понеделник, 20 Август 2018, 17:51
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
09 Фев 2018 10:12 | Интервюта

IT секторът ще навлиза в земеделието. И обратното

Марта Йонкова-ръководител на проект Смарт Агростарт

IT секторът ще навлиза в земеделието. И обратното
Оцени статията
|

Марта Йонкова е част от експертния състав на ИнтелиАгро и ръководител на свой собствен проект – Смарт Агростарт. Тя стартира кариерата си преди 10 години в една от най-активните браншови организации. Там създава, а впоследствие е главен редактор на агромедия. От старта на прилагането на ПРСР у нас е консултирала над 100 проекта по различни инвестиционни мерки. Днес работи и като маркетинг консултант.

 - Г-жо Йонкова, как изглежда земеделието през погледа на един млад експерт, но с впечатляващ опит?

- Въпреки всички проблеми, които ежедневно се дискутират, и състоянието на летаргия в някои институции и отрасли, определено смятам, че България е страна с неразработен потенциал, когато става дума за земеделие и селски райони. Има толкова много възможности за различни производства, услуги, туризъм.
 
„Евросредствата трябва да са подкрепа, а не причина за стартиране на даден бизнес”
Стига да намерим правилния начин да ги покажем на света, убедена съм, че тепърва ще се възползваме от тях.

 - Всъщност защо избрахте този сектор?

- Вече имам стаж повече от 10 години в този сектор. Беше стечение на обстоятелствата, че попаднах в него още докато бях в университета. Магистърската ми степен е Международни икономически отношения със специализация „Управление на международни проекти“ и първата ми сериозна работа беше свързана с проекти по ПРСР. Свикнала съм да виждам учудени погледи, когато казвам с какво се занимавам, но в годините сякаш учудването премина от лека насмешка в уважение. Защото точно в тези години за този сектор се заговори като за един от най-печелившите. Днес познанията, способностите и контактите, които имам, са основно в земеделието. Виждам перспектива и различни възможности всеки ден. Пътувам много в страната и чужбина и мога да кажа, че тази работа определено ми харесва.

 - Има опасения сред много хора, че финансирането на земеделието щяло да спре?

- В България думата „проект“ вече означава само инициатива, финансирана с евросредства, а не би трябвало да е така. Проект е всяко начинание с мисъл и идея за развитие и има много добри примери за такива изцяло частни и самофинансиращи се инициативи във всеки един сектор на икономиката. Евросредствата трябва да са подкрепа, а не причина за стартиране на даден бизнес, в противен случай крайният резултат рядко е задоволителен. Второ - не, възможностите за финансиране по ПРСР 2014-2020 г. не са свършили. Тепърва ще отварят някои от най-атрактивните мерки – 4.2 за преработка, 4.1.2 за инвестиции в малки земеделски стопанства, 8.6 за производство и преработка на горски продукти, 6.4 за инвестиции в неземеделски дейности, 16.1 за иновации и др. Предстои и Местните инициативни групи (МИГ) да обявят приеми по мерките, които са заложили в своите стратегии, а те се припокриват с тези в ПРСР, така че там също ще има възможности.

 - Не се ли бавят твърде много тези мерки и проекти?

- Нещата се случват, но за съжаление с темпо, което внася напрежение сред заинтересованите. За новите приеми има някакво обяснение – влизането на Програмата за развитие на селските райони в електронната система ИСУН изисква техническо време, синхронизация на законодателството, обучение на кадрите. Всичко това обаче ще доведе до по-голяма прозрачност при разглеждането, одобряването и изпълнението на проектите, което е хубаво. Обаче за заявленията, подадени преди една или дори две години и които още са без резултат, това забавяне е трудно обяснимо. Обсъждат се нови приеми по мерки, за които още няма яснота по старите. Хората нямат сигурност и не знаят да подават ли нови проекти или да чакат одобрение по вече входираните.

 - Вашата гледна точка за иновациите от позицията на консултант?

- Както и при проектите е погрешно иновациите да се свързват изцяло с възможностите за финансиране и съответните мерки, било то по ПРСР или по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност.
 
„ИСУН ще доведе до по-голяма прозрачност при разглеждането, одобряването и изпълнението на проектите”

Навсякъде по света се инвестира много в иновативни разработки и има редица инициативи, които стимулират обединението на IT сектора с различни видове производства, с цел намиране на технологични решения на съществуващи проблеми. И това работи и без да има субсидии, защото е инициирано от бизнеса и стимулирано от неговите потребности.

„IT технологиите и чистата храна ще запалят много млади хора за земеделие”

Догодина очакваме мярка 16.1 за сформиране на оперативни иновативни групи и се надявам, че като резултат от нея най-сетне науката и бизнесът ще седнат на една маса и ще заработят заедно и у нас.

 - Какво ще кажете за връзката между IT сектора и земеделието? Освен публикациите за млади IT специалисти, които купуват цели села, всъщност случва ли се нещо?

- Убедена съм, че ще има инвазия на IT сектора през следващите няколко години. Тя вече се вижда в зърнопроизводството, но наред са и останалите сектори. Наскоро у нас се проведе първият т.нар. #FarmHack (от англ. – среща на фермери с хакери – б.а.), който събра на едно място изключително свежи умове. Институтът за агростратегии и иновации пък подготвя първия дигитален хъб*– платформа, която ще събере на едно място информация за всички иновативни проекти и технологии в агросектора. Производителите също търсят всевъзможни начини за събиране, систематизиране и анализ на данните от стопанствата си. Дори, както казах, ПРСР влиза в ИСУН. Така че IT секторът тепърва ще навлиза в земеделието. И обратното.

 - Това не е ли една от причините да се запалят млади и образовани хора по земеделието?

- Младите хора в земеделието - това е жизнено необходимо за сектора. За да се „запалят“ младите хора, може да се работи в две посоки – едната са IT технологиите, които за тях са атрактивни, другата е стремежът към чиста храна и бягство от големия град. И в двата случая считам, че съвсем естествено младите ще обърнат поглед към селата и земеделието.

„Свикнала съм да виждам учудени погледи, когато казвам, че се занимавам със земеделие. Но в годините „леката насмешка” премина в уважение”

Но тъй като ситуацията с работната ръка в сектора вече е изключително тежка, трябва да се търсят начини за ускоряване на този процес, както и за образование и повишаване на квалификацията на кадрите.

 - ИнтелиАгро много работи по темата ОСП. Какво още?

- Тази година направихме две уникални събития в Пловдив и София. Проведохме и национално публично обсъждане – нещо, което никой досега не е правил. Работихме и продължаваме да работим по западен модел – прозрачно, обективно и най-вече експертно. Всяко нещо, което правим по темата, е плод на много задълбочено изследване на материята и опита не само на държавите, които са няколко стъпки пред нас, но и на тези, които имат сходна с нашата реалност. За двата форума посрещнахме представители на 10 страни-членки, на различни европейски институции и топ експерти от ЕС с идеята в процеса на сформиране на визията на страната ни за ОСП след 2020 да се вземат предвид различни гледни точки. Предстои да излезем с официален документ, базиран на нашата експертиза, резултатите от анализите и проучванията, които сме провели до момента и реалните предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз. Надяваме се той да бъде полезен за сектора в рамките на българското председателство догодина, когато ще трябва да се вземат някои важни политически решения.

 - Е, има ли голяма разлика между земеделието у нас и това в чужбина?

- Основната разлика е свързана със собствеността и начина на ползване на земята – проблемите, които имаме тук не са актуални на Запад. Проблемите с климата, с бюрокрацията, с работната ръка обаче са навсякъде. В технологичен план също сме на едно добро ниво, въпреки че Холандия, например, е вторият в света износител на земеделски стоки след САЩ, а това е страна с територия близо 3 пъти по-малка от тази на България. Представете си за какви производства става въпрос и как от всеки квадратен метър земя се извлича максимумът. Но, според мен, на нашето земеделие не му липсват толкова модерните и интензивни технологии, колкото малко самочувствие и пазарна ориентираност. Не съм убедена, че подходът ни към земята е правилен и че използваме богатствата, които имаме по най-разумния начин. Ходим върху златна мина, но сякаш не го осъзнаваме. Надявам се това да се промени съвсем скоро, за да се радваме на едни жизнени и красиви селски райони за в бъдеще.

*Що е то Дигитален Хъб?

Дигиталните хъбове набират все по-голяма популярност в цял свят като място и средство за взаимодействие между различни контрагенти със сходни цели най-вече в посока ускоряване намирането на иновативни решения на различни проблеми. Те представляват споделено онлайн работно пространство за допълващи се като работа и интереси заинтересовани лица, включително търговски фирми, научни работници и обществени организации. Тази среда, с нейните споделени услуги, насърчава сътрудничеството и иновациите и осигурява платформа за генериране на идеи и развитие на бизнеса. За разлика от традиционната офис среда, дигиталният хъб е добре координиран и фокусиран върху свързването на хора, информация и идеи за постигане на конкретни резултати.


 Интервю на Светлана Трифоновска

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни новини

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker