1. Начало
  2. Интервюта
  3. Храни, Напитки, Здраве
  4. Млечни или имитиращи продукти – решава производителят

Млечни или имитиращи продукти – решава производителят

Снимка:

Д-р Татяна Николова, главен експерт в Дирекция „Контрол по храните“ към БАБХ

- Д-р Николова, в началото на 2013 г. влезе в сила Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Според Вас преработвателният бранш как ще се справи с нейните изисквания? Какви са коментарите, има ли недоволни?

- Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти беше приета още през месец юни миналата година. И българските производители и търговците имаха достатъчно време да се запознаят с нейните изисквания. В Българската агенция по безопасност на храните бяха постъпили доста въпроси по наболели проблеми, разглеждани в наредбата. На базата на тези запитвания ние изготвихме указания за прилагане на Наредбата, които бяха изпратени за запознаване на контролните органи: Областните дирекции по безопасност на храните, както и на двете асоциации на млекопреработвателите, които от своя страна да запознаят с указанията своите членове. Контролните органи пък имаха задачата да връчат предписания и да запознаят производителите с изискванията на Наредбата. Смятам, че периодът беше напълно достатъчен за производителите и търговците да проучат изискванията на разпоредбата.

- А какво наложи създаването на тази нова наредба?

- Една от най-наболелите теми за потребителите в България е качеството на млечните продукти. Именно по тази причина беше разработена Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Тя е направена с цел българският потебител да консумира качествени млечни продукти.

- Означава ли това, че преди тя да влезе в сила сме консумирали нискокачествени млечни изделия?

- Не мога да кажа, че на българския пазар преди влизане в сила на Наредбата е имало некачествени продукти, но в процеса на контрола, който осъществява БАБХ, сме се натъквали на случаи, в които българските производители не са били достатъчно коректни спрямо потребителите. Като например, неправилно етикетиране на млечни продукти, в чието съдържание са вложени растителни мазнини, без това да е отразено на етикета на продукта.

- Притеснението на преработвателния бизнес идва от това, че Наредбата, която се прилага в България, има допълнителни рестрикции, различни от тези, валидни за страните членки на ЕС. Кое е различното и защо се прави?

- Аз не бих казала, че Наредбата има рестриктивен характер спрямо българските производители. Тя е нотифицирана в ЕК, което означава, че не противоречи на европейското законодателство. Всъщност тя е едно национално законодателство, с което ние, като контролни органи, и производителите на млечни изделия, гарантираме качеството на храната, която ще бъде произвеждана и продавана на пазара.

- Има ли в Наредбата изисквания, различни от общоевропейските и които се отнасят само за българските производители?

- Наредбата е разписана и се прилага за продукти, които се предлагат на българския пазар. За продукти, които са произведени извън територията на Р България, се спазва само изискването за превод на наименованието.

- Какви са основните моменти в Наредбата?

- Наредбата разписва специфични изисквания към млечни и имитиращи продукти. Имитиращи продукти са тези, които съдържат в състава си мляко, но някои от млечните съставки са заменени с мазнини или протеини с немлечен произход. От своя страна това означава, че за да бъде наречен един продукт „млечен“, той не може да съдържа в състава си суровини от немлечен произход. Ако продуктът съдържа такива вещества, то той не може да носи наименованията „млечен“ или сирене, кашкавал и други подобни имена на продукти, които са изброени в приложението на наредбата.

- Какъв състав трябва да има един продукт, за да се ползва с наименованието млечен?

- Той може да бъде произведен или само от сурово мляко, или от сурово мляко плюс до 20% сухо мляко, млечен концентрат или млечни протеини. Имитиращият продукт може също да е произведен от тези суровини, но е с добавка на немлечни съставки: растителни мазнини и други.

- Има ли право един преработвател да произвежда и млечни, и имитиращи продукти?

- Едно предприятие може да произвежда и млечни, и имитиращи продукти, но не по едно и също време. Ако производителят е подал заявление до Областната дирекция по безопасност на храните, какъвто е редът, че ще произвежда млечни продукти, то той е длъжен да ги произвежда минимум 6 месеца. Този срок от половин година не важи за производството на имитиращи продукти. Едно предприятие може по всяко време да премине от имитиращи към млечни продукти. Разбира се, след подаване отново на заявление. Заявления се подават само при промяна на производството.

- Така направената наредба провокира въпроса – кого обслужва тя: потребителите, вносителите на млечни продукти или защитава корпоративни интереси?

- Наредбата защитава единствено правото на потребителя да консумира качествени млечни продукти и да бъде надеждно информиран какво купува.

- Какви са изискванията към етикетирането на продуктите?

- Млечните продукти се етикетират съгласно изискванията на Наредбата за етикетирането и представянето на храните. Както вече казах, ако продуктът е имитиращ, той не може да носи наименованието млечен и някое от изброените наименования в приложението на Наредбата. Например – „сирене“, с някакво наименование до него. Наименованието на този имитиращ продукт не може по никакъв начин да подвежда потребителя или да го навежда на мисълта, че този продукт е млечен.

 - Какви са глобите за нарушителите – и преработватели, и търговци?

- От 7 януари беше разпоредено извършване на проверки в предприятията и обектите за търговия с храни за спазване на изискванията на Наредбата. Проверките ще продължат до края на месеца. Контролът по изпълнението на Наредбата ще продължи и след този срок, ще се вземат регулярни проби от продукти в търговската мрежа, ще се следи дали имитиращите продукти са поставени на отделни щандове, обособени и обозначени като имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко. Ще се следи и самото етикетиране на продуктите.

Санкциите за нарушителите на така разписаните изисквания са регламентирани в Закона за храните и са в диапазона от 1 000 лв. до 2 000 лв., а за едноличен търговец достигнат до 6 000 лв.

- Какви са очакваните ползи от прилагането на Наредбата?

- Всички ние очакваме да се подобри качеството на млечните продукти и българските производители да станат по-коректни спрямо потребителите. Българските млечни продукти имат традиционно място не само на българския, но и на европейския и световния пазар, защото наистина могат да бъдат с уникални вкусови качества.

                                                           интервю на Валери Станев

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.