1. Начало
  2. Интервюта
  3. Пчеларство
  4. България, Англия, Словения, Румъния и Полша са с най-голямо субсидиране по пчеларската програма

България, Англия, Словения, Румъния и Полша са с най-голямо субсидиране по пчеларската програма

Снимка:

зооинж. Ганчо Ганев, председател на УС на Националната браншова организация „Български пчеларски съюз”

- Г-н Ганев, помага ли пчеларската програма на производителите на мед у нас?

- Тя е направена по Регламент 797 на ЕС и ние, като браншова организация сме я разработили и сме я представили за одобрение на министъра на земеделието още през 2007 г. За да се направи такава една програма, трябваше да има проучване на сектора и ние сме го започнали още от края на 2005 г. Това е задължително условие, за да може тя да се разработи и да се направи снимка на сектора. И аз се гордея с организацията, която представлявам, че сме направили такава програма, защото ако не бяхме я представили до 15 април 2007 г., България нямаше да има пчеларска програма до 2010 г.

- Искате да кажете, в този си вид тя до голяма степен е плод на вашите усилия?

- Разбира се. Основно на председателите на Националната браншова организация „Български пчеларски съюз” и Националната развъдна асоциация на пчеларите, както и на експерт от Дирекция „Животновъдство” на МЗХ. Организацията, която представлявам, я направи и в годините няма кой знае какви промени в нея, защото такива са и 6-те мерки, които са заложени в регламента. Разработена е по строгите му правила. Колкото на някой да му е приятна или неприятна програмата – това е. Казано е, че от програмите на ЕС в земеделието се възползват земеделските производители. Някои искат на пчелно семейство и други неща, но ЕС няма такава нормативна уредба. Това, което бяхме издействали като организация в залезния период, е съвсем друга работа – субсидия за пчелна майка, субсидия за производство на мед. Те бяха държавни помощи.

- Какви средства от пчеларската програма стигнаха до пчеларите?

- Всички пари са стигнали до пчеларите. За разлика от други програми, при тази е така. Програмата е направена по най-простия начин. При нея не се готвят проекти, а се попълва едно просто заявление. Пчеларят трябва да представи 5 документа. Така сме направили навремето, за да не се искат комисионни за проекти, а пчеларят сам да си подава заявлението, да си подава номера на сметката и парите да отиват лично при него.

- Това ли се оказа ефективният начин, за да бъдат усвоени успешно всички средства по тази програма в първия ù период?

- Не само това. В първия 3-годишен период средствата по програмата бяха много малко – 7,5 млн. лева, 50% от които осигурени от националния бюджет и 50% – от Европейския фонд за гарантиране в земеделието. Но толкова беше отредила държавата ни. Сега за втория период до 2013 г. са вече 22,5 млн. лева. Първата година процентът на усвояване на средствата, като всяко ново начало, беше 32–34%. Когато за първи път в другите страни на ЕС е стартирана такава програма, процентът на усвояемост на средствата по нея се е движел между 22 и 28. За втората и третата година, както и тази година се очертава, усвояемостта у нас е над 75%.

Средствата не са чак толкова много, но на фона на земеделските производители, които могат да участват в програмата, смятам, че са достатъчни. Самият регламент, по който и останалите страни членки разработват програмите си, дава определен таван на субсидиране. Навремето, преди ние да станем страна член на ЕС, при 15 милиона пчелни семейства на старите страни членки общият бюджет, отпуснат им от ЕК, е 22 млн. евро. Сега сме 27 страни и са 32 млн. евро. Ние сме пет страни, включително България, които имат най-голямото субсидиране по тази програма – 2,71 евро на пчелно семейство, без националното доплащане, което е също толкова. Ние сме заедно с Англия, Словения, Румъния и Полша.

- От това разбирам, че българските пчелари трябва да са доволни.

- Е, то като на сватба – не всички са доволни. Има един проблем, свързан с това, че в сектора пчеларство самата професия има социален характер, както е в цяла Европа. Докато в Америка този занаят е бизнес и 5% от работещите в земеделието се занимават с него и там пчелните семейства се отглеждат основно за опрашване, в Европа процентът е 20. Делът на професионалните пчелари в Европа е 4%, а в България е към 1,5–2%. Така че изобщо не сме далеч от Европа и за някои неща тя може да се поучи от нас, защото България е пчеларска страна. Ние сме на първите три места в Европа по брой пчелни семейства на пчелар. У нас на един пчелар се падат 18 броя пчелни семейства. Подобни са бройките за Франция и Италия.

- Увеличиха ли се пчелите у нас след работата по пчеларската програма и какъв е броят на отпадащите годишно?

- Агростатистиката сочи броя на пчелните семейства, които ежегодно измират по различни причини – заради отравяния, болести или по технологични причини. Как се прави тази статистика – те си знаят, но има и такива, които отпаднаха като регистрирани животновъдни обекти, затова и данните са противоречиви. Зная само, че пчеларската програма дава възможност на година у нас броят на пчелните семейства да се увеличи с 20 000. Нормалният подмор или отпадането на пчелните семейства се движи между 5 и 10% на година. Регистрираните пчелни семейства бяха 670 000, според данни на Националната ветеринарномедицинска служба, която вече е част от Агенцията по храните, а напоследък се спрягат данните 612 000. Колко и защо са отпаднали и какви са причините е трудно да се твърди и доказва.

А какво е мнението Ви за явлението „изчезващи пчели”?

- Мнението ми е, че синдромът може да не е на „изчезващите пчели”, а на изчезващите пчелари. Такъв синдром на „изчезващите пчели” или както вече го наричат феномен, в България засега не съществува. Ние работим в тази насока от 4 години заедно с Националната развъдна асоциация по пчеларство, която участва с такива проекти по 3-годишната програма, за да видим точно какво е състоянието в България, какви са ни пчелите, какви са болестите. В 70 на сто от случаите изчезването на пчелните семейства се дължи на технологични грешки, допуснати от пчеларя. Това е моето мнение. Защото много често като отидеш и погледнеш пчелните семейства, установяваш или че те са изключително изтормозени, защото не е свършена пчеларската работа, или че не са третирани правилно. Има различни видове заболявания при пчелите и затова изводът е, че неправилното експлоатиране на пчелите води до тези негативни неща. Ние няма да преоткриваме колелото, пък Европа и светът все още не могат да се произнесат защо изчезват пчелите. Причините са комплексни и няма категорично мнение. Някъде основните причини се свеждат до 5–6 и това е съвсем закономерно. Защо във Франция, на която цялата територия е отровена от пестициди, има доста пчелни семейства, които са отпаднали, и къде другаде има такива? В Англия. Това е заради безразборното движение на пчелните семейства и развъдния материал. Така е и в Америка.

У нас, лош или добър, Законът за пчеларството, въпреки че сме член на ЕС, има забрана за внос на пчелни майки и пчели, което досега ни опазва именно от тези заболявания в старите страни членки. Това е наш плюс. Между другото нашата Развъдна асоциация по пчеларство, на която съм изпълнителен директор, беше съдомакин тази година от 1 до 3 март на работна среща на една от четирите работни групи на европейските учени, които се занимават точно с изчезването на пчелите. И България, в лицето на доц. д-р Пламен Петров показа какво прави в тази насока и по-точно нашата Развъдна асоциация. Чрез развъдния материал се разнасят понякога много болести, ако той не подлежи на някакъв контрол. Слава Богу, ние съумяваме да контролираме нещата и то много добре. В Развъдната асоциация не се наблюдава този синдром на изчезващи пчели, защото хората са професионалисти и знаят как се опазват пчелните семейства.

- След като българският мед е лечебен, хранителен, уникален продукт печелим ли повече от него като държава и производители?

- Държавата ни печели от него. Петото положително салдо на България е износът на пчелен мед. В зависимост от годините обикновено този експорт се движи между 5 и 6 хил. тона от между 10 и 12 хил. тона производство, а през 2010 г. са изнесени 8500 тона мед, което изключително ме радва. Целта на организацията ни е да подобри условията за производство заедно с развъдната асоциация, която да подава добър развъден материал, за да се повиши продуктивността от пчелните семейства и това сигурно ще се случи. Част от нещата ще се случат и заради тази 3-годишна програма. Трябва все пак да си смениш технологията за отглеждане на пчелните семейства, защото 80% от кошерите в България са от типа, датиращ от 1904 г. Вече има и малко по-модерни технологии, които българските пчелари заслужават.

                                                                        интервю на Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.