понеделник, 24 Ноември 2014, 05:28
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
26 Фев 2008 17:18 | Интервюта

Сега е моментът в гъбопроизводството да се въведат европейските технологии

Илиана Димитрова , съдружник във фирма,, занимаваща се с гъбопроизводство

Оцени статията
Брой гласове: 10 Рейтинг: 4.3
|

специално за AGRO.BG

- Г-жо Димитрова, как се чувствахте Вие и съпругът Ви, когато започнахте работа в семейния бизнес с гъби? Задоволява ли Ви, това което правите тук?

- Когато започнахме работа във фирмата през 2003 г. тя представляваше малко семейно дружество с два гъбарника и трима работници. Днес имаме десет производствени, три хладилни и складови помещения и тридесет работници. Бизнесът ни се разгърна бързо, но срещнахме и доста трудности. Тъй като и двамата сме далеч от професията гъбопроизводител, трябваше да се учим и едновременно да се развиваме в мащаб. Бяхме и продължаваме да сме изправени пред големи предизвикателства ежедневно. Още в самото начало се сблъскахме със стар модел на работа и мислене, различни професионални отношения и практики, на които не бяхме свикнали, най-вече съпругът ми. Опитахме от всички несгоди: измамни строителни фирми, некачествена работа, неспазване на срокове, нелоялна конкуренция и много други. Ще ви дам и един конкретен пример: дори и днес производството ни страда целогодишно от лоши услуги, като спирането за 5–10 дни на така жизненоважната за гъбите вода.

За щастие нещата в България започват да се променят, въвеждат се европейските производствени практики, съзнанието и начинът на работа на хората се променя.

- Очевидно Вие имате визия към Европа. Намирате ли нови предизвикателства, нещо, което да Ви даде възможност да разгърнете онова, за което сте подготвена?

- В България има възможност да се направят много неща в нашата област. Като се има предвид, че през 1989 г. у нас са се произвеждали 9000 т, а през 2006–2007 г. по неофициални данни – 5–6 хил. тона, това означава, че има възможност за равитие на отрасъла.

Култивираната печурка в България обаче се произвежда от дребни гъбопризводители, които използват остаряла примитивна технология, помещенията им не са специално построени за целта, използва се много ръчен труд. Самата нормативна база, която регламентира изискванията за устройството и експлоатацията на гъбарници, е от 1984 г.

Сега е моментът у нас да се въведат до известна степен европейските технологии. Казвам до известна степен, защото инвестициите за построяването на компостна площадка или гъбарници по 100% европейски модел са много големи. Тук е и ролята на моя съпруг, който се опитва да направи български вариант на европейския модел. Проектираме съвместно с български фирми машини за вадене и зареждане на компост, автоматично регулиране на процеса на пастьоризация в камерите и други идеи.

- До каква степен ще е ефективно да се внедри европейското ноу-хау у нас?Има ли реална перспектива пред автоматизирането на българското гъбопроизводство?

- Ще направя едно сравнение. Френска фирма произвежда 7000 тона гъби годишно (повече, отколкото цяла България), а технологичният процес в гъбарниците се управлява от един човек технолог, броят на целия персонал е 16 души. Нашата фирма произвежда 300 тона годишно, а имаме два пъти повече работници.

Разбира се, възнагражденията на българския и европейския работник не са еднакви. Но като се има предвид, че те представляват 30% от себестойността на продукцията, когато заплатите се изравнят с тези в ЕС, сами разбирате, че няма да е много рентабилно използването на ръчен труд. Освен това премахването на субективния фактор ще е своеобразна гаранция, че ще се допускат по-малко човешки грешки. Инвестициите обаче са много големи. И за да са ефективни, трябва да се произвеждат много гъби, а българският пазар няма такава голяма поглъщаемост.

- Няма ли възможност за износ?

- За износ на прясна гъба в страни като Франция и Германия не може да се говори, защото транспортът ще оскъпи много продукцията. Възможен е износ към страните, с които граничим –

например Румъния и Гърция, но нямаме толкова голям гъбопроизводител, който да осигури необходимото количество и регулярност на доставките. Това означава, че за износ е небходимо българските гъбопроизводители да се сдружават. Доста трудно начинание предвид различното ниво на производителите, разликите в добивите и качеството на гъбите. Необходими са еднакви изходни материали, подобни технологии, които да осигуряват еднородност на продукцията, гаранция и за определен процент добив.

- Оптимист ли сте по отношение на перспективите и ако е така, колко напред във времето те биха се реализирали?

- Ние продължаваме да се модернизираме. Вече сме кандидатствали по предприсъединителната програма Сапард за построяването на 3 гъбарника. Ще опитаме да се възползваме и от сегадействащите европейски фондове за създаване на нова компостна площадка. Това трябва да направят и други фирми. При новите европейски изисквания за производство и хигиена, за дребните гъбари ще стане нерентабилно производството на гъби. Осемдесет процента от производителите трябва да участват в сдружения, но за целта трябва да направят големи инвестиции. Нямаме избор, пътят към пазарите преминава през сдруженията. Това е и пътят, през който са минали европейските гъбопроизводители.

 

 
 
 

ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни новини

всички

Актуални статии

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker