-добри добиви. Така че справедливо е да имаме равностойни условия за производство.

 

 
 
 

ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни новини

всички

Актуални статии

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker