Красимир Колев и баща му Николай обработват 3800 дка в с. Горски извор, Димитровградско
- Ти си млад човек. Как реши да се занимаваш със земеделие, предвид възможността да избираш?
Може да се каже, че съм дясната ръка на баща ми, от няколко години вече. Не е далеч и времето, в което той ще стане моята дясна ръка. Не можем да спрем естествените процеси на природата. Сега съм на 31 години. По полето съм още от малък, в началото родителите ми се занимаваха със зеленчукопроизводство. Работя сериозно от 15-годишен, с друго не съм се занимавал. Завърших строителния техникум в Хасково, след което се насочих към Аграрния университет в Пловдив и там се дипломирах като агроном. Категорично мога да заявя, че наученото преди университета страшно много ми помогна за теорията в учебното заведение. Въпреки, че не бях отличник, излязох много по-добре подготвен от колегите си, благодарение на това, че научих много от правилните хора. Осъзнах, че опитът се добива на принципа проба-грешка. Наши колеги от района споделят, ние също и така пробваме и успяваме.
- През тези години идвало ли ти е наум да се откажеш от семейния бизнес, да заминеш или да работиш нещо съвсем различно?
Имало е моменти, в които ми се е плачело. Но аз просто не се виждам да работя нещо друго. Имах шанс да замина за Великобритания на бригада, но отказах. Просто реших, че тук е моето място и поприще. Идва ми отвътре. На този етап не се виждам в друга професия. В нашето стопанство всичко си вършим сами. Външни хора не наемаме, веднъж заради липсата на работна ръка и втори път, заради липсата на доверие. Няма как да съм сигурен, че чужд човек ще милее за агротехниката, така, както аз, баща ми или зет ми ще се грижим. Непрестанно бих се притеснявал, че съм дал на човек, който не е от нашето семейство, трактор за толкова много пари. Сами си караме машините, поправяме си ги, засега се справяме.
- Трудно ли беше да се научиш да управляваш модерните машини?
- Тези трактори се управляват по-лесно от старите. Честно казано няма нищо сложно. Особено моделите, с които ние работим, ами те са като калашник – колкото по-просто е устроен, толкова по-малък е шансът да сгреши. Имаме Landini Landpower, той е почти на 7000 моточаса и досега не сме имали никакви проблеми. Няма лято, няма зима, пали на -25 и +25 градуса. Имаме и втори трактор Landini Mondial, той е на по-малко моточасове, но и с него досега не сме имали никакви проблеми. Серията Landpower е направена за тежки обработки, конкретно нашият е 135 к. с. Успешната формула е голям двигател с малко коне. Това дава малко натоварване, от където пък идва и дългият живот на машината. Колкото по-сложно е устроен един трактор, толкова по-голяма е възможността да се счупи. При Landini няма такова нещо, категорично.
- Каква нова покупка стои пред вас? Имате ли необходимост от по-голям клас машина?
- Започна да се появява такава необходимост, защото увеличихме обработваемите декари. Когато купихме Landini имахме около 800 дка и съответно кампаниите свършваха за броени дни без никакви проблеми. Имаше спокойствие. Сега вече са близо 4000 дка и все още горе-долу се справяме, но усещам, че започва да става трудно. Ако продължим да увеличаваме декарите ще купим и по-голяма машина, като отново ще заложим на партньорството ни с фирма Оптиком.
- На какви сервизни услуги разчитате? Доволни ли сте от обслужването и качеството на услугата?
- Нашите отношения със специалистите от Оптиком са абсолютно приятелски. И ние с тях, и те с нас – държим се по еднакъв начин, просто ги чувстваме близки хора. Досега не е имало сериозен проблем. Сещам се обаче за една любопитна случка: пред две години, както си дисковах с Landini и изведнъж на таблото ми светнаха няколко лампички. Веднага звъннах на базата в Пловдив, с която винаги работим. Техникът ми каза, да легна отдолу, да проверя под лявата гума едни буксички и действително проблемът се оказа там. Един корен беше бутнал буксите, при което аз ги свързах и нямаше проблем по-нататък. Това стана към 19 ч. надвечер в извънработно време. Просто нямат грешка.
- Посещаваш ли изложения за агротехника у нас и в Европа? Кое най-много те впечатлява от всичко, което виждаш?
- Задължително, всяка година ходя на БАТА Агро в Стара Загора и на панаира в Пловдив. Определено се убеждавам, че земеделието много се е променило след времето на ТКЗС, например. Машините се обновяват, всеки ден излиза нещо ново с различни видове агрегати, прикачни и други. Ако спрем да вървим напред, все едно сме загинали. Заради това трябва все по-упорито да се развиват новите технологии в селското стопанство. Ние, като земеделски стопани трябва да обновяваме информацията си и да трупаме опит, а тези изложения са страхотно място за това.
- Ти като дясна ръка на баща си, мислил ли си да промениш производството, да отглеждате зеленчуци, например?
- За зеленчуци не – абсурд. Първата причина е липсата на работна ръка, а втората, не по-малко важна е, че пазарът не е сигурен. Доматът не е като пшеницата, не може да чака по-добри цени в склада месеци наред. Веднъж, два пъти на борсата ако не стане, трябва да го хвърлиш. Това, което можем да направим и което, тази година за пръв път опитахме е втора култура царевица. Обаче откакто е сята едва два пъти е паднал дъжд и то в незначителни количества – между 8 и 9 литра. Благодарение на поливната техника Irriland, която купихме миналата година, ще жънем царевица, иначе въобще нямаше да поникне. И миналата година при нас беше доста сушава. Без инсталацията вероятно от 500 дка царевица, щяхме да ожънем не повече от 100 тона. Благодарение на Irriland стигнахме количества от 700-800 кг/т. Районът ни е изключително засушлив.
- След като спомена поливане, замисляли ли сте се за подмярка 4.1 и възможността да кандидатствате по нея?
- Скептичен съм дали ще успеем да влезем в точковите системи. Иска ми се да ни одобрят, но не ми се вярва. Системата е направена, така че трудно зърнопроизводителите могат да се класират. Говорят за приоритетни сектори, животновъдство, например, а всички животновъди, които познавам се оплакват. Министерството казва, че мерките са преизпълнени, а аз се чудя кой ги е преизпълнил, след като повечето се справяме сами.
Вижте видео по темата...
Автор: Мирела Спасова
