* Видео по темата може да видите ТУК
* Други статии по темата...

- Господин Апостолов, според Вас, добри ли са възможностите, които предоставя мярка 214 на земеделските производители, занимаващи се с дейности, насочени към подобряване и опазване на околната среда?

- Мярката предоставя добри възможности. Друг е въпросът как се прилага. Има много проблеми и те са свързани основно със собствеността и ползването на земеделските земи, със системата за идентификация на животните и оттам се натрупва негативизъм от страна на стопаните. И най-често отзивите, които чуваме, са, че мярката е много трудна. Нивата на подпомагане са много добри, така че причините не са в мярката. Те са извън нея.

- Въпреки проблемите очевидно е, че земеделските производители проявяват интерес към мярката ...

- Да, определено интерес има. От 2008 г. има 1400 подадени проекта по мярката, което я нарежда на второ място след „Млад фермер". Негативите към 214 мярка идват от нейното приложение. Една от основните трудности е свързана с това, че земеделските производители не получават обратна информация. Тоест ако я сравним с мярка 1.3 на програма САПАРД - там правилата са по-ясни и хората кандидатстваха с проект за 5 години и в момента, в който се подадат всички документи, ако нещо липсва, още в РА в София ги връщаха, за да си оправят документа.

Проблемът с прилагането на мярка 214 е, че тази обратна връзка липсва. Хората подават попълнено заявление и от РА следва мълчание, повече от година. Получават писма, че не са одобрени, че има проблем с документите или собствеността на животните. Но този отговор идва, когато е много късно да се направи корекция, след като вече са изчислени санкциите. Това е едно от нещата, които трябва да се промени по някакъв начин. В момента, в който хората са кандидатствали, трябва да има срок от един месец, в който да получат писмо и да им се каже кое е одобрено, кое не е. Дори сега някои от биофермерите не са си получили писмата с резултатите от 2008 г. Това означава, че са кандидатствали през 2008 г., имало е проблеми с документите, но не са били уведомени от РА, което означава, че при кандидатстването през 2009 г. са направили същите грешки. Тоест събират се две поредни години с някаква грешка, която не се знае от бенефициентите.

Иначе кандидатстването сега е доста опростено - то е с един формуляр, който се подава заедно със заявлението за директни плащания, но има доста малки детайли, които объркват нещата и водят до отрицателен отговор на РА. Има някои дребни неща, които убягват на хората, затова съветът ми е - да потърсят специалист за попълване на заявленията.

Мога да ви разкажа за един фрапиращ случай за сертифициран биологичен производител, отглеждащ 1000 овце близо до Карлово. Той кандидатства с 560 овце за подпомагане по две от подмерките на Агроекологичната мярка - за традиционната порода Средно Старопланинска овца и за пасторализма. Той беше отхвърлен и по двете подмерки. Първата причина е, че при проверката от РА в регистрите на НВМС бяха открити само 2 ушни марки, а той кандидатства с 560 животни. Така и не разбрахме къде е причината. Може би във ветеринарния лекар, който е трябвало да въведе тези ушни марки, или в неработещата идентификационна система за животните. И нищо не може да се направи. Това е неразрешим случай. Така или иначе стопанинът загуби около 80 хил. лева субсидия.

- Какво правят отхвърлените кандидати?

- Има такива, които се обезверяват. Други завеждат искове, трети търсят начин да разрешат проблема, прехвърляйки част от животните и част от земята на член от семейството, за да не се загуби част от субсидията, която им се полага. Така че хората се нагаждат към системата, защото системата трудно ще се пригоди към тях, а и не е редно. Просто трябва да разработят всички тези механизми - и за идентификацията на земеделските парцели, и за идентификацията на животните, и това ще стане единствено под натиска на хората, които губят субсидии.

-Достатъчни ли са субсидиите по мярка 214, предвидени за земеделските производители, които практикуват дейности, насочени към подобряване и опазване на околната среда?

- Бих казал, че са достатъчни, стига да се плащат. Има един много остър проблем пред сектор биопроизводство в България - това е силно недоразвитото биоживотновъдство. Сертифицираните биопроизводители са 300, от тях само 7 или 8 са животновъдни ферми, което означава, че има проблем. Проблемът не е само, че няма реализация на продукцията. Основното е, че липсва подпомагане. Тъй като, когато се пишеха мерките, тогава подпомагане на глава добитък не беше възможно и по тази причина единственото подпомагане за биоживотновъдството остана под формата на подпомагане на фуражните култури, ливадите и пасищата, но там нивата на субсидиране са доста ниски, така че много малко са тези, които се осмеляват да направят крачката напред и да сертифицират животновъдните си стопанства. А това не е добре за сектора като цяло. Нали знаете, че при биоземеделието едно от изискванията е културите да се торят с оборски тор. Забранено е използването на химически препарати и торове. Така че по този начин цялото биопроизводство се измества към растениевъдството, което значи, че тези хора трябва да внасят скъпи торове, за да произвеждат тези продукти.

- Има ли обективни причини биопроизводството в момента да е в застой?

- Проблемите с изплащането на компенсаторните плащания по мярка 214 е един много важен мотив за хората. Ако фермерите виждат, че колегите им, които са кандидатствали, са получили субсидиите и всичко е наред, предполагам, че биха били повече тези, които ще кандидатстват за подпомагане.

- Какви биопродукти се произвеждат в България?

- На първо място бих сложил събирането на диворастящи билки, които могат да бъдат сертифицирани като био. На второ място това е пчелният мед, защото у нас има много голям брой сертифицирани пчелни кошери. След това идват дребните плодове, които изискват доста ръчна работа - малини, ягоди и др. Всички български биопродукти основно са ориентирани към износ на европейските пазари. Всъщност най-големият пазар за тях са страните от Западна Европа и най-вече Германия. Следващите дестинации са САЩ, Канада и Япония. Пак казвам, че най-малък е делът на животновъдните продукти, тъй като възможности за износ там почти няма. Единствено се разчита на нашия пазар и е много трудно те да се наложат на него.

- Какво се случва с традиционния празник на биоземеделието - през 2009 г. не се състоя.

- Мотивът беше, че липсват пари в държавния бюджет. По тази причина нямаше празник на биоземеделието. А другата причина е, че голяма част от донорските организации, които помагаха и финансираха проекти, също се оттеглиха с влизането на България в ЕС. Например Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество беше една такава донорска организация, която ни помагаше 15 години. Надявам се през 2010 г. да има такъв празник и финансирането му да дойде от биопроизводителите, тоест от фермерите, които са произвели тези качествени храни. Искаме да не зависим толкова от държавата и наистина да продължим традицията. Осем години провеждахме този празник и той трябва да бъде възстановен.

Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисияОСП
Европейският модел за рентабилно земеделие
...повече информация