Меглена Михова, официален представител за България на Concours Mondial de Bruxelles
Името на Меглена Михова стана особено популярно през този месец у нас с ролята ѝ на представител за България на най-престижния независим конкурс за вино в света Concours Mondial de Bruxelles. Малцина обаче знаят, че страната ни беше удостоена с високата чест през 2016 г. да стане негов домакин в град Пловдив, благодарение на неуморната ѝ мисия да учи хората по света да опитват и харесват българското вино години преди това.
Възпитаничка на френската гимназия в Пловдив и с диплома по право от университета „Асас“ в Париж, вече 10 години тя пласира качествени български вина в Европа – основно в Белгия, Холандия и Люксембург, и в САЩ. Офисът ѝ в Брюксел се намира точно срещу входа на Европейския парламент. Оттам Меглена Михова управлява две компании – едната консултантска в областта на европейското право („EРРА“), а другата – за маркетинг и износ на българско вино – Probegex („Пробежекс“). Основната ѝ дейност е консултантската.
Виното е второто ѝ (но не и второстепенно!) професионално занимание. Благодарение на Меглена Михова българско вино се пие в Европейския парламент. Като резултат на активната ѝ дейност в Белгия наши вина се предлагат вече в заведения с високо реноме, като например „Бон бон“ и „Ком ше соа“ в Брюксел и „Кармелит“ в Брюж. Тези от по-висок клас присъстват вече и във вериги супермаркети, като люксембургската Cactus, холандската Hanos u белгийскaтa Intermarché. Вече 6 години тя е председател на един от най-важните комитети на Американската търговска камара към ЕС (AmCham EU) в Брюксел.
Работата ѝ включва най-разнообразни дейности – от намиране на фенове на българското вино сред винени журналисти по света, през осигуряване на централен щанд за българското вино на най-голямото специализирано изложение в Бенелюкс, до организиране домакинството на България на най-големия пътуващ винен конкурс в Европа. Меглена Михова спечели доверието на Concours Mondial de Bruxelles, който избра Probegex за официален партньор за организиране на конкурса от 28 април до 1 май 2016 г. в Пловдив, България. Живее в Брюксел. Омъжена е за белгo-чилиец и има пет деца.
Срещнахме я в навечерието на домакинството на България на най-престижния независим конкурс за вино в света, буквално след откриването на Международната селскостопанска изложба АГРА 2016. За читателите на „АгроКомпас“ тя сподели експертна информация, размисли, амбиции и планове за популярността и престижа на българското вино. Един откровен разговор, в който професионализмът и родолюбието на една българка се допълват и обогатяват.
- Г-жо Михова, от 28 април до 1 май 2016 г. в Пловдив ще се осъществи домакинството на България на Concours Mondial de Bruxelles – най-престижният и независим винен конкурс в света и единственият международен, който пътува и прави допълнителна проверка на наградените вина. Какво е другото любопитно около неговата история, правила и привилегии за победителите?
Concours Mondial de Bruxelles наистина е най-престижният международен и конкурс на виното и като независим, той действително прави постконкурсни проверки. Особено за България това мисля, че е много важно, тъй като доверието на нашите производители в конкурсите и в това как те се правят невинаги е много ясно и често те са скептично настроени. Самият конкурс прави следконкурсни проверки. За целта на него винаги се изпращат четири мостри, от които една се задържа. Наградените вина се закупуват от над 200 точки на продажби в крайните магазини, дистрибутори и др. и се прави сравнение с мострата, която е изпратена. Това е много важно и за целта се извършва химически анализ от френска лаборатория. Съответно се проверява и начинът, по който са поставени върху бутилката логото на конкурса и получения на него медал, както и на техния размер. Съответните медали имат различен аспект и начин на отпечатване и се държи тези детайли да бъдат спазвани, като определящи имиджа на конкурса. Самата постконкурсна проверка е много сериозна и ако се констатира нередност при някое наградено вино, от ръководството на конкурса пишат както до самия производител, така и до всички дистрибутори и мрежи, където виждат, че то е продавано. Пишат и до националните власти. По принцип при констатиране на тези нарушения за производителя, който ги е допуснал, следва забрана за участието му в конкурса за следващите пет години. Това е особено важно, защото ако някой си затвори вратата към такъв престижен конкурс, хвърля сянка върху цялостния си имидж.
- От коя година датира този конкурс?
Той е започнал преди 23 години. В името му фигурира „de Bruxelles“, защото е създаден в Брюксел и е започнал от там. От десет години насам са решили, че ще пътуват в различни страни. От една страна, това е шанс, защото водят цялата тази елитна група от международни експерти и ги карат да преоткрият една страна, която познават добре или недостатъчно добре. От друга гледна точка, те фактически дават възможност тази страна да бъде видяна на международно ниво.
- По принцип мисията на конкурса каква е – да открие елитните, истински, изключително качествени вина на дадена страна или да преоткрие една дестинация, по пътя на която тези вина се правят, или комбинация от двете?
Комбинация от двете цели, тъй като акцентът на конкурса е не само вино, но също така култура, гастрономия и т.н. С други думи, при избора на крайната дестинация – страната и града, в който ще се проведе конкурса, е важно последният да е в центъра на нейното винопроизводство, както е Пловдив за България. Трябва да има какво да се покаже от производствена гледна точка, но от друга страна и да е съчетано с възможността това място да предоставя контакт с културно-исторически забележителности на съответната страна, тъй като виното е част от нейната култура. Акцентът не е върху скъпи вина, а върху нещо автентично, добре направено и качествено. Затова и винопроизводството от типичните български сортове ще е големият хит на конкурса. Неговият първи ден – 28 април т.г., започва със семинари и по-типичните сортове. Ще има теоретична част за характеристиките им, представяния и дегустация на вина. Засега (бел. ред. на 14 март т.г) има 16 фирми, изявили желание за участие в дегустационната част, която ще продължи и по време на вечерята на 28 април при откриването на конкурса и ще се предоставят типични наши сортове. Имаме голямо разнообразие от фирми и производители, които биха ги показали.
- Как стана изборът на Пловдивския регион за място на провеждане на Concours Mondial de Bruxelles през 2016 г., с какво заслужи това доверие, а от там допринесе и за безспорната привилегия на страната ни да бъде негов домакин?
На 3 май миналата година в италианския град Йезоло, разположен близо до Венеция, където се проведе 22-то издание на Concours Mondial de Bruxelles, директорът на Конкурса обяви официално нашето домакинство и посочи Пловдив за избрания регион на неговото провеждане. На практика тогава ни беше предадена шафетата, но самата подготовка на нашата кандидатура започна две години преди това. Ние сме в контакт с конкурса от 10 години.
Тази идея за домакинството ни дойде по-рано – на предишното издание в Белгия. Имахме срещи с директора на конкурса, с екипа му. Започна се всъщност с посещение на белгийското издание и наблюдение на това как се организира. Последва негово посещение на Международния панаир в Пловдив, на хотелската база в града, на културните забележителности, както в Града под тепетата, така и в района му и съответно подготовката на едно досие на Конкурса с домакин България.
- Тоест, България е дала заявка и получила одобрението за това домакинство?
Кандидатурата не е нещо съвсем абстрактно. Аз я подготвих с ясното съзнание за потенциала на страната ни и шанса за нейното одобрение. Интересът към България е рекорд в над 20-годишната история на Конкурса. Страната ни е избрана за домакин на Concours Mondial de Bruxelles заради мотивацията на българите да се ангажират с провеждането на конкурс от световна величина и заради амбицията на самия Конкурс да покаже малко известна, но автентична и модерна винена култура. А колкото до Пловдив, той е предпочетен като център на един от най-важните лозаро-винарски райони в България (Тракийската низина), както и поради добрата си инфраструктура.
- И може би да уточните и професионалните си възможности и позиции, за да постигнете това?
Аз съм съсобственик на „Пробежекс“ – фирмата официален партньор на Concours Mondial de Bruxelles в България и организирането му у нас. С представителите му имаме традиционни контакти и работим повече от 10 години. С тях сме правили и други събития съвместно, включително и представяне на български вина също в Брюксел. Така че те имат впечатление от нашата организаторска работа, но също и от дейността ни за промоция на български вина, като вносител в Белгия, Люксембург, Холандия и САЩ. Имат поглед върху това как работим. Това, което беше ново, е, че ги привлякохме да дойдат в България, като идеята за самия конкурс дойде от Маргарита Левиева, член на българската Национална лозаро-винарска камара (НЛВК), както и член на журито на Конкурса от няколко години. Нейната мечта беше той да дойде в България. Ние фактически я осъществихме, тъй като от делова гледна точка Concours Mondial de Bruxelles ни избра като правилния партньор и организатор на инициативата. Работата ни беше свързана с подготовката на досието на нашата кандидатура за домакинство на Конкурса и изобщо на модела на това партньорство, което се прави за него. На практика ние координираме организацията, което значи контакти и на министерско ниво – на земеделието, на туризма, както и на община Пловдив.
- Откога датира този Ваш интерес към лозаро-винарския сектор и кое го провокира?
Аз съм юрист по образование, но от 2005 г. с моята компания започнахме износ на български вина в Бенелюкс (бел. ред.: Западно-европейски икономически съюз, включващ три съседни държави: Белгия, Нидерландия и Люксембург). Той е един от най-силните, но и най-трудният пазар за Европа. По принцип ние сме търговска фирма, която е в Брюксел и се занимава с износ на вина в чужбина. Естествено, за една страна като България, непозната навън, това не е лесно. Особено през 2005 г., когато тепърва прохождаха първите добри инвестиции, направени в новото винопроизводство и новите изби у нас с току-що изкаран добър продукт на пазара. Така че ние проходихме заедно. Когато фирмата ни се лансира на пазара, вече имаше какво да се покаже навън. По едно и също време се случи подемът в производството и износа на българско вино с възможния съществуващ добър продукт. Тогава нещата бяха още доста незрели. Направихме първия износ изобщо извън България на избата на Едуардо Миролио – това беше „Пино Ноар“. Но това е нещо, което с случи едва след като техните нови лозови масиви започнаха да плододават едно нормално качество продукция за производство на хубави вина в този период. Очакваше се продукция и на другите изби, които също бяха направили подобни инвестиции.
- Какви усилия изисква представянето на добър имидж и постигането на успешен външен пазар на нашите вина?
Маркетингът, който трябва да се направи за страната ни и нашата традиция, е много сериозен. Затова ние сме се ангажирали с много повече инвестиции в промоцията на България, като държава винопроизводител, на Тракийската низина и избите там, включително и някои други в страната, преди да стигнем до определени винарни, марки и т.н. Това е нещо, което родните винопроизводители започват да разбират едва сега.
- Може би, защото новите собственици на вече съществували изби и новопоявили се инвеститори във винопроизводството у нас не бяха подготвени за предизвикателствата на родната среда за него.
В България по-скоро има нетрадиционни инвеститори в този сектор, но това горе-долу е нормално. Между тях са и чуждестранните, които оценяват значимостта на страната ни като винопроизводител с традиции. Наши родни и чужди инвеститори в този сектор знаят защо влагат парите си, познават потенциала на тероара и знаят за качеството и цената, на която могат да предложат едни много интересни вина на световния пазар. Трудно се прохожда, защото предизвикателството сред големите имена в световното винопроизводство е в това, че съответно никой не знае за България. Това, че чуждият инвеститор прави вина у нас, не е достатъчно, за да се продават по-лесно продуктите му в чужбина. При българските инвеститори има такива, които виждат необходимостта от маркетинг, а други – не. Това, че все още нямаме дългосрочна стратегия на национално ниво за маркетинг на българските вина, не помага. В другите страни съответно всички щандове на международни изложения се кофинансират от европейски фондове, от регионални фондове и т.н. За съжаление, България е от малкото страни, в които тези неща стават трудно. Дефакто на големи изложения като „Мегавино“ щандовете ни се финансират изцяло от нас и от производителите. Тепърва сега започват добри инициативи като „ProWein“, където ще има голям български щанд, видимост и програма за дегустации. „ProWein“ е най-големият професионален салон на виното, който се състои всяка година в Дюселдорф и събира всички международни търговци от цял свят. Това е мястото, където България трябва да бъде видяна като производител. Проблемът досега беше имаме или нямаме щанд, както миналата година присъствахме с два големи щанда и още няколко малки изби, представящи се индивидуално. Мисля, че хората започват да си дават сметка колко е важно да се създаде един имидж на обединен маркетинг на българското вино.
- Кой трябва да е активната страна в тази посока – имаме НЛВК, имаме контролен орган в лицето на Изпълнителната агенция по лозата и виното, имаме министерства – на земеделието и храните и това на туризма?
Това е общо усилие и на самите производители, и на НЛВК, и на министерствата и т.н. Трябва да има един дългосрочен план и виждане за това какво може да се направи, като самите производители е нужно да участват активно. Ако всеки стои и чака някой друг да свърши работата, то няма да се случи. Когато стана въпрос дали производителите ни са узрели за идеята за маркетинг, примерно за Concours Mondial de Bruxelles в Пловдив, имаше много голям интерес от избите ни. Съществуваха такива, които реагираха спонтанно и се записаха за участие още през август месец 2015 г., а има други, които тепърва разбират за значимосттта на това събитие и шанса да участват в него.
- Каква е ползата, какво носи за българските изби участието им в този Конкурс?
Първо, ако те изпратят мостри, си дават шанс да получат медал. Този шанс е реалистичен, защото качеството на нашите вина е много добро и ние сме абсолютно конкурентоспособни. Така ще излязат на световната сцена на винопроизводителите и ще бъдат видени. От друга страна, емблемата на Конкурса е много добре позната на европейските пазари. Големите вериги абсoлютно предпочитат и стимулират своите доставчици на вино да участват в него и те избират по-скоро наградени вина, защото това ги прави по-лесно продаваеми. Съществува едно море от вина, както е у нас с доста големия избор в супермаркетите, а да не говорим за огромния в чужбина. Когато един консуматор е изправен сам пред тези големи стени от наредени бутилки с вино, единственото нещо, което може да го упъти, e отличие, медал, като нещо, отличаващо дадено вино от другите. Това е и целта на самия Concours Mondial de Bruxelles – наградените вина да станат марка на доверие. Затова правят и тези стриктни проверки след това и ненапразно канят хора от над 50 страни, които да ги оценят. Много трудно може да се повлияе на вкуса на 55 страни и оценката определено е обективна.
- И какво се случва пред самия праг на Конкурса, какъв е интересът към него?
Имаме вече програма, имаме доста голям интерес към представяне на типичните български сортове. Над 10 изби ще покажат самобитните качества на всичките наши важни типични сортове, което е много важно. Има производители на Мискет, на Памид, на Мавруд и то на най-различни производители на Мавруд, което значи, че ще се демонстрира различен стил. Имаме също Тамянка, Широка мелнишка лоза, Рубин. Всичко това ще бъде представено като чисти сортове и в купаж. За самото жури най-големият интерес е към България, към специфичното и типичното в нейното производство. След това ще има посещение на винарни. Там също са записани изби, които са по-скоро в Пловдивския район, тъй като няма време да се пътува по-далече. Организирали сме и пет различни дестинации след програмата на Конкурса. Петдесет човека са се записали да останат още няколко дни, което е голям жест. Това, че остават почти една седмица в България, е убедително доказателство за интерес. Има малки групи от по 10-15 човека, които ще пътуват до изби в Сакар, в източната част на Тракийския район, които няма да бъдат видяни по време на самия Конкурс. Също така, се предвиждат пътувания до северната част и Мелник. Програмата ще бъде съчетана с посещения на исторически и културни забележителности. Участниците в нея са журналисти и са се ангажирали да напишат материали за това, което ще видят. Имаме 13 различни националности в тази група. Основната програма на Конкурса включва професионални дегустации, а съпътстващата програма – тематични работилници и посещения на винарски изби и лозя в Пловдивския регион. На 2 и 3 май по дестинациите на пет лъча ще има посещения на други изби и културни и исторически забележителности в страната.
- С кои от културно-историческите и археологически забележителности на Пловдивския регион, а може би и на страната, ще се съчетаят нейните маршрути? Съвпадат ли те с популярната карта от взаимно допълващ се винен и културен туризъм у нас?
В последния ден на конкурса, 1 май, преди гала вечерята, целия следобед ще бъде посветен на посещение на Пловдив. То се прави със съдействието на община Пловдив, предлагаща различни тематични турове, които могат и трябва да се видят. Това е и най-големият интерес за организирането на самия конкурс точно в този град. А в следконкурсните посещения ще има такива и на нашите манастири – Бачковския манастир, Рилският манастир ще бъде включен в посока Мелник. Пещерата „Магурата“ ще бъде включена при пътуването в Северозападна България. Ще има съчетание между естествени и културни забележителности в пътуванията до Казанлък, Розовата долина и дестилерии за розово масло, до тракийски гробници и др. Всичко това ще се комбинира и шансът на нашата даденост и богатство е, че там, където имаме изби, съвсем наблизо са и изключителни наши както природни, така и исторически и културни забележителности, които можем да покажем.
- Какъв е принципно съставът на журито на Конкурса?
То включва 60 процента журналисти. Около 12-13 до 15 процента са търговци на вино. Останалата част са сомелиери и представители на местни асоциации, било на енолози, на камари или други еквивалентни структури.
- Представители на колко страни са те и кой ги избира?
На над 50. Миналата година са били представители на 55 страни. Избира ги Конкурсът, като това е процес, при който той прецизира много внимателно членовете на журито. В него има някакво постоянство, но се наблюдава кой как дегустира и всяка година Конкурсът подновява своето членство. Няма доживотно членство в журито. Директор на Concours Mondial de Bruxelles e белгиецът Томас Костенобъл, който със своя екип отсява и преценява кандидатите. Естествено, критериите са много. Това трябва да са личности с абсолютно добра репутация, да са активни, да пишат, защото идеята е те да имат активно отношение. Обикновено това са хора, които определят мнението и тенденциите във винените среди в цял свят като журналисти или като търговци и са влиятелни.
- Професионалистите от цял свят – енолози, сомелиери, винени журналисти и вносителите на вино, ще опитат качествено българско вино, за да му дадат оценка. Изненада от непознато, качествено и със самобитен вкус вино или предразсъдък за неизвестни марки от малка страна ли очаквате от журито на Конкурса?
Това, което вече имаме като опит и на европейския пазар, и в САЩ, показва, че всички специалисти и любители на виното са изключително изненадани от качеството и автентичността на българските вина. България е абсолютно непозната, но от друга гледна точка този конкурс е шанс да се изненадат и да открият нещо ново в една стара страна, която има традиция от векове, но никой не знае за нея. Ние сме световно неизвестни на международно ниво и тепърва прохождаме. Това е всъщност и изнената, която директорът на Concours Mondial de Bruxelles знае, че ще направи на своето жури, тъй като тези хора, които са членове на Конкурса, много трудно индивидуално ще дойдат до България. Това са търговци, снабдители на големи вериги от цяла Европа и от целия свят, които търсят нещо ново и качествено.
- Вероятно шансът ни е, че те не могат да бъдат манипулирани, но могат да бъдат приятно изненадани от нов автентичен вкус на качествено вино, каквото се произвежда в България.
Те не могат да бъдат манипулирани, но нямат достатъчно време, а и интерес засега да пътуват индивидуално до България. Ако една или пък няколко наши изби, да речем, решат да поканят някои от тези хора да дойдат у нас, това става много трудно. Шансът ни е, че те идват тук в рамките на един международен конкурс. Тези 320 човека ще бъдат заедно няколко дни, ще посещават избите ни, ще дегустират и, сигурна съм, ще имат индивидуално положително мнение и ще са по-скоро положително изненадани от това, което виждат. Същевременно самият факт, че те ще го коментират заедно, предполага резултата, който ние – производители, търговци и институции, очакваме. А той е, че ще се създаде, както му казват на английски „buzz“, или бръмчене, шум, раздвижване около един факт за виното на страната ни. Още повече, че тече една тенденция и коментари във винените среди, че в България има развитие на винопроизводството, а това ще се потвърди на международно ниво. А у нас има качество, има ново производство на елегантни вина с друг имидж, с друг подход и това е крайната ни цел на този Конкурс. На него 320 човека от над 50 страни дегустират над 9000 вина от цял свят.
- Ако за страната ни е привилегия, че Вашата маркетингова компания е положила усилия през 2016 г. Конкурсът да постави фокуса си върху българското вино, в съчетание с културното-историческото ни наследство, какви са очакванията Ви за ефекта от този труд и вероятно сбъдната мечта?
Очакванията ми са да покажем и изненадаме със самобитното качество на типични наши вина. Както и със самите винарни, като нови инвестиции у нас. Не изключвам и старите, които са също много интересни, но пък новите са на световно ниво.
- Споделяте ли мнението, че бутиковите изби са бъдещето на родното винопроизводство?
Не бих казала, че те са бъдещето, но бих споделила, че на международно ниво не можем да успеем само с бутикови изби. Ако искаме да върнем България сред лидерите износители на вино в света, каквато е била през 70-80-те години на миналия век, това може да стане като върнем имиджа ѝ на страна, предлагаща добро качество вино, на добра цена, в по-големи обеми. Иначе ставаме много екзотични. А ние имаме тези капацитети. Разполагаме с големи изби, като „Винекс Славянци“ в с. Славянци, един голям износител на вина, които отиват по-скоро навън и по-скоро в северните страни. Те са и единствените с огромни мащаби и сериозни обеми, сертифицирани в Европа за схема, при която част от продажбите отиват във фондация. Тя от своя страна подпомага местното население, като строи детски градини и инвестира, помагайки за неговия по-добър стандарт на живот. Има и стипендианти от циганското население, които учат в университета. Това е нещо много умно и прогресивно, което правят големи мащабни производители с милиони бутилки износ. Такова нещо трябва да покажем на по-мащабно ниво у нас. С обем и потенциал са и новите наши винарни като „Беса Вали“, „Едуардо Миролио“, „Катарджина“, „Кастра Рубра“ и др. България обаче не е много конкурентоспособна от гледна точка на цените. Това е реалност. За първата гама цени на белгийския пазар 80% от виното, което се продава, е под 5 евро крайна цена.
- А каква е тя при българкото вино?
Например, традиционните вина на „Домейн Бойяр“ са около 2-3 евро. Сега започна листинг на вина, които са в средната категория – между 6-8 до 8-9 евро. Това е нещо ново и не значи бутиково вино. Ние сме по-скоро конкурентоспособни в тази средна ценова гама. В нея съвсем спокойно бием всички френски вина и други, тъй като те с качеството, което е съпоставимо с нашето, в тази ценова гама ще бъдат на двойни-тройни цени.
- Споделяте ли твърдението, че светът е пълен с огромни количества непродадено вино, включително и качествено?
Hе зная дали светът е пълен с непродадено вино, но не вярвам, че това е валидно за българското вино. Мисля, че то се продава добре, не само от фирмите, с които ние работим, но има други с успешен пазар, които по-скоро имат проблеми с достатъчните си обеми. И това е нормално, като се има предвид дългия и изискващ инвестиции и натрупване технологичен цикъл на самото винопроизводство. Но родните вина вече имат една завидна елегантност, която в началото на нашия износ през 2005 г. съвсем обективно нямахме. Лозовите масиви, в които беше инвестирано у нас, вече правят нещата възможни.
- Можем ли да покажем ново легитимирано от високия подиум лице на българския лозаро-винарски сектор с възможностите и домакинството на Concours Mondial de Bruxelle?
Мисля, че както самото жури ще бъде изненадано, така и самите български производители ще се изненадат от самите себе си, от крайния резултат. Конкурсът не е много популярен у нас, въпреки че много от фирмите са участвали дълги години с мостри. Струва ми се, че те все още не разбират шанса, който им се дава, и влиянието, което този Конкурс ще окаже върху продажбите и видимостта на тяхната изба, върху техните марки вина. Все още не си дават сметка за това. И смятам, че положителната изненада ще бъде в обратна посока.
Автор: Мариела Илиева
