Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации
- Г-жо Боянова, що е то „активни фермери“?
- Въвеждането на понятието „активни фермери“ е изключително важно, с оглед собствеността и ползването на земеделските земи. България трябва да определи какво да разбираме под „активен фермер“, защото регламентът дава по-скоро отрицанието какво не е „активен фермер“. Посочени са голф игрища, летища и т.н, че не влизат в обхвата. Обработваемата земеделска земя в страната ни е изключително разпокъсана, възстановявана е на малки парцели, но през годините в землищата на селата има хора, които са започнали да работят по-големи масиви. На хартия обаче тя се води разпокъсана като собственост.
Тук е въпросът кой трябва да получи субсидията, кой тук е „активен фермер“. Това е този, който ползва земята и полага усилия за стопанисването й в добро земеделско и екологично състояние. Проблемът с очертаването на земята идва винаги от там, че за субсидия трябва да се яви кандидат, който реално я работи, но невинаги може да го докаже с документи. Тук по-скоро влизаме в темата какво правим с т.нар. „бели петна“. Продължаваме ли да стимулираме масираното ползване или ще въведем някакви други принципи за ползване на земята. На една от кръглите маси, посветена на комасацията, изразих становище, че бихме подкрепили всеки закон, който фокусира комасирането на земята, защото новата ОСП е насочена именно към ползването на земята, производството на храни, опазването на околната среда, разнообразяването на селските райони. В тази връзка считам, че каквото и да се приложи като мярка във връзка с директните плащания и ПРСР, трябва да е съобразено с поземлените отношения, за да бъдат те по-устойчиви.
- Ще има ли воля държавата ни да се справи с възстановяване на напоителните съоръжения?
- Това е само наш приоритет и се налага да го уредим. Разбира се, средствата от ЕС биха могли да се ползват за решаването на проблема, но не бива да бъдат водещи. Нужните средства за хидромелиоративната структура са много големи. Цялата програма да дадем като пари, пак няма да са достатъчни. Затова трябва приоритетно, със стратегия, с яснота да определим откъде ще започнем и каква ще бъде сумата, с която ще обезпечим определени сектори. Трябва да има една хронология и да си го представим как ще изглежда след 7 години и чак тогава ще има смисъл от европейските фондове.
