събота, 20 Октомври 2018, 14:08
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
18 Дек 2017 12:52 | Интервюта

Бъдещето е в обединяването на бизнеса и внедряването на иновации

Веселин Халачев, председател на Обединени Бизнес Клубове

Бъдещето е в обединяването на бизнеса и внедряването на иновации
Оцени статията
|

- Г-н Халачев, 2017 г. беше ли благоприятна за малкия и средния бизнес в България?

- Мисля, че да. Надявам се представителите на малкия и среден бизнес да са го усетили. Чувства се вече подобряване на икономическата среда. Това е европейска тенденция и предполагам с подкрепата на представители на различни организации и администрации. Може би имаше малко повече подкрепа от страна на държавата.

- Имаше ли малки и средни предприятия, които отпаднаха от пазара?

- При всички положения. Всяка една година има фирми, които не могат да се справят по време на криза или когато има дори бум на икономиката. Причините са различни - не са си направили сметките, друг не си е подготвил достатъчно добре бизнес плана или не го е следвал достатъчно стриктно. Причина може да се окаже междуфирмена задлъжнялост. Характерно е за малките и средните предприятия, че техният живот не е кой знае колко дълъг. По данни на ЕК най-трудният период за едно стартиращо предприятие е през първите 5 години. На всеки 5 предприятия едно спира своята дейност по причина, че малките са достатъчно малки и те нямат финансов ресурс да си платят за изготвяне на добър бизнес план, нямат добра маркетингова стратегия. Малките компании много по-трудно могат да излязат на големите пазари. Това са само част от причините.

- Въпреки това Вие определяте годината като благоприятна. Имаше ли благоприятна среда за инвестиции, за създаване на нови работни места?

- Това са точно нещата, които не бяха кой знае колко благоприятни. По отношение на работните места тази година беше изключително трудно за малкия и среден бизнес. Много хора напуснаха страната през последните години. Останаха много малко квалифицирани специалисти, започна да се чувства и липсата на неквалифицираните кадри. По отношение на външните инвестиции, те доста намаляха. Причината е липсата на работна ръка. Говорил съм с доста компании от Германия, Гърция, които твърдят, че това е проблем и намаляването на инвестициите до голяма степен се дължи на липсата на работна ръка.

- Еврофондовете не предлагат ли добри възможности и колко средства биха влезли до 2020 г. за развитие на малкия и среден бизнес у нас?

- Това, което влезе като грантови схеми до 2020 г., това ще бъде. След то ще влизат средства в икономиката, но само под формата на финансови, дългови, гаранционни инструменти или нисколихвени заеми. Моят съвет към бизнеса е до 2020 г. да се стреми да усвои това, което се предлага в момента. По отношение на фондовете, които се управляват на национално ниво, бих казал, че България стои на сравнително добро ниво около средното европейско на усвояване на евросредства. Но имаме сериозна забележка по отношение на участието на българския бизнес по европейски програми, които се управляват директно от Европейската комисия и се кандидатства директно в Брюксел. Тук в България сме на последно място. Почти нямаме подадени заявления за кандидатстване по тези програми.

- На какво се дължи това?

- На първо място се дължи на ниската информираност. Неслучайно ние от малкия и среден бизнес излязохме с една декларация какво бихме искали да се случи по време на европредседателството и с какво бихме искали да бъдем подкрепени от страна на нашите и на европейските власти. Именно една от тези точки беше да се предприемат мерки точно по осветляването на бизнеса по кандидатстване на европрограми, които се управляват директно от ЕК. Нуждаем се от малко повече информационни центрове към вече съществуващите и да се добави тази дейност и най-вече по инструмента за малки и средни предприятия по програмата Хоризонт 2020. Така фирмите биха могли самостоятелно да кандидатстват и да получат 2 млн. и 500 хил. евро по фаза 2 по този инструмент.

- Достатъчно ли са тези информационни центрове, че да информират бизнеса?

- Освен като центрове би било добре да има повече онлайн информация. Затова всички сме грешни, затова има още какво да дадем. На нашия сайт също имаме такава информация, но явно това не е достатъчно.

- Имаме ли достатъчно добро лоби в Европарламента, което да подпомага дейността на малкия и среден бизнес?

- Бих казал, че лобито ни е доста слабичко, като изключим адмирациите ми към г-жа Мария Габриел, може би и евродепутата Андрей Новаков - той също така добре се справя. Донякъде и Ева Майдел. Това са тримата, които бих могъл да похваля.

- Кой освен тях може да лобира за нас?

- Сега наближават избори за Европейски парламент, българите от малки и среден бизнес трябва да се замислят кои ще бъдат най-добрите лобисти в добрия смисъл. Искам по-голяма активност от тях и малкия и среден бизнес трябва да си направи много добра сметка за кого гласува. Освен тях, от полза можем да бъдем ние, различни бизнес организации.

- Много от мениджърите на малките и средните предприятия се страхуват да кандидатстват директно към ЕК. Страшно ли е?

- Дори бих казал, че е по-лесно, но липсва информация. Недостатък е, че се кандидатства на английски език. Но и това не е чак толкова страшно, защото има компании за превод. Самото кандидатстване е много по-лесно, колкото дори да кандидатствате в България. Не е необходим електронен подпис. Съществува индивидуален код и с него се кандидатства.

- А отчитането на самите проекти на какво ниво е?

- Отчитането е страхотно, много добро. Моята препоръка към управляващите органи в България е да видят как става в Европа и в най-скоро време да доближат начина, по който става там. Защото отговорите там са до 2 месеца, отговорите са много пълни, точни, изпращат се по електронните пощи, в един PDF формат, в който се описва в най-дребния детайл къде е сгрешено и защо проектът не е одобрен. Инструментът за малки и средни предприятия е непрекъснато отворен - има 4 дати в годината, където има прием, което означава, че до 2020 г. има възможност 12 пъти да се кандидатства. Не е толкова сложно да бъде спечелен даден проект. Въпросът е, че българинът няма този манталитет. Повечето хора казват „абе къде да си платя, че да ми одобрят проекта.“

- Как може малкият и среден бизнес да бъде конкурентен на международния пазар?

- Само чрез обединение и участие в клъстери или бизнес мрежи. Това е изходът за малкия и среден бизнес. Няма какво да се лъжем, това трябва по най-бързия начин на бизнеса да му стане ясно. Защото на Балканския полуостров ние сме по-скоро солови играчи. Ако не си променим мисленето, ако не започнем да участваме на пазара екипно, нищо добро не ни чака. В момента сме в период, в който наблюдаваме политиките на ЕС, които гледат повече към Западните Балкани и сега е моментът на нашия бизнес да поеме флага в ръцете и да привлече фирми от Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия и с общи усилия да има по-високо качество и количество, за да излезем на външните пазари.

- А как да се обединим със страни, които не са от ЕС?

- Това няма значение. И тук ще кажа, че при повечето европейски програми, които директно се управляват от ЕК, се кандидатства в консорциум между фирми, които са от различни държави. Тук допустими са изключително държавите от Западните Балкани - кандидати за влизане в ЕС. Затова казвам, че сега е нашият шанс България да поеме лидерството в този бизнес. Естественият лидер на Балканите е България в момента и това, че тези страни не са все още в ЕС, за нас е шанс. Те знаят, че ако искат да се докоснат до подобно финансиране, да излязат на външните пазари, ще трябва да го направят чрез нас.

- А какво възпира българският бизнес да направи точно това?

- Страхът, че може някой да открадне, да ги подведе, българинът не обича да се обединява. Винаги съществува риск и той не е само в България. Виждате най-много присвояване на марки има в Италия, говоря за модния бизнес, но това не ги е накарало да се затворят.

- Прогнозата Ви за 2018 г. по отношение на бизнес средата за малките и средните предприятия.

- Категорично убеден съм - Европа излиза от финансово-икономическата криза. Ние не искаме държавата да ни помага, а да не ни пречи. Тогава икономика ще вървим нагоре. В този случай предвиждам подем.

- По какъв начин държавата все пак може да помогне?

- Едно от нещата е въвеждане на електронно правителство. Това означава максимално намаляване на бюрокрацията. Другото е по-бързото прекратяване на несъстоятелните фирми. Сериозен проблем в България е, че липсва поглед към бизнеса, който фалира. И това е ролята на мярката. Необходим е да се даде втори шанс, зелена светлина на фирмите, които са претърпели фалит, отново да работят. Във Финландия, когато една фирма фалира, веднага на следващия ден може да отвориш фирма, но в съдружие. Разберете, това са хора, които трябва да бъдат аплодирани, подкрепяни. Те движат икономиката, защото си плащат данъците. Не си мислете, че големите фирми плащат големи данъци. Направете едно проучване да видите, че великите фирми плащат под 7%. Малкият и среден бизнес е гръбнакът на икономиката. Големите фирми имат достатъчно доходи да изградят свои офиси в офшорни зони, да превъртят по някакъв начин капитала, разбира се, по законен начин, просто имат възможности да използват законови вратички. Това е факт.

- Вашият съвет към мениджърите на малки и средни компании.

- Да бъдат смели, да знаят, че идват добри времена. Да рискуват, но не безразсъдно. Но ако има риск, той да е в иновации, но почти съм сигурен, че там риск няма. Другият момент са външните пазари с висока покупателна стойност.

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни новини

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker