Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието и храните
- Колко от фермите в България не са по изискванията на ЕС?
- Фермите за мляко са регистрирани по силата на Закона за общата организация на пазара. В момента извършваме проверки от службите на Българската агенция по безопасност на храните кои от кравефермите в каква степен са готови да покрият изискванията на европейския регламент за качество на млякото. До днешна дата са проверени 53 816 кравеферми.
- От тях колко отговарят на хигиенните изисквания на ЕС?
- От тях нашите колеги ветеринари са дали 6857 предписания за неизпълнение на изискванията, но в тази цифра, 53 816 кравеферми, една цифра от 24 700 ферми, които в последната една година или са преориентирали производството от краве мляко в птицевъдство, в биволовъдство и други такива сектори или някои от тях – по-малки ферми, такива с по една-две крави, са прекратили производството и са се отказали от реколтата си.
- Тоест цифрата реално е по-малка?
- Да. На съществуващите ферми цифрата е по-малка. Това означава, че фермите, които няма да отговарят на изискванията по реалния регистър вместо около 82-83 хил. ще бъдат доста по-малко. По предварителните данни, които имам, рисков контингент, така да ги наречем, които биха били затворени, ако не изпълнят изискванията към настоящия момент са около, както ви казах 6857 ферми. В тях има някъде около 44 хил. крави. Това е всъщност към настоящия момент брой стопанства.
- А какво във фермите не съответства с изискванията на ЕС? Какво конкретно не е наред?
- Основното несъответствие това е самото качество на хигиената на добива на краве мляко. Тоест фермерите дори и да са давали проби за изследване, а някои не са, не отговарят на общ брой микроорганизми, на допустимия брой соматични клетки и микроорганизми в млякото. Това е повсеместното нарушение, тоест неизпълнение на изискванията. Другите са свързани с добива на мляко, тоест хигиенните условия за добив на мляко и една малка част са по отношение на технологията на отглеждане и хуманно отношение към животните. Също така имаме случаи на стопани, които не спазват изискванията, касаещи здравеопазването на животните по Закона за ветеринарномедицинската дейност, но за наша радост те са значително по-малко. Имаме и случаи, когато не е извършена идентификация на животните. Разнообразни са нещата.
- Тъй като казахте, че основното несъответствие относно хигиената, спрямо българския регламент, спрямо българския закон те все пак в нарушение ли са ?
- Към момента никой не е в нарушение, защото ние имаме и включително от ЕК дерогация накрая на годината. Имаме право да произвеждаме и мляко не с тези параметри, които са заложени в регламента. Така че към настоящия момент никой не е нарушил нищо. Ние просто искаме превантивно всеки да знае къде му е грешката и по какъв начин би могъл да се коригира или пък да отиде в друг тип производство, където изискванията не са чак толкова големи. Така че „нарушители” в този смисъл на думата няма.
- А крайният срок е края на 2011 г.?
- Да. Крайният срок е края на тази година. Затова правим и семинари в последните три месеца. Сигурно вече са проведени над 70 семинара, мисля по мои данни. Разпечатали сме материали по Програмата за развитие на селските райони. Там има допълнителни бонуси за млечните ферми, така че субсидията да достигне до 70%. Осигурили сме паралелно с това и кредит от Фонд „Земеделие” от 6% на референтен лихвен процент. Човек, който иска сериозно и в бъдеще да се занимава с този бизнес, има възможност тази година да изпълни изискванията при значително облекчени финансови условия.
- След изтичането на този гратисен период до края на годината какво ще се случи с фермите, които все още не отговарят на европейските изисквания? Трябва ли да се преориентират?
- Бих ги разделил на две категории. В едната категория са тези, които са в процес на инвестиция. През есента ще бъдат направени аналогични проверки. За тези фермери ние ще поискаме дерогации от ЕК. Хората спокойно да могат да си довършат инвестицията примерно в рамките на следващата година. Никой, по никакъв начин да не нарушава техните производства, а съответно и търговска дейност – продажбата на мляко. Другите ферми, които нямат нито инвестиционни намерения, нито са покрили по някакъв начин изискванията, по-скоро ще трябва да се преориентират или другото е, както се казва да произвеждат, но само за семейна консумация.
- Тъй като засегнахте темата за тези семинари, които правите особено в последните три месеца, намирате ли нещо, което се откроява и не е в нарушение, но не е добре в българските ферми отново спрямо изисквания на ЕС?
- Не, не бих казал, че нещо ново се казва или се случва. Просто информираме хората за срокове, за възможности, нови промени. Никой не е виновен, все пак ние сме в един процес на преструктуриране, особено последната година преструктурирането върви много сериозно. Нормално е да има и проблеми. Само ще ви кажа за пример, защото в обществото много се спекулираше напоследък, че едва ли не на фермерите и на животновъдите се дават много пари, пък в крайна сметка те не изпълняват изискванията. Това не е така. Вярно е, че тук само в последните 2-3 месеца около Нова година 85 млн. лв. бяха предоставени на животновъдите. В същото време за миналата година наблюдаваме един много сериозен ефект от окрупняването на фермите. Например фермите с над 10 крави са се окрупнили 24 процента, тоест са увеличили животните при тях. Фирмите с 50 крави – над 35% имаме окрупняване на животните. Така че процесът през последната година тече много интензивно. Нормално е хората да имат питания, защото в полупланинските и планинските региони...Например сега имаме проблеми в района на Странджа, знаете, където имаме шапно огнище. Вероятно за този район ще се иска една допълнителна дерогация, защото хората поради ветеринарните забрани не могат да изпълняват нормални инвестиции, производствен процес в момента. Така че проблеми има.
- Колко процента от млечната квота идва от тези ферми, които не покриват европейските стандарти?
- Горе-долу по обратния ред. Фермите, които покриват стандартите произвеждат някъде приблизително казвам около 60% от млякото на България, което е един добър резултат. Другите 40% са всъщност ферми, които не отговарят на тези качества съгласно европейския регламент. Аз ви казах, че няма да бъдат затворени, защото се оказа, че от тези ферми рисковият контингент е някъде около 6 700 ферми, което е някъде не повече от 12 до 15% от млякото. Тоест дори и при най-лошия сценарий може да гарантираме, че следващата година около 86% от млякото, което се произвежда сега ще бъде на пазара. А между впрочем и квотата, която България изпълнява за краве мляко, се изпълнява на 85-88%. Така че не очаквам някакъв драстичен спад в производството на мляко. Имаме пък и един друг момент. През последните 2-3 години се построиха значителен брой сериозни и големи ферми, при които средната млечна продуктивност надвишава понякога до три пъти тази в по-малките ферми. Така че има механизъм, по който може да се компенсира евентуален недостиг на мляко. Но мисля, че няма да се стигне до там.
- Преди малко споменахте шап. Каква е ситуацията към момента в Странджа? Отдавна не сме чували за нови огнища.
- Това, че не сме чували е добре. Към днешна дата ситуацията е следната – взети са над 42 хил. проби. Слава Богу от началото на 7 април, ако не ме лъже паметта, беше последното открито огнище. Оттогава, вече един месец, нямаме нови огнища. Дотук изпълняваме програмата, която ЕК одобри. Ще има ограничителни мерки действително до 30 юни, няма как по-рано да ги спрем. В момента изплащаме обезщетенията на хората, на които са унищожени животните. До момента сме изплатили към 1.2 млн. лв. На този етап сме изплатили и над 600 хил. лв. на стопаните, на които под една или друга причина животните са им под възбрана, защото се намират в тези райони. Подпомагаме ги за фураж по линия на ДФ „Земеделие”. Там заявките са два пъти повече. Изчакваме да минат съответните мониторингови кръгове, за да се премахне забраната в края на месец юни. ЕК одобри. Ще има ограничителни мерки действително до 30 юни.
