1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Важен е новият път на емблематични за земеделието ни сектори

Важен е новият път на емблематични за земеделието ни сектори

Снимка:

Венцислав Върбанов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)

- Г-н Върбанов, делово развитие на натрупания управленчески и експертен опит на бивш министър на земеделието ли е приетата отговорност да оглавите Управителния съвет на АЗПБ или някаква професионална и житейска авантюра?

- Авантюра във всеки случай не е, защото в АЗПБ съм в свои води. Нещата са комплексни. От една страна, смятам, че мога да бъда полезен с богатия си административен опит, натрупан в годините, след това с познанията си за сектора, и нещо, което е много важно – моите познания не са само теоретични, а свързани и с практиката. Освен че съм напълно наясно с администрирането на сектора, познати са ми законодателството и начина, по който се приемат законите. Другото е практиката, която имам като стопански ръководител, като човек, ръководил предприятие още преди промените, като и в момента менажирам такъв бизнес.

- Пред какви предизвикателства бяха поставени членовете на браншовата организация и нейното ръководство за изминалата повече от една година, откакто координирате дейността ѝ?

- Най-голямото предизвикателство беше и все още е, че сме на прага на един нов програмен период. От начина, по който става неговото програмиране, зависи бъдещето на сектора не само в следващите 5 години, а може да се каже и в следващите 15-20 години, защото този програмен период трябва да бъде преломен. Имам предвид, че трябва да бъде преодолян дисбалансът, натрупан през последните два периода. Пренасочването и преориентирането на по-голямата част от земеделските производители към зърнопроизводство трябва да бъде преодоляно и този дисбаланс може да се избегне в настоящия програмен период, стартирал в началото на тази година. Затова беше много важно ние да участваме в разработването на Програмата за развитие на селските райони (2014-2020). Смятам, че бяхме една от най-активните неправителствени организации. Участвали сме в Тематичните работни групи по изготвянето ѝ и продължаваме да сме във всички работни групи, които в момента разработват различни видове наредби, свързани с прилагането на Програмата. С помощта на организации, като нашата, много повече хора ще се възползват от възможностите, предоставяни по Програмата. Надеждата ни е в края на нейния период у нас да не се развива само едно монокултурно земеделие, а да имаме по-голямо разнообразие от продукти на родните сектори животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство.

- Да разбирам ли, че параметрите, в които беше разписана и одобрена ПРСР от Министерския съвет през миналия месец, са удовлетворителни за АЗПБ или има текстове, които ви притесняват?

- Ние може да се притесняваме от много неща, но в крайна сметка Програмата е една възможност и нейните параметри не зависят от нашите вътрешно политически решения, а до голяма степен от волята на Брюксел. Смятам, че във вида, в който беше разписана от Министерския съвет, се получи една добре балансирана Програма, която може да постигне своите резултати и поставените си цели. До голяма степен това ще зависи и от готовността на администрацията. Аз много се надявам, че ангажиментите, които поеха на нашия форум министър Танева и зам.-министър Грудев, директно пред земеделските производители, ще бъдат изпълнени и администрацията ще бъде мотивирана да заработи.

- Удовлетворен ли сте от фактическата роля на експертите от АЗПБ при изработване окончателния вариант на ПРСР и кои от мерките в Програмата считате за своеобразно завоевание на браншовата организация в полза и интерес на земеделските ни производители? Известни са компетентно защитените тези на експерта Таня Дъбнишка, като представител на АЗПБ.

Нашите експерти работеха отначало докрай в Тематичните работни групи по Програмата. Таня е лицето, което като експерт участваше в почти всички работни групи. Има и други наши представители, като Ивайло Тодоров, Антоанета Балабанова, Теодора Георгиева, които също с личното си участие в Тематичните работни групи са отстоявали сериозни права и интереси на земеделските производители, а по чисто браншови въпроси, касаещи определени отрасли, като животновъдството или по-специфичното млечно говедовъдство, сме изпращали и други наши представители, като Цветан Иванов и Цанко Цанев, с практическия си опит в нещо строго профилирано. Ние разполагаме с добър и сериозен екип, който смятам, че е бил много полезен при разработването на ПРСР. За най-голямо съжаление обаче, едно от нещата, предложени от нас и прието в първия вариант на Програмата, отпадна при нейния окончателен вид, в който трябваше да бъдат отразени коментарите и забележките на ЕК. Става въпрос за това големината на инвестицията по един проект да бъде 3 млн. евро. Нашият аргумент за това беше, че окрупняването на земеделския бизнес води до кандидатстване с по-големи проекти. Таванът за тях, за съжаление, падна на 3 млн. лева, вместо първоначално заложените 3 млн. евро преди отразяване забележките на Брюксел в окончателния вариант на Програмата. При това положение, ако имаш възможност да кандидатстваш с проект за 6 млн. лв., можеш да кандидатстваш и за 60 хиляди, но когато имаш възможност да кандидатстваш за 3 млн. лв., няма как да го направиш и за 4 млн. лв. Аз разбирам и логиката на управляващите – да се реализират повече проекти от повече хора. Ако максимумът обаче беше 3 млн. евро, щеше да се даде възможност на тези с по-сериозните бизнес намерения да ги реализират без да се налага да си раздробяват бизнеса и да го прехвърлят на деца, братовчеди и т.н. Защото това ще се получи на практика, както беше с програма САПАРД. Особено при дадения приоритет на животновъдството, ако трябва да бъде създадена една нова кравеферма с млечно направление, дори и 3 млн. евро няма да стигнат за нещо конкурентно, модерно.

- Отстоявайки определени позиции при промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, кои от исканията на Асоциацията намериха отражение при фактическата му актуализация в НС и от какво на практика бяха продиктувани те?

- За мен този закон беше много важен и аз не зная защо някои колеги го подцениха. С поправките в него се прави една много голяма крачка напред и се случва нещо, което трябваше да стане още преди 10 години. Първостепенното е, че се залага като основа правното основание – като основа за подпомагане, като основа за правене на бизнес. Защото досега беше един разграден двор и правото беше на по-силния. Именно заради липсата на правно основание се получи този дисбаланс и хора, които нямат нищо общо със земеделието като сектор на производство, да си направят бизнес и да получават едни евросубсидии без изобщо да обработват земи, възползвайки се от информацията, с която разполагат.

- Функция на слаба държава, без действащ контрол ли беше това?


- Това е функция на организирана схема, а държавата е слаба, защото властимащите още през 2006 г., когато като зам.-председател на Комисията по земеделие предложих задължително да се въведе правното основание, не пожелаха това да се регламентира и да се случи. Ние от АЗПБ го осъзнавахме като необходимост и подкрепихме министър Танева в желанието ѝ да бъде наложено законосъобразно. След това чисто технологично предложихме неща, които да заработят на практика, защото само администрирането на проблемите не прави добрите намерения работещи. По принцип нашите предложения бяха приети. Подкрепихме и предложението, при което ако за 2/3 от площите в землището се направи доброволно споразумение, то влиза в сила. За останалите, които не се съгласяват, ще се прави служебно споразумение. Опитваме се и чрез нашите експерти да се защити още нещо важно за земеделските производители, а именно – да може да се преотдава правното основание, което е получено при служебното и при доброволното разпределение. Когато се прави доброволно споразумение, всеки си получава парцелите и местата, където ще работи, споразумява се и получава правно основание. Защото един от документите, който ще бъде приеман като правно основание, ще бъде и това споразумение за това на кой къде му се падат имотите и не може след това те да се преотдават между отделните фермери и това да се приема като правно основание. Този въпрос остана неразрешен. Ние смятаме, че може да се реши чрез Правилника за приложението на закона и веднага обяснявам защо е необходимо. Има случаи, при които някой фалира, а съгласно споразумението той фигурира и земите му не могат да останат необработвани, а могат да бъдат преотдадени и процесът на производство в тях да не спира. Има и други случаи, когато човекът е починал и наследниците му не могат да го унаследят, а трябва да водят дела, по време на които ще мине стопанската година. Досега това се разрешаваше в практиката точно по този начин, но не се изискваше правно основание. Сега в закона, там където са избрани видовете правни основания, точно при този вид нашето предложение не беше възприето и имаме договорка, че то ще намери място в Правилника към него, за да не се създават смутове в кампанията, в която влизаме от 1 март т.г.

- А каква е позицията Ви по проблема с нивомерите?

- Както виждате, никой не е спрял да работи и дори все още се търси решение. Това е проект за наредба и министърът на финансите каза много коректно, че няма да я публикува преди да се е уточнил с бранша.

- Но все пак тази дискусия трябва да приключи. Върху какво да се споразумеят?

- По предложение на колегите от Националната асоциация на зърнопроизводителите всички земеделски производители, които ползват горива, ще бъдат регистрирани на първо време. След това ще бъдат направени съответните анализи и ще се вземат решения. Ние бяхме предложили нещо много прагматично – до 10 т цистерни въобще да не се декларират, а да останат по стария режим. Между 10 и 20 т да се декларират и над 20 т всички да минат на нивомерни устройства. То се възприема много добре от МФ и преговорите ще продължат. Те си дават сметка, че земеделските производители не сме разбойници, които купуват и препродават горива, но би трябвало да има някакъв ред, защото ние го искаме и нямаме интерес да ни пробутат фалшиво гориво. В същото време има много ведомствени бензиностанции, които работят нерегламентирано, прикривайки се зад това, че собственикът се е регистрирал и като земеделски производител. И тук подкрепяме министъра на финансите в желанието му да въдвори ред и да е ясно кой се занимава с търговия с петрол и кой със земеделие. Напълно нормално е да има преговори и да се търси работещо решение. Пък и повечето от нас са земеделски производители, които очакват да си възстановят акциза върху използваните горива. И по тази линия ние съвсем коректно си попълваме дневници и водим необходимата документация.

- Обещахте си да работите „за утвърждаване на добрия имидж на българските земеделски производители в страната и чужбина, да защитавате интересите им компетентно и аргументирано пред обществото, Европа и света“. Коя от тези крепости е най-труднодостижима и кои са препятствията по пътя на земеделците ни към тях?

- Правим го. Засега смятам успешно. За имиджа и респекта, който внасяме, говори фактът, че ни канят на международни форуми и участваме в няколко международни проекта, които завършваме успешно сега. В момента приключваме промоционален проект за маркетинг и реклама на български яйца на румънския и на гръцкия пазар. Като краен ефект от проекта се отчита, че около 10% са се повишили продажбите на български яйца на румънския и на гръцкия пазар. Насочили сме се и към разработването на още два проекта, единият от които е за български костилкови плодове, а другият в посока българско месо – агнешко и свинско. Това са промоционални проекти с евросредства, в които АЗПБ е основен партньор. Намеренията за тях зависят основно от производителите в отрасъл овощарство и отрасъл свиневъдство. Става въпрос за реклама, която ще помогне на наши продукти да излязат на външен пазар.

- Как ще опровергаете срещаното скептично отношение към възможността да бъдат обединени и защитени икономическите интереси и своеобразните проблеми на производителите от различни сектори и производства в земеделието у нас?

- Аз нямам амбицията да опровергавам никой, защото на практика времето опровергава. В него всички тези скептици бяха опровергани. В АЗПБ има голямо разнообразие от членове и колективни членове, като примерно, колективните членове птицевъди, зеленчукопроизводители, някои организации на производителите на плодове. Също така колективен асоцииран член е и Асоциацията на свиневъдите в България. Самият факт, че всички те членуват при нас, посещават наши мероприятия, участват в работни групи и дават предложения, показва доверието, което ни имат, и авторитета на самата ни организация. Малко нескромно ще отбележа, но това, че политическото ръководство на МЗХ и на Парламентарната комисия по земеделие ни приемат като сериозни, компетентни и предвидими партньори, е показателно. А и интересът към Асоциацията през последната година се повиши многократно в посока наплив от нови членове.
Интервю на Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.