Георги Праматаров, дир. на д-я „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“, МЗХГ
-Колко са подадените заявления до 11 юни?
Общо подадените заявления са почти 111 000 – независимо дали говорим за животни, тютюн или площи.
-Каква е разликата в подадените заявления до редовния срок 15 май и след срока за късно подаване до 11 юни със санкция от 1% за всеки просрочен работен ден?
От справките, които сме си правили ежедневно, към 15 май вкл. заявленията са били 108 000, т. е. може да се каже, че в рамките на тези 25 календарни дни, когато подаването е със санкция, са подадени нови 2000 заявления само. Това показва, че повечето стопани са подали в срок. Ако е имало някаква работа в периода след 15 май, то тя е била по редактиране на вече подадени заявления. Този срок по начало е за тази дейност. Чисто нови заявления почти няма и това общо взето нормално за всяка година.
-Направете сравнение в подаването тази година и това през миналата, години назад. Какъв е интересът?
Ако говорим за общо подадените заявления през предходните 3 години са подадени между 114 000 – 115 000. Тоест имаме около 3000-4000 заявления по-малко тази година, това е около 3% намаление в общия брой. Но ако говорим за заявените площи те са повече от всички предходни години с изключение на 2014 г. Ако говорим за основната схема за подпомагане на площ – СЕПП са заявени 3 845 000 ха земеделска земя, миналата година са били с 1% по-малко. Това се отнася в същия размер и за общо заявената площ - тя е 3 886 000 ха. Това бележи максимално ниво въобще в историята на заявяването. Друго заключение, което може да се направи е, че се наблюдава окрупняване в обработваемите земи, което е тенденция през последните години. Стопаните стават все по-големи.
Дори ако разбием по мерки и по схеми всичко е идентично с миналата година. Единственото по-сериозно намаление в площи и в брой заявления е в схемата за подпомагане на памук. Тук участниците са едва 110 стопани, миналата година са били 150. Площите намаляват с около 20%. Това вероятно се дължи на промените в условия за допустимост. Другото, което също се различава от общата тенденция, е че в схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци, броят на заявленията по основната схема е по-голям от тези по допълнителната схема, където ставката е по-ниска. Това е обяснимо, предвид, че по основната схема подпомагането е по-голямо. При схемата за плодове също има основна и допълнителна смеха – някои плодове са изместени с по-ниска ставка, заради ръстът от предходните години. Но тук няма мърдане, тъй като стопаните не могат да се преориентират в културите за една година.
-Какви са най-честите грешки, които земеделските производители допускат?
Грешките, както и съветите, които даваме не са се променяли никога през годините. По-големите фермери, тези, които имат достъп до информация и повече се интересуват, вече почти не грешат. Бих разделил грешките на три. Едната грешка е, че не се обръща достатъчно внимание на евентуални промени в нормативната база и разпоредбите на Европейската комисия, които изникват всяка година и с които ние сме длъжни да се съобразим. Когато се промени някое изискване, не винаги стопаните са наясно през първата година, въпреки че се подписват, че са запознати. Въпреки това пропускат срокове, важни документи за Разплащателната агенция и накрая страдат именно те. Другата голяма група грешки е да не се обърне внимание на това, което самият земеделски стопанин е подал като заявление за подпомагане. Именно заради това са дадени тези срокове за корекция и промени. В Интегрираната система за администриране и контрол на ДФЗ има десетки предупреждения и потенциални нередности на входните данни, които се анализират компютърно и се предоставят на земеделския стопанин да се запознае лично. Дали, защото не е наясно какво значи самото предупреждение или, защото просто го игнорира и не го чете, но в много случаи това води проблеми за стопанина. Например на някой стопанин му идва на ум една година след това, когато се изплащат субсидиите, че не е заявил дадена схема по която е бил допустим и отговаря на всички условия, че е заявил животните си по друга схема и пр. Ние като администрация не можем да ограничим земеделския стопанин да декларира точно това, което трябва. В определени случаи може, но няма как изцяло, изхождайки от свободата и равният достъп до директни плащания, може само да се предупреждава. Последната група проблеми, които се срещат от едва ли не първата година на прилагане на директните плащания и тук говорим предимно за плащанията на площ, е това, че не се заявяват реалната култура и реалната площ и граници на парцела, който се обработва. Понякога земеделските стопани заявяват площта за която имат документ или правно основание,, но тя невинаги съвпада на 100% с това, което те реално обработват. Много често има части от имотите, които са неземеделски или не се обработват. По този начин се случва земеделските стопани да имат намаление в плащането. Разбира се тук има грешки от невнимание, има и умишлено подадени по този начин заявления. Тези стопани разчитат, че няма да станат обет на проверка и ще получат подпомагане. Съветвам стопаните да не се предоверяват на това, което им показва правното основание. Но определено може да се каже, че тенденцията да се допускат грешки намалява. По данните, които имаме от миналата година, недопустимите площи, които се откриват, спрямо заявените общо площи са под 1% - тук говоря само за допустимост на земеделската земя, докато през 2010 г. например са били 2-3%, при постоянно затревените площи са били около 20%
Земеделските стопани вече добре различават видовете земеделски площи - трайни насаждения, постоянно затревени площи и обработваеми. Според мен в последните години повечето несъответствия се дължат на грешки при заявяването, а не толкова на опити за неправомерно усвояване на евросредства.
-С какви темпове върви обработката на заявленията и кога се очаква изплащането на субсидиите?
Всички заявления са приключени в общинските служби „Земеделие“ като обработка и са предадени в Разплащателната агенция. От тук нататък те отговарят за обработката. Текат традиционните автоматични и кръстосани проверки. В края на деня на 11 юни имаше около 150-200 заявления, които не бяха дообработени, което означава, че земеделските стопани не са дошли да финализират заявлението и то става невалидно. Такива случаи има всяка година. Не знам дали заради това, че нямаше никакви изменения в процедурата по подаване и приемане или в условията за допустимост, които след това ще бъдат проверявани, но тази година е първата от последните четири, в които не се наложи удължаване на срока за кандидатстване. В предходните кампании имаше средно по две седмици удължаване на срока. Защото това неизбежно води до забавяне на всички следващи етапи. Тази година сравнено с предходните, поде две седмици по-рано започват всички следващи дейности по обработката на заявленията.
-Каква е позицията на България относно таваните на директни плащания. Имат ли достатъчно основание исканията на стопаните, според вас?
По отношение на предложението за промяна на таваните за директни плащания в следващата Обща селскостопанска политика и въобще за всички промени, към момента не можем да вземем позиция, тъй като до скоро страната ни беше председател на Съвета на Европейския съюз. Ние бяхме медиатор и страна, която съгласува и сближава позиции между страните членки. Предстои да излезем с анализ. Конкретно за таваните за директни плащания, в момента получаваме данни от Разплащателната агенция, базирани на предходната кампания за това на ниво стопанство колко хора са под и над сегашните и предложените тавани. Тези данни ще ни послужат да си направим анализ, за да може през месец юли да имаме по-конкретна и защитима позиция. Със сигурност потенциалното намаляване на тавана за директни плащания ще означава по-голям брой на земеделските стопани, които ще бъдат в позиция да доказват и да им бъдат разглеждани допълнителни документи, относно разходи за труд и други. Ще се анализира дали те ще бъдат засегнати от едно такова намаляване на таваните или не. Но при всички положения тръгваме от там да видим бройката на потенциално засегнатите на база на предходните години.
Автор: Мирела Спасова
