сряда, 22 Ноември 2017, 09:09
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
28 Авг 2017 10:41 | Интервюта

Връзката между субсидиите, развъдните организации и ИАСРЖ е контролът върху глава животно

Зооинж. Георги Йорданов - изп. директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Връзката между субсидиите, развъдните организации и ИАСРЖ е контролът върху глава животно
Георги Йорданов
Оцени статията
|

-Г-н Йорданов, с опита на експерт по коневъдство от Националната служба по селекция и репродукция в животновъдството (предшестваща ИАСРЖ) и изпълнителен директор на Националната коневъдна асоциация, кое е най-голямото предизвикателство пред отговорността за контрола на цялостната селекция и репродукция в българското животновъдство?

Моят професионален стаж в тази система започна в бившата Национална служба по селекция и репродукция в животновъдството (НССРЖ) с работата ми в селекционен център по животновъдство – Разград, към който принадлежеше и конезавод „Хан Аспарух“. Опитът, който придобих в него и след това в работата си като експерт по коневъдство в НССРЖ, показа във времето, че съм имал една добра школа и ценна възможност да се запозная с много специалисти в тази област. Все пак селекцията и репродукцията е моята специалност, която съм искал да уча и упражнявам професионално. Колкото до предизвикателството да си изпълнителен директор на ИАСРЖ, при него има много страни. Една от тях е отговорността, която трябва да се поеме в национален мащаб и в персонален план не само за селекционния и репродуктивен процес, но и за движението и развитието на генетичните ресурси в България. Другото предизвикателство е как да съхраним и използваме днес добрите специалисти в системата. Това са хора с дългогодишен опит, посветили живота си на това поприще, и за мен е крайно необходимо да запазим и развием традицията в професионализма на българския зооинженер и селекционер, като изключително ценен капитал за днешното време. По биологичен път поколенията си отиват, но професионализмът трябва да остава, да се предава и надгражда. В личен план се чувствам подготвен и мобилизиран за оптимални усилия и ефективни решения от позицията на изпълнителен директор на ИАСРЖ. Целта ми е продължаване на добрата традиция, съчетано с подобряване работата на Агенцията.

 
-Има ли яснота с какъв реален ресурс от продуктивни и ремонтни селскостопански животни по породи разполагаме като държава и каква продукция (месо, мляко, вълна и др.) от тях сме в състояние да добием и предложим на пазара?

Бих разделил този въпрос на два подвъпроса: за контролираните животни – тези под селекционен контрол, и за стоковите животни. В ИАСРЖ имаме данни, възможности и компетентности да дадем точен и ясен отговор за всички контролирани животни, за тяхната средна продуктивност. Естествено, може да се изчисли и общата продуктивност, която дават контролираните животни от различните породи и въдства. Що се касае до стоковите животни, такава информация трябва да се изтегли от бюлетина на Министерството за земеделието, храните и горите. Голямото биологично разнообразие от селскостопански животни, с което разполага страната ни, е един наистина голям национален капитал. ИАСРЖ има абсолютно ясна представа за броя на контролираните животни по породи, по видове с техните продуктивности. По закон тя е длъжна да разполага с тази информация, да я обработва, да я анализира и да я използва в животновъдния процес и при контрола на развъдните организации.

-Цифрите за страната ни удовлетворителни ли са като брой по видове и съответно като ремонтни животни?

Определено можем да отговорим, че настоящите бройки животни, които се контролират от развъдните организации, позволяват да се провежда един ефективен селекционен процес, да се извършва нормален ремонт на стадата в границите на 15-18-20 процента ежегодно.

През 2017 г. общият брой на контролираните крави е 124 149, от тях с млечно направление са 105 735 бр. или 86,3%, като най-голям е броят на Черношарената порода – 90 438 бр.; с месодайно направление са 7 633 бр., а от тях най-много са от породата Лимузин – 3 130 бр. С автохтонно направление са 10 781 бр,, като тук Родопското късорого говедо е 5 001 бр. Броят на контролираните биволи е 10 218 и са от породата Българска Мурра. Контролираните овце през 2017 г. са 359 784 бр, от тях с млечно направление са 243 691 бр. Тук са породите Синтетична популация Българска млечна, Плевенска черноглава, Лакон и др. Броят на овцете от тънкорунното направление е 19 526 – от породите Старопланински цигай, Североизточна българска тънкорунна, Родопски цигай; месодайно направление – 7 319 бр. - породи Ил дьо Франс, Мутон шароле. Броят на автохтонните овце е 89 042 – Медночервена шуменска, Дъбенска, Каракачанска и др. Броят на контролираните кози е 22 188, от тях с млечно направление са 14 481 бр. - Българска Бяла млечна, Тогенбургска. С автохтонно направление са 7 619 бр. - Калоферска дългокосместа коза, Българска виторога дългокосместа и др. Броят на контролираните свине е 43 177, като от тях 1 230 бр. е автохтонната порода Източнобалканска свиня. Контролираните птици са 904 494 бр., като от тях бройлерното направление е с 883 134 бр, а яйценосното е 21 630 бр. Контролираните коне за 2017 г. са 9 292 бр. и са от породите Каракачански кон, Български тежковозен кон, Дунавски кон, Чистокръвни арабски и английски коне и др. Увеличен е и броят на контролираните пчелни семейства – Българска медоносна пчела – 19 057 бр. Броят на контролираните кучета е 299 от породите Българско овчарско куче и Каракачанско куче. От тази година се контролира и зайцевъдството с месодайните породи Бял новозеландски и Калифорнийски заек – 1 671 бр.

С тези бройки асоциациите имат един много добър ефектив от породите животни. Трябва да се обърне вече повече внимание на качеството на работата, тъй като количеството, добрият обем е налице, но целта е повишаване на продуктивността и съхраняване на ценните заложби на родните породи селскостопански животни. Това става с качествена и професионална селекционна дейност. Да, имаме породи с рисков статус, но те са обхванати от развъдни организации, които със специфични развъдни методи провеждат контролиран, целенасочен развъден процес и надеждата е да ги извадят от тази ситуация. Като пример може веднага да посоча Старозагорската овца, Плевенския кон, Българското червено говедо. Последното е предмет на инициативата на ИАСРЖ - да бъде възстановена популацията му, която беше подета от предишния изпълнителен директор – проф. Васил Николов и екипа на Агенцията.

-Какви са възможностите породата Българско червено говедо, която явно респектира с качествата си и извиква професионалните усилия на родните селекционери, да бъде възстановена като популация и включена в производствения процес на родното животновъдство?

Известно е, че някъде от 50-те години на миналия век у нас се практикува изкуствено осеменяване и замразяване на сперма. В тази връзка ИАСРЖ разполага с национален генетичен резерв, с национална генетична банка за тези дейности, което е реална възможност и средство за възстановяване на породата Българско червено говедо.
 
-Защо и как ИАСРЖ има решаваща роля при определяне субсидирането на животновъдите у нас?

Ролята и значението на Агенцията произтичат от Закона за животновъдство, регламентиращ нейните дейности. Една от тях е контролът на развъдния процес и респективно - на племенните животни. При нас се водят регистри на всички племенни животни поотделно, както и на фермерите и животновъдните обекти, в които се отглеждат животните. Защо сме толкова важни? Отговорът е - защото чрез контрола, който упражняваме върху развъдните организации, стигаме естествено до единицата глава животно. А то е мярната единица за субсидии на животновъдите. Връзката между субсидиите, развъдните организации и ИАСРЖ е контролът върху глава животно.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ЧЕТЕТЕ В БРОЙ 8 НА СПИСАНИЕ АГРОКОМПАС

Автор: Мариела Илиева

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни новини

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker