1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Без поливно земеделие няма как да станем силна държава в сектор земеделие

Без поливно земеделие няма как да станем силна държава в сектор земеделие

Снимка:

Димитър Мачуганов, земеделски производител, гр. Летница, Ловешка област

- Г-н Мачуганов, много суперлативи се изказаха за тазгодишната реколта от пшеницата!

- Към днешна дата относно пшеницата нещата стоят изключително добре откъм финансов аспект. Въпреки всичко обаче добивът е с между 10–15% по-нисък от миналата година. Но пък добрата цена компенсира това. Изключително качествена реколта имаме тази година. Ако мога така да се изразя, това е спасителният пояс за зърнопроизводителите в момента. Тъй като ситуацията с царевицата и слънчогледа е меко казано – плачевна.

- Вие какъв добив прибрахте от пшеницата?

- Имам претенциите, че нашето стопанство е на ниво. Относно агротехническите мероприятия, храненето на растенията и т.н., стараем се всичко да го направим на максимално високо ниво. Това до голяма степен ни гарантира получаването на най-добрите резултати, които могат да се постигнат спрямо условията през годината. И тази година можем да се похвалим със стабилни и високи резултати, които са над средните за страната. Това определя и пазарното ни поведение, което имаме – следим борсите, търсим по-големи износители, стремим се да постигнем максимална цена. Ние традиционно произвеждаме хлебна висококачествена пшеница и нашите партньори са основно мелничари. В последните две години обаче сме се насочили и към Гърция. Там работим с двете най-големи мелници. Мога да кажа, че ни оценяват подобаващо и затова една голяма част от пшеницата ни вече заминава именно за Гърция. Все пак традиционно си оставаме доставчици на нашите мелничарски фабрики.

- Какви са изкупните цени в момента на пшеницата в България и в Гърция?

- В момента при хлебната пшеница на вътрешния пазар имаме цена 455 лв. за тон от производител. В Гърция пазарът предлага с около 10 до 20 лв. по-висока цена, но при такава сделка ние не получаваме ДДС. Голяма част обаче от доставките ни на торове, семена, препарати, горива и машини са с ДДС. Затова ние вътрешния пазар го поддържаме за издръжка на компаниите си, а при експортния пазар реализираме количествата, които са свободни откъм ангажимент към доставчици.

- Определихте състоянието на царевицата и слънчогледа в страната ни като плачевно. Основната причина за това?

- Царевицата е култура с потенциал за добив до два тона и половина. В масови посеви е нормално един производител да постигне реколта от тон-тон и половина. Ние в момента жънем около 290 кг от декар. Нали разбирате, че това е много далече от потенциала на самата култура.

- Вие започнахте ли вече жътвата?

- Аз се занимавам със земеделие от около 10 години. Досега не помня да сме започвали толкова рано жътвата на царевицата. Тя просто изгоря. Узря насила, ако мога така да кажа. С колегите се шегуваме, че отглеждаме „бейби царевички.“ Толкова са дребни кочаните. Трудно ни е да настроим машините да ги приберат. Основната причина за това ли? Засушаването!

- Доколко важно при една такава ситуация е поливането и въобще какво е състоянието на поливните системи в България?

- Бих казал, че в България има основа за такава структура. Визирам милиардите, които са необходими. Тях ги има на 65-70%. С такива сериозни цифри може да се върне поливното земеделие на много места в страната ни. Това е спешно. Ние сме на 11-то място в света по износ на зърно. Ако имахме поливни съоръжения, самите ние, зърнопроизводителите, ще се насочим към животновъдството. Тъй като втората култура от производството на едно поле отива за издръжка на животновъдството. Ако се върнете назад във времето, в предишния строй така да се каже, винаги е имало поливане, имало е много поливни съоръжения, имало е и голямо животновъдство. Така че без поливно земеделие няма как да станем истински силна държава в сектор земеделие. Не виждам как може да се случи.

- Относно напоителните системи, вие като член на УС на НАЗ ще излезете ли с конкретно предложение в тази насока?

- В момента работим върху предложение към управляващите в наша стратегия, към хората, които имат възможности и инструменти да правят нещата. Тъй като там дълго време се говори и нищо не се случва. Огромна напоителна система беше наследена от държавата и доста време нещата вървяха по инерция, „Напоителни системи“ се издържаше някак. Крайно време е вече нещата да се променят. Ангажиментът на държавата трябва да е глобалното управление на водите в България, а ние да бъдем ползватели на тези води. А не с лека ръка да изнасяме милиони кубици вода в Турция и Гърция, които да поливат.

- Освен сушата, която безспорно е най-големият проблем, Вие, като един от водещите зърнопроизводители какво бихте посъветвали фермерите по отношение на технологии и хибриди, които да използват, за да получават задоволителни добиви дори при екстремни климатични условия?

- Глобалното затопляне е факт. Факт е, че има страшни аномалии със страшни горещини, тежки зими и обратното – сухи зими и дъждовни лета. Хубавото е, че специализираните фирми постоянно развиват продуктовите си листи и предлагат все по-адаптивна генетика при семената. Алтернативите са Клиърфийлд технологията, Експрес толерантни слънчогледи. Така че инструментът за справяне с климатичните изменения е факт. Аз апелирам към колегите – има достатъчно информация от медии като вашата, редовно компаниите организират семинари, симпозиуми и рекламни кампании. Нека фермерите да се интересуват и да не се страхуват да прилагат новите технологии. Съветът ми е да се подбират правилно сортовете и хибридите според почвите, които се ползват, за да може наистина да се предвижда и до голяма степен да се намалява рискът от това засушаване. Няма ги ония хубави есени, няма ги ония хубави пролети, истинските зими. Така че трябва да бъдем гъвкави. Има достатъчно пластични култури, които могат да се ползват и да припокриват нещата. И все пак добре е да има възможност и да се полива.

- Вие лично какви хибриди ползвате при царевица и слънчоглед, като подкрепа на това, което казахте?

- Не крия, че ползвам водещи селекции. Това са продуктите на Монсанто, Пионер, Синджента. Там просто няма компромис. Лимагрейн за мен е лидер в слънчогледите. Няма как да правиш съвременно земеделие, без да използваш техните продукти.

- Най-проблемната култура тази година беше рапицата. При Вас каква е реколтата?

- Мога ли да го кажа на земеделски жаргон? Ами тя – рапицата се оказа уникален плевел. Това нещо, наречено рапица, оцеля, при положение, че всички я бяхме отписали. Никой не вярваше, че едни никакви растения, трудно откриваеми на полето, ще презимуват. Рапицата се оказа уникално растение, което има изключителна компенсаторна пластичност. И в трудни години съм прибирал от нея по 360 кг от дка. Пак ви казвам – уникална селекция, уникални растения. Няма да скрия, че ползвам селекцията на водещите Рапуул и Монсанто. Приключих стопанската година с добив от рапицата 234 кг от дка, перфектно почистена. И то в тази година, когато се молихме с колегите да „хванем“ поне 100 кг, за да може при цената, която се коментираше на борсите, да си възвърнем поне 90% от разходите. Та искам да кажа, че в годината, когато не вярвах, че ще си върна дори разходите при рапицата, ние пак реализирахме печалба.

- ЕК даде разрешение за по-ранно изплащане на субсидиите. Вашият коментар – ще се случи ли това и как в България?

- Трудно ми е да предвидя. Иска ми се да се случи. Има нужда, защото животновъдството изпитва изключителна нужда, както по целия свят и по цяла Европа. При нас, ще бъда откровен, доста от колегите продадоха зърното си от печелившата култура пшеница на зелено. Реколтата от пролетниците, които сега прибираме, няма да позволят на повечето от колегите добър финансов портфейл. Ние, малко по-големите стопанства, имаме по-лесен достъп до кредити, и при нас не може да спре цикъла на производство, понеже сме „ухажвани“ от банките. Но гръбнакът на българското земеделие, малките стопанства, средните стопанства, при тях е по-трудно. И ще е добре, ако могат да си получат средствата по-рано, за да могат да направят една добра кампания. България има нужда да използва всички инструменти и позволени средства и да ги прилага когато е необходимо, с цел да се направи по-добър бизнес. И бизнесът да е в България. Така ние ще направим добро производство, ще направим добра реализация. Малко са секторите, които внасят толкова свежи пари, истински пари, външни пари. А не да изнасяме само капитал от България.

- Как бихте коментирали забраната за продажбата на семена от селскостопанските институти?

- Аз съм потресен и когато научих „новината“, направо приседнах. Не мога да повярвам, че някой ще заложи хазартно на борсата възпроизводството на семена в България за следващите 3 години! Трудно ми е да намеря думи. Все едно някой да излезе утре и да пусне заповед на министър- председателя, че няма да се пие вода от водопроводите в България и всеки да се спасява кой както намери. Грозна аналогия, но така звучи и тази забрана. Пак ви казвам – не мога да го проумея. Какво означава това? Отивам и изтеглям един голям кредит, играя на борсата и купувам всички семена. И ще стоя цяла България да идва да ми целува ръка на мене. И ще продавам на такава цена, на каквато аз реша. Мога да направя такива фрапантни аналогии, че да ви стане лошо. Вие разбирате ли – има големи компании, и който и каквото да ми говори, това обслужва техните интереси. Единствената селекция, която към днешна дата не можеше да бъде „пробита“, е селекцията на пшеницата. Първият пробив на българската селекция в зърнопроизводството на пшеница и ечемик, е факт. Един от най-добрите ни селекционери вече не е в системата на държавната машина за създаване на семена. Той вече работи за голяма мултинационална компания. Отнеха го от държавата. Мултинационалните компании имат най-голям интерес да докараме положението като при селекцията на царевица. Да го има като бутиково производство. Ние, които се занимаваме със земеделие и зърноьпроизводство, по всякакъв начин ще си отстояваме производството и ще търсим начин да не допуснем това. Чрез всички форми и начини, позволени от закона. Вие разбирате ли, че ние ще трябва да ходим да си купуваме нашите семена от Турция. А тук идва компания примерно от Румъния и ни изкупува семената. Националната сигурност откъде идва в крайна сметка? Пак ви казвам – аз не мога да го проумея. Има заповед да не ни се продава. Само след две седмици някои от нас започват сеитбата, а ние ще чакаме семената.

- Кой и каква полза има от тази забрана?

- Ако се лиши българският производител от семената, които са създадени за нашите ширини, за нашите условия, ние ще бъдем принудени да купуваме западни семена, или по-точно семена външно производство. Нали се сещате, че ние купуваме семена, в които майките на слънчогледите са още български. Купени по онова време от института в Генерал Тошево. Но си плащаме една хубава цена, и най-важното - нашата наука отива по дяволите.

Ден след интервюто ни с Димитър Мачуганов някои медиите публикуваха уточнение, от което стана ясно, че
председателят на Селскостопанската академия проф. д-р Петър Славейков е наредил временното преустановяване на продажба на семена за зърно, за да бъде направена проверка заради злоупотреби на институтите и продажбата на занижени цени. На проверка щяло да подлежи и изкупуването на семена от определени фирми, на изключително ниски цени. „В никакъв случай не съм разпореждал да се продават семена само и единствено през стоковите борси. Те ще продължават да се предлагат директно на фермерите, след въвеждането на еднакви правила за всички институти, както и на нормални пазарни цени”, е заявил проф. д-р Славейков.

Интервю на
Валери Станев

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.