сряда, 20 Февруари 2019, 05:10
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
12 Фев 2008 11:27 | Интервюта

Трудно е намирането на качествена суровина за консервната ни промишленост

Константин Ламбрев, Председател на УС на, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци

Оцени статията
|

специално за AGRO.BG

- Г-н Ламбрев, на какви изисквания трябва да отговарят предприятията от консервната ни промишленост?

- Те трябва да отговарят на всички правила и изисквания, заложени в европейското законодателство. Хармонизирането на българското законодателство с европейското беше един дълъг процес, който продължи близо пет–шест години. Всички преработватели имаха време да приведат своето производство в съответствие с изискванията на това законодателство. От друга страна, трябва да кажа, че нивото на консервната промишленост в България и преди е било доста високо. Някои от изискванията за качеството на продуктите по БДС /Български държавен стандарт/ са много по-високи от изискванията и стандартите в ЕС.

- Спазват ли се тези изисквания от нашите производители?

- Трудно мога да отговоря на този въпрос. Всички съвременни предприятия в преработващата промишленост са модерни, оборудвани със съвременна техника, по редица програми са извършили реконструкция и модернизация. Много от тях имат сертификация, внедрени системи за управление на качеството и безопасността на храните. По закон всяко едно от тях трябва да има такива системи, докато сертифицирането не е включено в закона. Така че сертифицирането е нещо, което е над закона. Всяка една такава сертификация от независими одитори показва, че тези предприятия са достигнали изискуемите от закона равнища на безопасност. Разбира се, има и такива, които не отговарят на тези изисквания, но това е проблем, който трябва да бъде решен от други държавни органи. На пазара има продукция, която не отговаря на всички изисквания на законодателството. Според мен този процес няма да продължи още дълго време, защото изискванията непрекъснато нарастват, повишава се контролът, нещата улягат и за такива производители няма да има място на пазара.

- Какво черпите от чуждестранния опит в преработката и консервирането на плодове и зеленчуци?

- През последните години в региона тази индустрия има голямо развитие. В част от страните тя се преструктурира. В България и Македония се създадоха много нови предприятия, оборудвани на доста добро техническо равнище и с много по-гъвкава политика. В последните години в Турция също се наблюдава бум на тази индустрия. Опитът в развитието на този отрасъл в отделните страни е интересен за участниците в срещата. Може да се размени информация за всички  новости от индустрията, за зеленчукопроизводството, за развитието на техниката в отделните страни. Обмяната на такава информация е полезна за всички и спомага за по-бързото развитие и достигане на нивата, на които е световният пазар.

- Как се отрази на този отрасъл влизането на България в ЕС?

- На този етап не мога да кажа, че за една година има драстична промяна. Промените в селското стопанство са заложени в целия преходен период. За съжаление нашето селско стопанство не може да подсигури нужните количества суровина за преработка. Консервната промишленост е преработваща промишленост и би следвало да има съответните източници. Има и положителни тенденции, но като цяло зеленчукопроизводството у нас трябва още да се развива. Има какво да се желае. Още като отидем на пазара, вижда се, че плодовете и зеленчуците родно производство, предназначени за прясна консумация, не са достатъчни. През последните години вносът от съседни държави взима застрашителни размери, нещо което въобще не е характерно за България. Преди по-малко от десет години ние изнасяхме 10–15 хиляди тона пипер годишно, а в момента внасяме пипер. Това не е нормално. Никоя преработваща промишленост не иска да работи с вносни суровини, а с продукти местно производство. Това са тенденции, които следва да бъдат добре преценени и да се дадат такива програми, че местното производство да бъде стимулирано достатъчно, за да подсигури продукция за индустрията и пазара. Не е невъзможно, защото като погледнем цифрите в годините назад, през 1989–1990 г. консервната ни промишленост е произвеждала близо 600 хил. т готов продукт, а в момента – по-малко от 200 хил. тона. Суровина е имало за голям обем производство, а сега е трудно намирането най-вече на качествена суровина.

- Защо? Българските стопани не произвеждат ли качествени плодове и зеленчуци?

- Трудно може да се определи коя суровина е качествена и коя не. Произведената у нас суровина по своите вкусови качества надминава многократно чуждестранното производство. Все още се отглеждат зеленчуци по стари технологии, които не дават високи количества, но се запазват вкусовите качества – има повече аромати в плодовете и зеленчуците, което е добре за преработвателите. От друга страна, в България в сектор плодове и зеленчуци няма изградени професионални организации, които да обединяват производителите и да им помагат да достигнат определени нива на качеството. Това ще се развива постепенно. Като пример мога да дам Асоциация "Български пипер". Тя успя да събере доста членове и води активна политика за разпространението на добрите земеделски и производствени практики, помага на производителите в избора на качествени семена и техника. Проблемът е, че производството на зеленчуци все още е в ръцете на дребни производители, които трудно се организират и трудно се асоциират. Във всяко едно консервно предприятие входящата суровина трябва да се окачествява на партиди, нормално е да има  и проследяемост. Когато е доставена от няколко производители, това е труден процес.

- Какво количество готова продукция изнасяме за Европа и други пазари и какво остава за вътрешния пазар?

- Консервната промишленост у нас винаги е била експортно ориентирана. Ако се върнем назад във времето, статистиката показва, че през 1939 г. в България са били произведени 40 хил. т консерви, от които само 2 400 т са били за вътрешна консумация. Всичко останало е било предназначено за износ. И сега по-голямата част от продукцията се изнася. Радващ е фактът, че вътрешният пазар се увеличава, както и възможностите за износ на тази продукция.

- Продуктите на нашата консервна промишленост приемат ли се добре в другите европейски страни?

- Като цяло мога да кажа, че намират добър прием. От друга страна, делът им на световния и европейския пазар е толкова минимален, че едва ли може да се направи изводът, че намират страхотен прием. Просто обемите, които се изнасят и обемите на производство, не са големи, но това, което се изнася, намира добър прием. Пазар номер едно са страните от ЕС. Българските консерви са добре представени и на пазари, които също са много взискателни, като САЩ и Канада,  възвръщаме постепенно позициите си и на руския пазар. Български консерви има в много точки на света, дори в Австралия и Япония. В последно време тенденцията в нашия бранш е плодовете и зеленчуците да се консервират с максимално съхранение на витамините в тях, затова и те най-вече се замразяват. Спокойно може да се каже, че българската консервна промишленост се развива възходящо.

 

 
 
 

ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни новини

всички

Актуални статии

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker