понеделник, 11 Декември 2017, 11:34
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
09 Яну 2017 11:22 | Интервюта

Сантимент към земята и продължение на дълга

Емил Цирков обработва 3000 дка със слънчоглед, царевица и пшеница в с. Пиргово, обл. Русе

Сантимент към земята и продължение на дълга
Оцени статията
Брой гласове: 2 Рейтинг: 5
|

- На каква техника разчиташ за обезпечаване на обработваемите декари?

Имам два трактора McCormick 6-та и 7-ма серия, единият е със 133 конски сили, а другият е с 215 к. с. От Оптиком купих още плуг Ovlac обръщателен петкорпусен. И двата трактора купих по време на изложението БАТА Агро в Стара Загора през месец март миналата година. С McCormick правя есенната дълбока оран. Тракторът се представя много добре като разход на гориво, много икономична машина за този голям клас. Друго важно преимущество е цената, тракторът е по-евтин от останалите марки на пазара. Кабината предлага висока зона на комфорт, климатроник и хладилник, надувни седалки. В машината 8-9 часа се изкарват без да ги усетиш. Използваме по-големият трактор за тежките обработки, а по-малкия за леките, той е универсален - за пръскания, торене, става за всичко. Благодарение на VT трансмисията предавките се сменят под товар, усилието се разпределя и това води до голяма икономия. При плуга ситуацията е друга, никой колега в района не беше ползвал тази марка, разговарях с хора, които са ползвали, те бяха много доволни и така реших да го купя. Не съжалявам за избора, а и ценово седи много добре на пазара.

- Как започна да се занимаваш със земеделие? Кога?

Работя в бранша от октомври 2013-та година. При мен нещата станаха по наследство. Продължих работата на баща си. Иначе съм завършил корабния техникум в Русе, а през последните 6-7 години работих на различни места в чужбина. Огромна доза сантимент ме върна към земеделието в родния ми край. Реших, че няма да провалям готова, създадена работа. Не казвам, че не е трудно, напротив, работата е тежка и иска много организационни умения. Екшънът е много и всеки ден, може би това ме кара все още да работя. Дядо ми е основател на ТКЗС-то в с. Пиргово. Днес работим четирима души, имам един счетоводител, двама механизатори и аз. Аз движа и всичко останало по покупки, организация, продажба на реколтата и т. н., помагам в кампания. В началото бях с два стари руски трактора. Убедих се, че само с икономии и евтина поддръжка не може да се работи. Важен е комфортът и капацитетът от работа, който машините извършват. По принцип районът тук в миналото е бил повече лозарски, в последните години залагат повече на зърнопроизводството. Дори в момента масово се разработват старите лозя, които не попадат в квоти.

- На какъв сервиз разчиташ при аварии и поддръжка на техниката?

Работя със сервиза на Оптиком, на 80 км от тук е базата им. Пристигат за един час. Досега не е имало сериозни проблеми, но на тях хубавотот им е, че няма значение дали ще работят на нивата или в двора, обслужват трактора и си заминават. Дори си спомням една ситуация, в която тракторът си достигна часовете за облужване на полето. Първоначално момчетата не можаха да дойдат веднага, но след като им казах, че на другия ден пък аз съм зает, реагираха мигновено и направиха поддръжката същия ден на нивата.

- Кандидатствал ли си по европейски програми, планираш ли в бъдеще?

По-миналата година подготвях проект, но впоследствие се отказах. През миналата година въобще не съм опитвал. Трудно е, просто не виждам смисъл. Документите, колкото и да са много се събират, но тези проекти според мен са за големите играчи. Ето едно от последните изисквания беше пет работни места, кой може да си позволи този лукс с 3000 дка обработваеми площи?! Пет работни места са за производители с по 5000-7000 дка. Освен това районът ни не носи допълнителни точки, нямаме НАТУРА, само селски район сме.

- Каква стопанска година финализирахте?

Бих казал добра година, спрямо миналата. Имахме добра реколта слънчоглед - между 300 и 320 кг/дка. И царевицата беше добра, на фона на останалата част от България, където беше сушаво, тук жънахме по 800 кг, а на места и повече. Въпреки рекордите в света и в България по добив от пшеница, при мен беше по-слаба. Лошото у нас е, че колкото и добри да са реколтите цените накрая ни смазват. През последните години не се обръща внимание на зърнопроизводителите. Няма лошо, че производството на зеленчуци, плодове и животновъдството са приоритетни сектори, но не трябва да се оставят и зърнопроизводителите на произвола, защото това е основният сектор за България. Тук, в Русенско сме близо до Румъния, виждам как работят и мога да сравня. Какво да кажа, превъзхождат ни в пъти, има допълнителни държавни дотации. Не е като у нас, субсидията е изпилена до крайност и само се чудят как да ни орежат още. За съжаление смятам, че нещата никак не са розови. Най-важното и първото, което трябва да се направи е държавата да стане регулатор на цените, както е във всички цивилизовани страни. В началото на кампанията, например през май или юни, министърът да излезе и да каже цена на пшеницата 00,30 лв и това да е краен вариант. Не като през тази година 00,24 или 00,25 лв, ние изкарахме на себестойност или загуба. Иначе нямаме защита от никъде, а все пак се очаква и данъци да плащаме.

Вижте видео по темата...


Автор: Мирела Спасова

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни новини

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker