Tрябва да се увеличи търговската кошница между двете държави

Снимка:

Н. Пр. Пуджа Капур, посланик на Индия в България

- Ваше Превъзходителство, моля първо да представите Индия - нейното население, икономика, селско стопанство, туризъм.

Индия е седмата по големина държава в световен план и е на второ място по брой на населението - 1,3 млрд. души. Следващата година тя ще бъде най-младата държава, със средна възраст 29 години. Индия е третата най-голяма икономика в световен план, като се очаква паритетът на покупателната способност да достигне близо 10 трилиона долара. Държавата е с най-бързо развивaщата се икономика в световен мащаб. Очаква се Индия да бъде втората най-голяма икономика в света до 2050 година.

В исторически план Индия е млада държава - тази година се навършват 72 години от създаването й. Цивилизацията на Индия обаче е много стара, датираща отпреди повече от 5 000 години. Ние сме люлката на древните езици, науката и математиката, както и на най-малко три световни религии.

Индия е държава с традиционно аграрна икономика. Дори днес 58% от населението разчита на селскостопанския сектор по един или друг начин. Въпреки това, секторът допринася само със 17% за брутния вътрешен продукт. До голяма степен самостоятелно осигуряваме нужното потребление за храна на населението. Но има още какво да се изисква по отношение на аграрния сектор, за да бъде той по-конкурентоспособен.

По отношение на туризма, бих казала, че Индия е уникална за нейните посетители. Има по нещо за всеки - невероятни природни красоти - уникални планини и вдъхновяващи морски пейзажи. Туристите могат да се потопят в магията на индийската култура и история. Създадени са условия за практикуването на приключенски спортове. Всеки може да намери това, което търси. Древният и модерният свят са прекрасно съчетани. Имаме около 9 млн. туристи годишно, което според мен е много под нашия потенциал. Секторът обаче се развива доста бързо.

- В кои сектори на земеделието имаме традиции и общи интереси в двустранните отношения?

Индия и България отглеждат някои сходни продукти, въпреки различните климатични условия. Такива са зърнените и маслодайните култури, плодовете и зеленчуците. В Индия също се култивират рози. Te са традиционен сорт за парфюмерийната индустрия, от тях се произвежда розово масло, наречено итър. Имаме голяма парфюмерийна индустрия, ползваме го и в медицинската козметика.

- Какво внасяте в България и съответно - България какво изнася за Индия?

По отношение на аграрния сектор, Индия изнася за България основно маслодайни семена, растителни и животински мазнини и тютюн. Индия внася от България зеленчуци, фуражи, както и маслодайни семена.

- В каква посока бихте искали да се развиват двустранните отношения в областта на селското стопанство?

В бъдеще партньорството между двете държави ще се развива не само по отношение на търговските инвестиции, а и в съвместната изследователска дейност. Първо, разбира се, ще трябва да се увеличи търговската кошница. Говорим за търговия с розово масло, с български вина, с млечни продукти от страна и на двете държави. Обхватът не е малък, дори може да се говори за размяна на морски продукти. Второ, особено важен ще бъде и обменът на селскостопански машини. И двете държави имат силни страни при повторната употреба на машини в земеделието и напояването. Смятам, че определено си струва да се проучи въпросът.

Трето, бих казала, че е важно да се обърне внимание на съвместната работа по развитие на научноизследователската дейност. Ние вече имаме съвместен проект за производството на коприна. Бъдещите ни проекти може да обхванат производството на лен или нещо друго. Наистина има много възможности за това. България и Индия имат и общо бъдеще по отношение на обработката и пакетирането на храните.

- Работите ли по програми и проекти, по които двете страни си сътрудничат?

От 2007 г. търговските отношения между България и Индия се управляват по нормите на Европейския съюз. Те са приели обща програма за сътрудничество в областта на науката и технологиите. Участват и в съвместни проекти за научноизследователска дейност и развитие, размяна на експертни лица в различни области, обучение, както и много други общи проекти.

Цялото интервю с посланик Н. Пр. Пуджа Капур очаквайте в майския брой на сп. АгроКомпас

Aвтор: Елена Дочева  

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар