вторник, 23 Юли 2019, 16:10
Агрофорум АгроКомпас Мобилна версия
28 Яну 2019 14:44 | Интервюта

Крадците се самоунищожиха. Останахме тези, които обичат земята

Велика Славова, председател на ЗК „Нива”

Крадците се самоунищожиха. Останахме тези, които обичат земята
Велика Славова, председател на ЗК „Нива”:
Оцени статията
|

- Госпожо Славова, Вашата кооперация е най-големият работодател в района. Имат ли бъдеще кооперациите, като се има предвид, че тези от типа „Орсовки” не се ползват с добра слава?

- Тези, които крадоха се самоунищожиха. Останахме само тези, които обичаме земята и искаме да работим. В нашия регион в Силистренско всички са стабилни кооперации и нямаме проблеми. Що се отнася до бъдещето, мисля, че е необходимо да се приеме нов закон. Иначе, като цяло, ние подкрепяме това, което предлага Явор Гечев. Мога да кажа, че, кооперациите сме неконкурентоспособни спрямо другите структури. Причината е в сивата икономика. А кооперациите нямат възможност да скрият доходи и данъци, както другите структури като ЕТ, арендатори. Ако направим нещо подобно, се създават условия за корупция и злоупотреби.

- Какви са слабостите в Закона за кооперациите?

- Контролът. По закон Контролният съвет извършва тази дейност и подлежим на ревизия само, когато ние пожелаем. Това се извършва от Централен кооперативен съюз, сега от Съюза на земеделските кооперации. Проблемите идват от там, че контролните съвети нямат необходимата компетентност. Те не могат да направят проверка на касата. Могат специализирани органи, които извършват ревизиите, но на три години. Предстои промяна на закона, според който мандатът да завършва с ревизия. Иначе ни проверяват само в частта доколко се издължаваме към държавата. Но има много неща, които подлежат на контрол. Разхищение, посевни норми и т.н., които навремето подлежаха на контрол.

- Каква рента плащате?

- 90 лв. на декар.

- Кой е основният проблем, който имате в дейността си?

- Един от най-големите проблеми на земеделските производители е пазарът и ниските изкупни цени. За нас през тази и миналата година сериозен проблем беше пазарът за реколтата от кайсиите. Произведохме 2500 т кайсии, но приходите от тази култура се приближиха към себестойността и загубата. Нямаше кой да я изкупи и цялата продукция отиде за ракия. Сега и нея няма къде да пласираме.

- Няма ли преработвателни предприятия?

- Проблемът дойде от това, че нашите партньори, които замразяват и сушат плодове, пострадаха от ембаргото с Русия и те наполовина намалиха продукцията, която замразяват и сушат. Нямахме друг изход и качествени плодове заминаха за ракия. Тази година се случи същото, но беше по-леко, защото кайсиите измръзнаха.

- Кметът на Сребърна каза, че румънците идват да купуват кайсиите.

- Имаше години, когато те изкупуваха много продукция от нас. Ние избягваме да работим с румънците. Много им е незаконен бизнесът. Благодарение на румънски партньори, фактури на нашата кооперация ги има на всички митници. Така, според тях, нашата кооперация произвежда включително и банани, и какво ли още не. Дори на борсата в София ще ги намерите.

- Как се справяте с властите?

- Викат ни, доказваме, че това са фалшификати. Но истината е, че когато сме търгували с румънците, се случва така, че уж за законна фирма се представят. Но след три години се оказва, че тази фирма е фалирала, не са си внесли данъка и ние трябваше да платим ДДС. По този повод водихме дело, което спечелихме. Но ни се наложи да ходим двайсет пъти до Румъния и техните власти наистина ни съдействаха. Затова сме се отказали да работим с румънците.

- Кой ви купува плодовете тук?

- Кайсиите ни купува Коминиано Микеле в Южна България. Той изнася и пресни плодове, замразява, суши, но повечето сливи, той изкупува всичко. И понеже няма фабрики за преработка на конфитюри и сокове, всичко ни заминава за ракия.

- Хрумвало ли Ви е да се обедините с Ваши колеги, за да направите такава фабрика?

- На този етап няма изградено доверие между нас, за да се сдружим. Състоянието на всяка една кооперация е различно, член-кооператорите се недоверчиви и не сме дорасли за това все още. А трябва, пътят е този.

- Каква надница плащате за бране на кайсии?

- Не можем да платим това, което работниците получават на Запад. При нас за бране на кайсия се плаща по 40-50 лв. на ден, но се работи при високи температури от 40 градуса.

- Какви заплати получават вашите механизатори?

- Различно им плащаме, но общо за годината, от които имат пет месеца на борсата, вземат към 18-20 до 22 хил. лв. Последният месец заплатата беше 2 хил. лв. На главните специалисти годишната заплата отива до 27 хил. лв. Но мисля, че и това заплащане не е високо. Трябва да се плаща повече, защото трудът им е тежък.

- Вие какви семена за посев използвате?

- Все по-малко използваме български сортове, защото те не гарантират висок добив. Но истината е, че българските сортове пшеница са качествени. Повечето от чуждите семена не приличат на зърно, нямат гланц, цвят, няма никакви показатели що се отнася до протеин, глутен. Нашите зърна са съвсем други. Мисля, че държавата трябва да дотира българското семепроизводство, защото цената на пшеницата се диктува от международните пазари.

- Как опазвате продукцията?

- В сравнение с предходни години и разхищенията, и кражбите са ограничени. Тези, които крадяха и гледаха животни, ги няма. Преселиха се на по-хубаво място и затова вече не се развива никакво животновъдство. Затова и се краде по-малко. Нашето ромско население не е толкова будно, защото и за да крадеш, си трябва пъргав ум. Нашите роми не се занимават с такава дейност.

- Къде реализирате биологичния си мед?

- Трудна е реализацията и го продаваме на ниска цена. Движи се на 6 лв. за килограм, а нашият мед е биологичен. И по този повод искам да ви кажа. Ние сме членове на ЕС, говорим за пазарна икономика, но икономиката на ЕС е повече обвързана с политически решения, отколкото с пазара. При положение, че ние сме страна от ЕС и няма къде да си реализираме слънчогледа, в същото време се изкупи целият слънчоглед на Украйна. Така от Украйна идват, изкупуват нашия мед и го реализират на пазара в Германия, но като техен. А ние не можем да си го продадем като български. Ние се мъчим на дребно да продаваме.

- Известни сте с вашата задружност и земеделска синдикална дейност.

- Нашата кооперация има силно социална изразена дейност, средствата за нея са от порядъка на 100-120 хил. лв., като обхваща и другите член-кооператори. Плащаме стипендии, помощи за стари хора, даваме 1000 лв. за раждания, сватби, но няма бебета, много са малко.

Младите бягат от селото. Много имаме в чужбина, останалите млади работят при нас и в още една кооперация като нас, земеделска.

Автор: Светлана Петкова

 

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни новини

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker