1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Нелегалните производители са най-големият проблем за алкохолната индустрия

Нелегалните производители са най-големият проблем за алкохолната индустрия

Снимка:

Проф. Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара

- Г-н Моллов, гроздовата реколта е много добра, какви са очакванията на бранша, обединен в Националната лозаро-винарска камара?

- Да, очакванията са гроздето да достигне 360 хил. тона. Но докато не се изкорени сивият сектор, високите добиви се обезсмислят.

- Защо?

- И сега, както се случва всяка година, само половината от тази реколта ще влезе във винпромите, а останалите 50% ще се преработят в нелегалния сектор. Това ще доведе до директни загуби на държавния бюджет от акцизи за над 200 млн. лв. годишно, а и ще удари по здравето на хората.

- Как изчислявате загубите от акцизи?

- В България има около 75 000 хектара лозя, а реколтата от тях е около 360 хил. тона грозде. Статистиката сочи, че в лицензираните предприятия през последните 10 години се преработват легално около половината грозде. Другите 50% се преработват в нелегалния сектор, а от тях не повече от 10 процента отиват за домашно производство за собствена консумация. Миналата година винпромите прибраха около 180 000 тона грозде, а останалите отидоха в казаните. И те изтъргуваха около 40 млн. литра ракия - без доказано качество и без акциз.

Но това не е всичко. Към гроздето трябва да прибавим и плодовите ракии от казаните. По данни на отдел “Агростатистика” на МЗХ миналата година са събрани 123  646 тона плодове, а от тях само половината са преработени промишлено. Това означава, че допълнително от казаните излизат около 10 млн. литра нелегална плодова ракия. Така общата оценка е, че в България се произвеждат 50 млн. литра нелегален алкохол, който ощетява бюджета с над 200 млн. лв.

Лесно е да се изчисли при неплатен акциз от 4,4 лв. за 1 литър алкохол от 40 градуса. Допълнителна загуба носи неплащането на други данъци и ДДС. Но вредата от това производство е още по-голяма, защото освен загубите на фиска директни загуби търпят и лицензираните търговски дружества.

- Не могат ли всички дестилерии в страната да се обхванат в общ регистър?

- Официално регистрираните като малки обекти за дестилиране са 2882 на брой, но има данни, че казаните в страната са над 10 000. А миналата година бяха внесени от тях данъци за едва 500 000 лв. Част от регистрираните специализирани малки обекти за дестилация са собственост на едни и същи юридически лица и кооперации, които в отделни случаи притежават по 20 и повече обекта за дестилация. Годишно те правят оборот в пъти повече от големите лицензирани компании, без да внасят акцизи или да заплащат дължими данъци. Повтарям, по разчети на Националната лозаро-винарска камара в страната има поне 10 000 казана за изваряване на ракия. Освен селските казанджийници има много инсталации по гаражи и мазета, които денонощно изваряват грозде и целегодишно плодове. Сумарно от тях се прави по 45-50 млн. литра ракия всяка година.

- Вярно ли е, че кризата удари потреблението на алкохол?

- Напротив, по време на криза, както казва Андрешко, “Пием не от добро, а за добро”. Но данните от Националния статистически институт са твърде показателни. За 2012 година консумацията на алкохол се е повишила с 8%, но за същия период ръстът на събрания акциз от високоалкохолни напитки е 10 пъти по-малък (0,8%). Това означава, че има бум на консумацията на нелегален алкохол, който е силно токсичен и опасен за здравето, и не са редки случаите на отравяния с метилов алкохол, много от които имат и летален завършек.

- Да, ако количеството нелегален алкохол ощетява бюджета, то съмнителното му качество буквално трови хората.

- Така е. Произвежда се алкохол с рисково качество, което годишно отнема много човешки живота. Гражданите трябва да са наясно, че употребата и продажбата на такъв алкохол са рискови за тяхното здраве. Никой в Националната лозаро-винарска камара не е против традициите на българина да си изварява домашна ракия. Но тя затова е домашна, за да се пие вкъщи, а не да се търгува с нея. Има огромна спекулация с т.нар. домашна ракия, защото в нерегламентирани казани се произвежда промишлено количество, което е опасно за здравето. Неслучайно цялото европейско законодателство е насочено към прозрачност и проследяване по цялата верига на производство на храни и напитки. В нелегалното производство у нас не е възможно да се проследи нито откъде е взето гроздето или плодовете, кой и къде го е произвел, има ли нужните санитарни и хигиенни изисквания и пр.

- Кои влизат в графата “нелегални производители”?

- Има няколко вида нерегламентирани производители. Едните са бивши фабрики с отнет лиценз, но са все с работещи дестилационни колони. Формално мощностите им се запечатват, но последващ контрол върху тях липсва. Те имат значителен капацитет, дестилират най-често некачествен спирт и с добавка на различни есенции правят някакви видове алкохол, които се продават в пластмасови бутилки по пазарите. Други са т.нар. малки обекти за дестилиране, които по закон имат право да произвеждат до 30 литра за лична консумация, но всъщност произвеждат далеч повече. Всички те закупуват тонове спирт с рисково качество от многото на брой малки спиртни фабрики у нас, които го продават нелегално. Те разполагат с дестилационни колони за производство на спирт с капацитет от 5 до 20 тона на денонощие.

- Защо почти всяко правителство се взира в легалните производители и искат от тях все нови и нови, често безсмислени инвестиции, за да ги контролират, а контрол на нелегалния алкохол няма?

- Защото е много по-лесно да се контролират легалните и лицензирани производители, отколкото да се удари сивият сектор.

- Предишното правителство предприе показни мерки и задължи винопроизводителите да инвестират милиони в уреди, проследяващи всяка точка в производството. Този кабинет има ли воля да реши истинските проблеми, за които винопроизводителите алармират от години?

- Проведохме редица срещи и диалог има. Виждаме и воля правителството да затегне контрола върху нелегалния сектор. Националната лозаро-винарска камара предложи на зам.-министъра Людмила Петкова и на шефа на ИА “Митници” Кирил Желев конкретни мерки - казанджийниците с общ обем над 500 л да се регистрират като данъчни складове, както останалите дестилерии. А другите с по-малък обем да си останат на стария режим, без да се контролират. Ако собственик има в 10 обекта казани по 300 литра примерно, също се регистрира.

От друга страна, лицензираните дестилерии трябваше до март да инвестират във време на икономическа стагнация още милиони за допълнителни уреди в избите. След поредица разговори в Министерството на финансите срокът бе удължен до края на септември. Надяваме се разумът на управляващите напълно да победи и допълнителните мерки или да отпаднат (тъй като досегашните нововъведения не доведоха до по-голяма събираемост в бюджета), или да се подобрят измервателните уреди само за дестилационните уредби. По-разумно е усилията да се пренасочат в борбата срещу нелегалните производители. Защото те са най-големият проблем за алкохолната индустрия и нейното развитие, за попълване на фиска и за здравето на потребителите.

- Изредете ползите, ако се удари сивият сектор.

- Първо, ще се възроди българското лозарство, тъй като при спиране на нелегалното производство ще се увеличи с 50% потреблението на бутилираната и облепена с бандерол ракия. Това означава да се изкупят над 60 млн. кг грозде - с 30 млн. повече от сега. Лозарите ще получат гарантиран пазар и приемлива изкупна цена. Второ, контролът ще намали незаконно произведената от цехове и казани ракия, в която няма грозде, а е смес от спирт и есенции. Ощетените от нея са не само лозарите и легалните производители, а и самият бюджет. Трето, вместо да купуват наливен алкохол, потребителите ще търсят утвърдените марки на легалните производители и индустрията ще се изправи. Четвърто, ще се повишат приходите от акциз и ДДС и ще нарасне броят на закупените бандероли. Пето, ще намалеят случаите на отровени от нелегални напитки с високо съдържание на метилов алкохол.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.