1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Очакваме по схемите за директни плащания на площ на България да не бъдат наложени санкции за 2009 г.

Очакваме по схемите за директни плащания на площ на България да не бъдат наложени санкции за 2009 г.

Снимка:

Румен Порожанов, ръководител на Държавен фонд "Земеделие"

- Г-н Порожанов, по кои мерки от Програмата за развитие на селските райони изоставането е най-голямо на този етап?

- Не е тайна, че имаше забавяне в разглеждането и известно натрупване на проекти, депозирани през 2009 и 2010 г. Към началото на април в процес на обработка бяха около 2000 проекта, но в резултат от въведените от нас мерки темпото беше ускорено и към 20 май броят им падна под 1600. Тук не включвам приема на нови проекти по 141 мярка „Подкрепа на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“, който започна през пролетта и ще бъде затворен през юли. Там вече са постъпили за разглеждане 343 проекта и до края на приема броят им може да се удвои.

Успокоителното е, че тази мярка е лесна за обработка и може да бъде децентрализирана. Подготвяме се административно, така че след като прозорецът бъде затворен през юли, проектите да бъдат разглеждани в областните дирекции на фонда.

- Какви мерки предприехте за по-бързото разглеждане на проектите?

- Направихме съответното преструктуриране на администрацията. По-рано съществуваше един отдел „Програма за развитие на селските райони“ с един началник, като едва ли не цялата комуникация трябваше да бъде извършвана от един човек.

В момента сме направили разпределение, като създадохме 16 екипа, в които има по един главен експерт, двама експерти и още трима или четирима служители, специализирани да работят по конкретни мерки. Стремежът ни е да активизираме разглеждането на всички изостанали проекти, като дадем лек превес на общинските. Причината е, че тези проекти и като процедури, и като изпълнение са доста по-сложни от останалите. От забавените проекти, които са депозирани във фонда през 2009 г., към днешна дата са останали 280 неразгледани. От тях до края на месеца ще приключим с проектите по мерки 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ и 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, по които бяха останали 28 проекта.

По 321 мярка „Обновяване и развитие на населените места“ са останали 23 проекта, насрочена е оценителната комисия за разглеждането им и очаквам съвсем скоро 15 от тях да бъдат одобрени.

По 312 мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ имаме ограничен бюджет, а кандидатстващите са значително повече, така че там прилагаме критерии за тяхното ранкиране (класация според натрупаните точки за даден проект).

Стремежът ни е до края на юли да затворим всичко, което е останало от 2009 г. Тук не включвам единичните случаи, които са спрени за разглеждане поради документални измами или съмнения за нарушения и които се проверяват не само от нас, а и от останалите компетентни органи.

- Какъв е графикът за приема на документи от миналата година?

- От прием 2010 г. имаме 1500 проекта, като голяма част от тях са пред приключване. Само последната седмица подписахме над 100 договора по мерки 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания“ и за модернизация по 121-а мярка. При „Добавянето на стойност към земеделски и горски продукти“ се налага да има оценителна комисия с външни експерти от строителния бранш. В това отношение активно си сътрудничим със строителната камара.

- Как ще разрешите проблема с големия наплив на проекти за микропредприятия и ограничения бюджет, с който разполагате?

- Действително имаме проблем с мярка 312 мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“. Постъпилите проекти са 651, а ние разполагаме с бюджет, който да подпомогне едва една четвърт от тях. Видно е, че при четири пъти по-голям интерес и ограничен ресурс трябва да се подходи много внимателно при определянето на печелившите.

Беше извършен ранкинг (класация според натрупаните точки за даден проект), който одитирах. Въз основа на този одит изработихме инструкции, които да кореспондират с наредбата за извършването на ранкинга и той да бъде нормативно обоснован. Изпратихме за одобрение  инструкциите в министерството на земеделието и храните, което като управляващ орган трябва да се произнесе.

Ако те имат забележки, ще ги отстраним, така че да успеем да приключим с ранкирането в срок. Целта е да няма различно тълкуване на един и същ критерий за оценка. Това за известно време забави сключването на договорите, но понеже искахме да постигнем максимална обективност при оценката, затова смятаме, че няма да има пречка контрактуването на тези проекти да започне веднага след одобрението на инструкциите.

При общинските проекти от 321 мярка също има ограничен бюджет. И там сме приложили критерии за ранкиране, като приоритет е населеното място, следват останалите изисквания, също според наредбата. В момента наши експерти работят плътно с представители от сдружението на общините, за да изчистим детайлите от техническо естество.

Направили сме ясен график, така че да приключим с разглеждането през следващите месеци. За 37 от проектите очакваме в скоро време да бъдат финализирани. Тези проекти основно са в инфраструктурата на малките населени места – за ремонт на пътища, ВиК мрежа, саниране на сгради, озеленяване и др.

- Представители на консултантския бизнес неотдавна обявиха, че близо 300 млн. лв. от бюджета за първия референтен период от програмата няма да бъдат усвоени до края на годината. Какъв е вашият отговор?

- Не смятам, че е работа на консултантите да правят оценка на фонда. Независимо от натрупаните проблеми, смятам, че те са разрешими и затова работим в тази посока. Не е тайна, че програмата стартира в България с две години забавяне. Акредитацията на агенцията е била дадена в края на 2007 г., първият прием по първите две мерки е бил отворен през април 2008 г., а по следващите две мерки – през есента на 2008 г. В резултат на това през първите две години не е усвоен нито един лев от програмата.

Разглеждайки заложения ресурс до 2009 г., който според правилото N+2 трябва да усвоим до края на тази година, е видно, че ще има неусвоени средства. Но няма да допуснем сериозно изоставане. Миналата седмица при един от редовните прегледи, направен от Европейската комисия за хода на програмата в Министерството на земеделието и храните, ние изложихме пред евроекспертите, че в резултат на вече предприетите от нас мерки предвиждаме по-добро удвояване на средствата до края на годината.

Към 18-и май са усвоени 381 млн. лв. от договорените проекти. В оборот на изпълнение са 383 млн. лв. от договорените проекти. Част от усвоените средства са и авансовите плащания към общините. Като добавим и средствата, прехвърлени от ПРСР към директните плащания през първите три години от членството ни в ЕС, а те са  за 170 млн. евро, ще видим, че статистиката е сравнително добра.

Около 1.2 млрд. лв. са усвоените до момента средства, което прави 21% от общия ресурс. Процентът на контрактуваните проекти е 35% от общия бюджет, гласуван на страната до 2013 г.

- България преведе ли на Европейската комисия наложените глоби за неправилно декларираните имоти и припокриването на земи за 2007 г. и 2008 г.?

- По линия на директните плащания на площ Европейският гаранционен фонд наложи на България санкция за 2007 г. в размер на 20 млн. евро, или 10 на сто от полагаемите средства. Тази санкция ще изплащаме разсрочено за три години, като плащането от наша страна ще се извършва чрез прихващане на средства от следващи плащания.

За година се падат малко над 6 млн. евро, като тази година ни беше прихваната първата част от санкцията. През март месец Еврокомисията ни наложи санкция и за 2008 г. - отново в размер на 10% от бюджета. Тези средства също ще бъдат прихванати за три години напред, като ще има застъпване при изплащането на тези средства.

Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция е направила възражение по повод наложената санкция пред Арбитража в ЕС и очакваме да постигнем съответния ефект. Мотивите ни са твърде специализирани, за да навлизам в подробности, свързани са с допустимия слой в Идентифицикационната система за администрация и контрол (ИСАК). Това, което се надяваме да не се случи, е да не бъде наложена подобна санкция и за 2009 г.

След последното посещение на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов в Брюксел и срещата му с еврокомисаря Дачиан Чолош, се разбра, че Европейската комисия (ЕК) дава много висока оценка на нашата контролна работа. Това е установено след последния одит през март т.г. и е отразено в писмо, което министър Найденов донесе от Брюксел. Оценено е, че ДФ „Земеделие“ установи деклариране на недопустими парцели през 2009 г. в 5800 случая, в резултат на което разплащателната агенция наложи глоби на производителите.

- Срещу тази оценка обаче възразиха голяма част от потърпевшите, като ви упрекнаха, че грешките за декларирането на тези парцели са в резултат от административни пропуски?

- България е поела ангажимент през 2009 г., след като бъдат отстранени пропуските в допустимия слой при актуализацията на ИСАК, там, където е било надплатено, да си поискаме обратно парите от фермерите.

През първите 2007 и 2008 г. наложените на страната санкции идват точно заради зачертаните уж обработваеми земи. На практика те са били пустеещи парцели, части от пътища, които не са обработвани. Затова е трябвало да бъдат извършени последващите снимки на парцелите, в резултат на което блоковете вече се открояват достатъчно ясно в тяхната допустимост. Целта е да се преодолеят недостатъците от първите години на прилагане на аграрната политика на ЕС, за да не се налагат санкции на страната.

В резултат на нашите действия 5800 души бяха наказани, като от тях 3000 оспорват нашите актове чрез съда. Очакваме становището на този независим абитраж.

- Това означава ли, че ЕК няма да ни наложи санкции за 2009 г.?

- Писмото е позитивно по отношение на това, което е направено до момента при контрола на системата. Очакваме официалното становище през есента.

- Ще се наложи ли да преразпределяте бюджета на фонда за тази година, за да се платят 70-те милиона лева на тютюнопроизводителите?

- Решението на Министерския съвет дава възможност тези плащания да се извършат чрез фонд „Земеделие“. Но при недостиг на средства, разликата може да се покрие от бюджета, по параграфа за непредвидени разходи, разписани в Закона за националния бюджет. В момента фондът трябва да плати 346 млн. лв. национални доплащания за 2010 г., разпределени в реда – национални доплащания на площ (по 10 лв. на дка) и плащания за животновъди. Изплатили сме към 255 млн. лв. за площ. Отделно дължимите средства за животновъдите са 53-58 млн. лв.

Изводът е, че в по-голямата си част фондът ще се нуждае от допълнителен източник на средства, за да се платят субсидиите за тютюнопроизводителите. В момента обработваме информацията и очаквам до края на тази седмица да разплатим първите 35 млн. лв.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.