понеделник, 19 Ноември 2018, 15:04
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
30 Окт 2018 16:33 | Интервюта

Пластмаса в солта

Деница Петрова, Грийнпийс България

Пластмаса в солта
Деница Петрова, Грийнпийс България
Оцени статията
|

-Г-жо Петрова, какво сочи проучването на организацията Ви, което дава стряскащи данни по отношение на солта, която използваме в ежедневието си?

Това, което ние направихме, е, че взехме проби от сол, която е разпространена на пазара, в търговската мрежа от различни краища по света. Изпратихме пробите на двукратно изследване в лицензирани лаборатории. Какво беше установено: над 90% от изследваните марки сол в световен мащаб съдържат микропластмаси, като най-голямо е количеството им в солта с произход от Азия. Зад това проучване стоят учени като проф. Ким Сеунг-Киу от Южнокорейския национален университет Инчеон. Грийнпийс търси корелация между замърсяване на водоеми с пластмаса и количества концентрация на микропластмаса. Какво се случва с една пластмаса – веднъж попаднала в един водоем - морета, океани, езера, тя се натрошава на малки частици под въздействието на слънчевите лъчи, морската вода, и тези микрочастици, невидими за човешкото око, могат да бъдат открити в морски дарове, риба, съответно - и в морската сол. Микрочастици са открити и в каменна сол. Пластмасата за еднократна употреба не изчезва, като я изхвърлим. Тя продължава да съществува, разпрашава се на все по-малки частици и отново идва при нас. И чрез солта, рибата, попада в човешкото тяло.

-Доколко това е вредно?

Можем само да предполагаме - не се знае доколко е вредна. Не са направени достатъчно изследвания. Това е един огромен проблем, за който не се говори. За нас пластмасата трябва да се спре още при източника си. Говори се за рециклиране, но то няма как да навакса, само забавя истинските решения. За съжаление, много малка част от световната пластмаса се рециклира, останалата част се разхвърля във водоемите. Престоява в депа и се разпада на малки частици или най-новата тенденция е да се събира в ТЕЦ-ове: ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Сливен, ТЕЦ Перник и това е една много плашеща практика, защото пластмасата отново попада в телата ни. Когато се гори без необходимата технология, нашите топлоелектроцентрали нямат необходимите филтри, които са пречистват въздуха и се отделят токсични вещества, които ние поглъщаме с дробовете си. Така че, проблемът с пластмасата трябва да се реши с драстично намаляване на производството й и то за еднократна употреба.

-Какво е количеството пластмаса, което приемаме със солта, според данните от вашето проучване?

Приемайки средна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да поглъща приблизително 2000 микропластмасови частици годишно само чрез солта, според резултатите от проучването. Дори, когато от изчисленията се премахне високо замърсената индонезийска сол, средният възрастен човек все още може да приема стотици микропластмасови частици годишно.

За да се ограничи тази тенденция, са необходими мерки за предотвратяване, като например контролиране на изхвърлянето в околната среда на неправилно управлявани пластмаси и най-вече намаляване на пластмасовите отпадъци.

31 октомври е международен ден на Черно море и Грийнпийс България ще го отбележи пред Националния дворец на културата и ще отправи апел за защита на морето ни от пластмаси.

Автор: Данаил Андреев

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни новини

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker