1. Начало
  2. Интервюта
  3. Селекция
  4. У нас липсва селекция. Страната е поставена под пълна зависимост от вноса на семенен материал

У нас липсва селекция. Страната е поставена под пълна зависимост от вноса на семенен материал

доц. д-р Васил Николов – директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

 - Как развъдните организации са структурирани в момента - по породи или това е твърде трудно поради недостатъчния брой животни?

- Истинската развъдна организация се създава от развъдчиците на дадена порода за защита на нейните интереси. За огромно съжаление у нас тази идея беше извратена. Ние заварихме развъдни организации, като тази на Българска национална организация на зооинженерите в България за развъждане на породите селскостопански животни, която не само не развъжда животни от една порода, ами работи с породи от различини видове. Тя е взела четирите най-големи породи в България - Българското черношарено и Българското кафяво говедо, Синтетичната популация българска млечна и Черноглавата плевенска овца.

- Не взехте ли някакви законодателни мерки срещу тези аномалии?

-Това, което успяхме да направим с последните поправки в Закона за животновъдството, публикувани в Държавен вестник на 6 април т.г., е, че една развъдна организация може да работи само в рамките на вида животни. Това успяхме да регламентираме законодателно на този етап. Наистина трябва да се работи с една порода, но у нас има породи с много малък брой животни - като Каракачанската овца, Медночервената овца, Родопското късорого говедо и т.н. Контролират се по няколкостотин животни. Затова на дадения етап оставихме възможността развъдните организации да извършват дейност в рамките на вида животни. Друго извращение, което заварихме е, че за една и съща порода животно у нас има по няколко развъдни организации. За Черношарената порода говеда например има три ръзвъдни организации, което за мащабите на България е нецелесъобразно.

- Как се е получило това?

- Когато един председател на развъдна организация не беше избиран за втори мандат, по добре познатия ни политически образец, се отлюспваше и правеше нова развъдна организация. Това беше стимулирано от ИАСРЖ по онова време. След първите опити в тази насока агенцията почувства сладостта от това явление на принципа „разделяй и владей". Така тогавашната ИАСРЖ създаде условия за нови развъдни организации, които да бъдат подчинени и сляпо да изпълняват волята на органа, който трябваше да ги контролира. В същото време тези нови развъдни организации бяха насочени срещу старите, а когато примерно, втората развъдна организация се изплъзваше от контрола на Агенцията, тя си създаваше трета. Това е истината за роенето и обезсмислянето на функциите на развъдните организации. Вместо да се занимават със селекция, те воюваха помежду си, с Агенцията и тя със тях. И загубихме фермерите. Те така и не разбраха смисъла от развъдната дейност. Не почувстваха ползата. Не заживяха със селекцията и развъдните организации. Това е безумието, което за жалост наследихме. И в момента продължаваме да издаваме разрешителни за дейност на нови развъдни организации.

- Какво трябва да прави ИАСРЖ и какво - развъдните организации?

- Основните функции на ИАСРЖ са в две насоки и те са заложени в новия Закон за животновъдството и в Устройствения ù правилник - едната е организация и управление на генетичните ресурси, а другата - контрол на развъдната дейност. Моето виждане е, че колкото повече развъдните организации подобряват и развиват своята дейност, толкова ще намалява функцията на контрола от страна на държавния орган, защото ще го има вътрешният контрол от самите фермери. И в момента субсидията, която развъдните организации получават, не е директно за тях, а за фермерите, на които ръзвъдната организация извършва дадена услуга.  

- Каква е картината на селекцията на животните в България и как се отрази кризата в сектора върху съхранението и продуктивното развитие на традиционни наши породи?

- За съжаление, селекция у нас липсва. За каква селекция може да говорим след като никоя развъдна организация за всичките тези 10 години не е вкарала в станциите за изкуствено осеменяване нито едно мъжко животно. Просто за 10 години няма никакво производство на бици. Когато България е имала около 600 000 крави, в станциите по изкуствено осеменяване е имало 800 бика. Сега имаме 300 000 крави, т.е. два пъти по-малко, а август месец, когато поех поста изпълнителен директор на ИАСРЖ, в станциите у нас имахме само 28 бика. Не само, че няма селекция, но е застрашен и националният суверенитет - ние сме поставени под пълна зависимост от вноса на семенен материал. Някои развъдни организации дори поискаха да бъдат ликвидирани държавните станции по изкуствено осеменяване. Да се дадат на тях. Защо обаче досега тяхната дейност в тази посока не се е развила, е моят въпрос. В момента у нас работят две станции по изкуствено осеменяване - в София и в Сливен, което е абсолютният санитарен минимум.

Точно тях поискаха. Но имаме още десетина - във Варна, в Добрич, в Шумен, в Бургас, в Павликени, в Ловеч и т.н. Те в момента не работят, но са изцяло запазени. Ако развъдните организации наистина искат да произвеждат бици, нищо не пречи да им дадем тези бази под законова форма и те да развият тази дейност, но това нещо не се случва. Вече 10 години. Не беше създадена и нито една частна станция по изкуствено осеменяване.

Ако бъдат създадени частни станции по изкуствено осеменяване, постепенно ролята на държавните ще намалее. Може да се произвежда сперма само от породи, които не са атрактивни. Но според мен това няма да стане в обозримо бъдеще. Бизнесът не търпи празнота и ако тази ниша я имаше, тя щеше да бъде отдавна заета. Имам оферти с цените на сперма от най-реномирани производители в Европа, която се предлага за 1-1,50 евро. И това е добра сперма. При нас себестойността на спермата в момента е около 4-4,20 лв., а продажната ù цена с ДДС - 5 лв., т.е. къде е изгодата в производството на сперма у нас - поддържане на станции, персонал, изкупуване и отглеждане на мъжки животни и т.н. Колко сперма трябва да се произведе, за да е печеливша тази дейност? При 300 000 крави в момента в страната, от които се осеменяват примерно половината. При това от над 10 породи. Без преценка на биците по потомство, каквато не правим от десетилетия, е невъзможно и да изнасяме. Считам, че на дадения етап няма развъдна организация, която може да направи ефективна станция по изкуствено осеменяване. Тук е другата услуга, която ИАСРЖ може да предложи на развъдните организации - съвместно производство на мъжки разплодни животни, на сперма и т.н. В това отношение са възможни различни форми, които самите организации могат да изберат и да предложат. След като ви казвам, че не сме произвели за толкова години бици, аз не обвинявам развъдните организации. Вината е и на държавния орган ИАСРЖ, защото не им е предоставила тези възможности.

- А каква е картината в другите въдства?

- В свиневъдството и птицевъдството генетичният материал изцяло е отвън. Внасят се линии - женски и мъжки животни, обикновено се внасят животни за последните етапи на хибридизацията. Картината е тъжна - внасяме спермата за говедата, генетичния материал на свинете, на птиците...

Поставили сме се в пълна зависимост от внос на неясен генетичен материал, а своя собствен предаваме доброволно. Представете си, че открият утре огнище на шап. Затварят границите, спираме търговията с животински продукти, ограждат ни и къде е нашата независимост, за колко ще ни стигнат запасите, на какво ще разчитаме?

- Каква е ситуацията при племенното овцевъдство?

- Там е същото. Всички депа за кочове, които са съществували, са ликвидирани, и всеки да се оправя както може. Има безразборен внос на животни от различни породи „за подобряване" на млечното овцевъдство. Стихийно, необосновано кръстосване. Поглъщане на местните породи. Това не може да не ни тревожи.

Друг голям проблем, засягащ и овцевъдството е, че до момента никой у нас не знаеше кой и какво внася, съществуващата наредба не се изпълняваше.

- Кой трябва да създаде ред, в Закона за животновъдство той не е ли регламентиран?

- Вече го създадохме и го има. В новите поправки на закона е записано, че ИАСРЖ поддържа единен регистър на мъжките разплодни животни в страната - нещо, което преди липсваше, и пораждаше огромен хаос. Сега започваме да създаваме този ред, в т.ч. и със задължителния регистър. Когато бъдат внесени мъжки животни или сперма, вносителите са длъжни да предоставят документите, удостоверяващи племенната им ценност в ИАСРЖ. Тогава ние ще проверим дали това животно е регистрирано и къде, какви са неговите качества, защо се предлага точно тази сперма, дали няма някакви генетични заболявания. И тогава държавата му дава един национален номер, с което гарантира неговото качество и безопасност. Още от сега искам да предупредя развъдните организации, че при проверката, която ще се направи през януари следващата година, ще признаваме регистриране на произход, само ако мъжките животни, които използват като бащи, са вписани в единния държавен регистър. Това ще накара вносителите на сперма сами да ни предоставят посочената в закона информация. В Закона за животновъдство вече е записано категорично и, че предлагането на пазара на сперма, яйцеклетки, ембриони и живи животни на територията на Р България ще става само при наличие на зоотехнически сертификат. Досега това беше само пожелание. Сертификатът ще се издава от развъдната организация и ще гарантира произхода и генетичните качества на животните. Освен единен регистър на мъжките разплодни животни, който ще се поддържа не само за бици, а и за всички останали видове ИАСРЖ ще поддържа и Национален регистър на племенните стада, който досега също липсваше. Информацията ще се събира от регионалните структури на агенцията. Ще имаме ясна картина за състоянието на генофонда. Агенцията ще върши тези неща съвместно с асоциациите вместо да води борба с тях, както се случваше досега.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.