1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Още за липсата на ясни приоритети

Още за липсата на ясни приоритети

Интервю с Мъгърдич Хулиян, председател на УС на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели

-Г-н Хулиян, като че анализите за проблеми и загърбване на малките и средните ферми у нас в края на 2016-та звучат копийно на предишни години? Оптимистичните или песимистичните настроения водят?

-Да започнем с песимистичните настроения. През всичките тези години повече се говореше за подкрепа на малките и средните ферми, защото обезкървяването на българското село се случи именно през тях. Въпреки надеждите да има силно рамо от държавата , особено чрез мерките в тематичната подпрограма, бяхме свидетели по-скоро на коректно политическо говорене, но на недостатъчно добра експертна работа.

-В коментарите си изброихме как през миналата година са намалели животновъдните ферми: говедовъдните – с 21 %, биволовъдните – с 30 %, тези с козите – 21 %. Но намаляването на фермите не е по-бързо от стопяването на страната ни и населението като цяло. Статистиката сочи, че за година българите намаляват с 57 000.

- Проблемът в селата е липсата на основни услуги. Изчезват училища, магазини, автобусни спирки. На много места държавата сякаш се оттегля от основната си функция – да осигури нормални условия за живот.

-А как чрез земеделието да се спаси селото, което сам Вие сте изразявал като надежда?

-Основното е, че трябва да се оптимизират онези страни на българското земеделие, които са силни и без субсидии. Все по-усилено в ЕК се отчита фактът, че директните субсидии изиграват по-скоро негативна и потискаща роля за земеделските производители. У нас обаче условията за земеделие са били винаги по-различни от тези в старите страни членки на ЕС. А и някои страни от новоприетите, от бившия соцлагер, успяха да се присъединят към тях. Имам предвид че там процесите са се случвали по естествен път, с ясна представа кои приоритети се подкрепят в периодите. В България в общи линии всичко е поставено на принципа: ще Ви оставим Вас, браншовите организации да решите кое е приоритетно. И така през годините не направихме едно простичко нещо: например да даваме субсидии за праскови, където зреят хубави праскови и без субсидии.

-Давате пример със Сливенско, откъдето сте и Вие? Пък и там е едно от малкото места, където проработи сдружаването на по-малките в бранша?

-Да. И друго - преработването не може да се случи, защото ликвидирахме голяма част от производствените мощности. И дори и да има сектор ,който произвежда достатъчно местен продукт, той няма как да бъде преработен.

-Но как да звучи една такава държавна програма за райониране според специфичната местна продукция?

-Във всички случаи да е съобразена с ясни приоритети. Дори и да ставаме страна на едрото зърнопроизводство, то наистина трябва да е конкурентноспособно.

-Но кои закони трябва да се променят, за да се защитят хората, които Вие обединявате в Националното сдружение на малките ферми и преработватели?

-Не в някой отделен закон е проблемът , а в хармонизирането на цялата система: всички закони, свързани с храненето, със социалната система, с Министерството на туризма. Защо не обърнем поглед към предоставянето на български храни в близост до туристическите обекти- да могат туристите да ползват продукти на местните производители, а не на големите вериги непременно. Това би окуражило производителите и по Наредбата за директните доставки. В света започна дискусия в условията на криза в този дух , има и конкретни предписания в последния доклад на „Копа и Коджека“ за увеличаване на директните доставки, за връщане на ДДС от продуктите. Дано не се окажем отстрани, безучастни наблюдатели. Още нямаме Закон за браншовите организации.

-Вашите членове към кои мерки от ПРСР все пак гледат с надежда през 2017-та?

-Например към подмярка 4.1.2 за инвестиции в земеделски стопанства и подмярка 6.4 за неземеделски дейности.

Автор: Ваня Манолова

 

 

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.