доц. Аргир Живондов, директор на Института по овощарство – Пловдив
- Доц. Живондов, кое налага постоянното създаване на нови сортове плодове?
- Непрекъснато променящите се изисквания на пазара, продиктувани от постоянно изменящите се претенции на консуматорите налагат необходимостта да създаваме нови сортове, за да откликнем на тези постоянни маркетингови промени. Новите сортове, които създаваме, освен с атрактивни и вкусни плодове, т.е. с отличен сензорен профил, трябва да бъдат и все по-устойчиви на болести. Това им дава много по-голямо предимство, защото улеснява технологията за тяхното отглеждане. Така че новите сортове предлагат възможности за отглеждане в традиционни региони, където плътността от болести и неприятели е обичайно доста по-висока и в същото време са с възможности за получаване на по-качествена плодова продукция. Един такъв сорт е Ласкава.
- Какви са неговите предимства пред останалите сортове праскови?
- Ласкава има много едри плодове, като някои от тях достигат тегло и до 600 грама. Освен това са с изключително ценни вкусови качества. Масовата големина на плодовете на новия ни сорт иначе е в диапазона от 230–260 грама, което също е подчертана значителна едрина. Прасковата Ласкава има доста добра наситена оцветеност на плодовете в интензивно червено. Узряването ù е във време, когато няма пикови моменти на пазара, обусловени от зреенето на най-масово отглежданите сортове праскови като Редхейвън, Глоухейвън и по-стария сорт – Хале. Всички те създават пикове в началото, средата и в края на август. Докато Ласкава зрее около 10 август, между два пика на пазара на праскови, като така запълва една празнина в предлагането на този плод, най-общо казано. Друго много важно предимство е, че той не се напада от болести, което е негово безценно качество. Една от двете основни болести, с която се води най-голяма борба в овощарството, е брашнестата мана. Сортът Ласкава, благодарение на проведената специална селекция при неговото създаване, е генетически устойчив на тази болест, което го прави особено подходящ за биологично производство.
- Като говорим за селекция, как точно беше създаден сортът Ласкава?
- При създаването му е използван дивия вид Prunus ferganensis, който е азиатски сорт и е доказан носител на ген за устойчивост на брашнеста мана. Той е използван от селекционерите в института, които са започнали първоначално създаването на сорта чрез междувидова хибридизация. Този метод включва кръстосване на съвременната праскова Prunus persica с Prunus ferganensis – тази дива праскова, за която споменах, предаваща в поколението своята устойчивост на брашнеста мана. А от Prunus persica се взимат хубавите качества на самия плод, тъй като плодовете на дивия вид не са атрактивни и годни за консумация. Така се стигна до едно четвърто поколение, при което се намери пресечната точка между устойчивостта на брашнеста мана и подобреното качество на плодовете на дивия представител. От тази четвърта генерация беше отбран елитът от многото получени преди това семеначета и след неговото размножаване и проучване на сорта му дадохме подходящото наименование Ласкава. Това е един от поредните продукти на Програмата по селекция на Овощарския институт в Пловдив, която е официално приета и стартирала през 1989 г.
- Колко време отне създаването на сорта Ласкава?
- Малко повече от 20 години.
- През какви сортоизпитвания е преминал сортът?
- Първоначалното сортоизпитване го провеждаме в института, а след това сортът се изпитва от комисия на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Правим сортоизпитване и в други държави, като под формата на калеми им предоставяме размножителен материал, за да могат да ги тестват като научен продукт. Но за да имат правото да произвеждат посадъчен материал, тогава вече сключваме лицензионни договори с тях и им предоставяме правото на производство. Такива лицензионни договори за някои наши нови сортове череши и праскови сме сключили за немалко пари с един от най-големите разсадници в Италия. Имаме договор и с разсадници в Израел.
- Каква очаквате да е съдбата на новия сорт Ласкава?
- Съдбата му е той да бъде използван от овощарите за създаване на градини, които ще се отглеждат с по-малко разходи. Понеже новият сорт е устойчив на брашнеста мана, пръскането с препарати ще е по-малко. Това означава, че фермерът, който отглежда прасковената градина, ще има по-малко разходи за растителна защита. От друга страна, хората ще консумират по-чиста продукция, тъй като тя много по-малко ще е третирана с химични препарати. Това е ефектът на новия сорт.
- Какъв е интересът от страна на българските производители към производството на праскови?
- Прасковата е една от развиващите се култури в страната. По площи тя е на четвърта позиция след черешата, сливата и ябълката. Като най-голям производител на праскови се слави Сливенският регион, но прасковата е доста разпространена в цялата Тракийска низина, Санданско-Петричкия район, Благоевград, Свиленград, също така около Велико Търново и Шумен. Това са регионите в страната, където се отглеждат най-много праскови. Иначе българските овощари проявяват интерес към отглеждането на тази култура. Това си пролича по високата посещаемост на нашия щанд по време на изложението АГРА 2012 в Пловдив, където имаше непрекъснат поток от хора, интересуващи се от новите ни сортове. Така че смятам, че интересът към нашите сортове е голям и се гордеем с този факт.
Интервю на
Валери Станев
