1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. И подовото, и клетъчното отглеждане на кокошки носачки имат своите плюсове и минуси

И подовото, и клетъчното отглеждане на кокошки носачки имат своите плюсове и минуси

Никола Тодоров – собственик на ферма за кокошки носачки

 

– Г-н Тодоров, как се решихте да се насочите към този бизнес?

Както става в повечето случаи, с този бизнес започнах да се занимавам съвсем случайно през 2005 г. Това място винаги е било птицеферма, но базата, която заварихме тук, беше в плачевно състояние. След като закупихме терена и направихме щателен оглед, с моя съдружник решихме да съборим две от старите сгради и да изградим нови. Запазихме само една, която след сериозен ремонт в момента използваме като склад. В едната се отглеждат кокошки носачки по метода „подово” отглеждане, а в другата са по метода „клетъчно” отглеждане, като птиците са поставени в евроклетки, разрешени от ЕС. Тази база с евроклетките функционира от близо година и половина. Отглеждането по двата метода е напълно механизирано и целият процес се следи само от един човек и в двете помещения.

– С какви средства беше изградена тази модерна база? Със собствени или сте кандидатствали за финансиране по европейски програми?

Кандидатствахме по програма САПАРД за закупуване на техниката. За строежа на новите сгради не сме използвали такива средства. Финансирането за закупуване на техника беше по-лека процедура и по-бързо стана възвърщането на средствата по САПАРД. В строителството имаше неща, които щяха да отнемат много време. Докато при оборудването няма такова нещо. Подготвят се документите, прави се проверка и купуваш нужната техника. Специално за оборудването направихме предварително проучване и се насочихме към една от водещите италиански фирми, специалзирана в оборудването на сгради за отглеждане на кокошки носачки, бройлери и други видове птици.

– За нашите читатели ще бъде интересно да разкажете по-подробно за двата метода на отглеждане на птиците.

- По договор нашата база е експериментална за една от водещите български фирми производителки на фуражи за всички видове животни. Кокошките се хранят с разнообразни видове фуражи, приготвени по различни рецепти. Следи се тяхното развитие, следи се и какво отражение дава това върху капацитета на фермата. Затова са разделени по този начин в двете сгради – различни методи и различни рецепти. Търсим оптималния вариант. Подовото отглеждане е едно от най-разпространените в страната. По повод на птичия грип птиците се отглеждат изцяло вътре, без допир до външната среда. Смея да твърдя, че условията, при които се отглеждат, са идеални – създава се изкуствен климат, спазват се всички норми, зададени от специалистите, състоянието им се следи от зоотехници. И единият и другият метод си имат своите плюсове и минуси. При подовото отглеждане се наблюдава по-голяма загуба на фураж – разпилява се. Кокошките не стигат максималния капацитет на снасяне. При този начин те снасят на определени места – полози, а кокошките не са животни, които се поддават на дресировка. Събирането на яйцата става ръчно, може и автоматично, но при подовото отглеждане, не е застъпено широко. При положение че има яйца, снесени извън полозите, това налага ръчно събиране и, разбира се, повече работна ръка. Чисто технологично поддържането на температурата, подаването на фуража, подаването на водата се ръководят от компютър, който поддържа микроклимата и в двете помещения. Същото е и при клетъчното отглеждане. Нормативът, издаден от МЗХ, за брой на кокошките в евроклетките е спазен, съгласуван е с ЕС за хуманно отглеждане на животни. Броят на птиците в една клетка е двайсет, за да имат достатъчно пространство. Клетките са оборудвани съответно с всичко необходимо, за да се създаде една нормална среда за отглеждането им и да се чувстват комфортно. Храна, вода, място за търкане на ноктите, място за снасяне в самата клетка. Подава се специално зърно, с което птиците да се къпят – това е заложено в природата им. При клетъчното отглеждане има значително по-висока производителност, защото загубата е много малка. Системите за хранене са изградени така, че няма никаква загуба на фураж. Това оборудване разполага със съоръжение, наречено „патколинк”, което позволява при високи външни темеператури вътре в помещението да се поддържа да речем една температура от 20 градуса, а едновременно с това играе ролята на въздушен филтър. Благодарение на всичко това, съдържанието на амоняк във въздуха е намалено до минимум, което води до повишаване на носливостта на птиците. При подовото отглеждане съдържанието на амоняк във въздуха е доста по-високо, отколкото при клетъчното. Почистването на тора става автоматично, на два – три дни, което също намалява съдържанието на амоняк. И в двете сгради – и при подовото, и при клетъчното, има системи за пречистване на въздуха, които работят на пълен капацитет за поддържане на добър микроклимат. При подовото отглеждане вентилацията е много по-мощна, за да се неутрализира миризмата на амоняк. За сметка на това в другата сграда изнасянето на тора е автоматизирано. Както вече казах, на два–три дни той се изкарва директно от сградата по специален канал и след това се извозва. Броят на птиците при клетъчното отглеждане е 12 хиляди, а при подовото – 4 хиляди.

– По какъв начин птиците приемат необходимите лекарства?

И двете сгради са оборудвани със специални съоръжения – медикатори, през които лекарствата се поемат от птиците чрез водата. Ако се наложи, по този начин се прави прием и на ваксините – изобщо всичко, което е необходимо за доброто състояние на носачките.

– Какъв е процентът на смъртност при носачките?

Заради добрата технология, с която разполагаме, процентът на смъртност в нашата ферма е много под минимума, който е заложен при тези методи. Условията, при които се отглеждат, са отлични. При яйцата неизбежно има такива, които са спукани. Това се получава, ако носачката снесе яйцето от по-високо, но това е нормално, защото подът е телен. Такива яйца не излизат на пазара и се бракуват.

– Откъде се снабдявате с кокошки и каква е породата, която отглеждате?

Тук породата, която се отглежда е „Иса-Браун”. Снабдяването става от птицезаводи. При нас ярките пристигат на 17-ата седмица от излюпването, или седмица – две преди да са достигнали възраст да започнат да носят. Помещенията са напълно изчистени, обезпаразитени и дезинфекцирани за новото стадо. Така ние не губим този период на отглеждане от еднодневното пиле – до ярката носачка, и фермата има по-висока рентабилност.

– Каква е средната продуктивност на фермата?

Нашите носачки ги отглеждат и ги хранят в птицезаводите с фуражи на българската фирма, с която имаме сключен договор. Схемата на хранене е сложна и е най-важната при отглеждането на птиците. За всеки период елементите, които влизат в състава на фуражите, са различни. Още от първия ден до края на отглеждането рецептите се сменят непрекъснато. Към 22–23-ата седмица се достига пикът на производство и всеки производител знае, че е важно да се задържи за по-дълго този пиков период. Ние сме стигали до 95–96% носливост. На 100 кокошки – 95, 96 яйца на ден. Това е много висок процент. Но пак казвам, важно е да се задържи максимално дълго този пик. Обикновено максимумът е 5-6 седмици. Ако периодът е по-дълъг това е показател, че кокошките са в добра кондиция, добро състояние и са хранени добре. След този пик следва периодът, в който носливостта намалява и достига до 87%. Това е най-дългият период – близо 30 седмици. В момента, в който започне да пада под 80% , значи наближава времето за смяна на кокошките. Но това трябва да стане максимално късно. Смята се, че продуктивният период на кокошката е от 18-ата до 75-ата, 80-ата седмица. Падне ли под 75% носливостта, вече производството се счита за нерентабилно. Става дума за промишлено производство. Но тези кокошки са в такова състояние, че когато ги продадем на дребни стопани, в условията на домашно отглеждане, гарантирам, че в продължение на две години те ще продължават да носят яйца с доста висок процент продуктивност. Този процент е добър за домашно отглеждане, но не и за промишлено.

– Каква е заболеваемостта при тези носачки?

Слава богу, почти нулева. За много хора кокошките са най- обикновени животни, но това на практика е едно много капризно и сложно същество. Ако се появи някяква зараза, птиците си я предават много бързо една на друга и може за една нощ да бъдат унищожени всичките. В това отношение те са много уязвими. За това заболеваемост не трябва да се допуска.

– Къде реализирате продукцията?

Още от самото създаване на фермата работя само с един търговец. Той реализира яйцата в района на Благоевград и Петрич. В магазинната мрежа на София почти не предлагам.

– Вашият коментар за пазара на яйца като цяло?

Това е една доста болезнена тема, в която не искам да навлизам в подробности. Но като цяло пазарът трябва да бъде грижа на държавата. Въпреки че сме членове на ЕС, има огромна разлика между българския животновъд и останалите. Нашето селско стопанство въобще не се субсидира. Специално за нашия сектор, когато отвън идва стока, произведена в по-старите страни членки на ЕС, тя е субсидирана и е на конкурентни цени за нашия пазар. Ако продължава това отношение на държавата към селскостопанския производител и незаконният внос на селскостопанска продукция не спре, не знам колко още ще можем да издържим.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.