вторник, 19 Март 2019, 23:31
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
08 Яну 2014 16:30 | Интервюта

Нужно е пчеларите в България да се обединят

Мария Габриел, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП

Нужно е пчеларите в България да се обединят
Мария Габриел
Оцени статията
|

- Г-жо Габриел, с оглед актуалната тема за изчезването на пчелите, европейските институции имат ли по-специално отношение към пчеларството?

- Европейските институции имат такова отношение и то е свързано поне с три главни аспекта. От една страна, веднага трябва да засегнем въпроса с Националната програма на пчеларството, която е и единствената съществуваща програма в рамките на Общата селскостопанска политика, която работи много добре, но по която средствата са абсолютно недостатъчни. Ето защо съжалявам, че предложението, което Европейски парламент прие по моето предложение за създаване на директна субсидия за пчелно семейство, беше отхвърлено от Съвета на министрите и от Европейска комисия (ЕК) на заседанието през юни. Това означава, че пчеларите все още нямат възможност да се възползват директно от европейската солидарност, а тези средства за тях са изключително важни, защото пчеларството остава един изключително важен сектор не само за производство на мед и медни продукти, но най-важната дейност е опрашването, от която зависят две-трети от хранително-вкусовата верига. Европейска комисия и Европейски съюз (ЕС) имат много силно отношение, когато става въпрос за здравеопазването на пчелите. Да, високата смъртност е голям проблем в последните години. Факторите, които му влияят, са многобройни. Не става въпрос само за болести. Става въпрос за правилно захранване на пчелите, за добри практики, които трябва да бъдат предадени от по-възрастните на по-младите пчелари. Ето защо можем да се поздравим с добрата новина отпреди няколко месеца, когато благодарение и на мобилизацията на българските пчелари, Европейска комисия забрани три неоникотиноидни пестицида, за които имаше ясен анализ от страна на Европейската агенция по безопасност на храните, че оказват влияние върху високата смъртност на пчелите. Тези три неоникотиноидни пестицида сега са забранени за две години, за да може това да позволи да имаме анализ, да видим дали пчелните популации действително се възстановяват. Ако това е така, това ще означава, че е направена още една стъпка напред.

- Как българските пчелари може да се възползват от това отношение на европейските институции?

- Те имат няколко начина, които са преки и, по които го правим вече четири поредни години. Постоянно задаваме въпроси на Европейска комисия за това да се обръща все по-голямо и по-голямо внимание на пчеларството. Конкретно няколко пъти сме задавали писмени въпроси от мое име, в които привличаме вниманието на комисията и към борбата със смъртността, и към необходимостта от по-голямо финансиране, и към необходимостта да има повече средства за добро обучение, защото това наистина остава един от важните аспекти. Много е силно и се засилва все повече и повече участието на българските пчелари в различни мероприятия и на европейско ниво. Последно на 15 ноември заедно с над 200 присъстващи български пчелари от цялата страна направихме голяма конференция, в която бяха Европейска комисия, водещи експерти от Франция, Италия, Румъния, Норвегия, което показва, че тези хора, идвайки в България, са наясно, че секторът на пчеларството е стратегически и за България. България има репутацията на пчеларска страна, но за да я запазим, трябва да продължим да бъдем активни и да се борим с негативните тенденции, които са най-вече високата смъртност на пчелите и необходимостта от повече млади пчелари – хора, които да се възползват от добрите практики в Европейски съюз и да не позволят България да бъде сред негативните тенденции в Европа, засягащи пчеларството.

- В България какви са проблемите в сектор „Пчеларство”? И какво трябва да се направи, за да бъдат решени?

- Една е ключовата дума – обединение. В България има нужда пчеларите да се обединят, да имат организация, която да ги представлява. На този етап отчитаме като голям проблем факта, че съществуват много пчеларски организации. Това не води до добра защита на българския глас на пчеларите и в европейските, и в световните мероприятия и конференции, каквито са Европейският конгрес по пчеларство или световният „Апимондия”. Основното предизвикателство пред българските пчелари е да бъдат обединени, за да отстояват по-добре своите искания. Тяхната дума ще тежи, когато по подобие на други асоциации, които са обединени, те заявяват ясно своите искания и ги отстояват и пред националните, и пред европейските институции. Тогава те ще имат много повече тежест.

- Възможно ли е да има модерни пчеларски ферми в България?

- Такива има. България е сред водещите страни що се отнася до иновации в биопчеларството например. Това е един бранш, който има бъдеще, развива се добре. Българските пчелари определено са в крак с последните тенденции, иновативни са. Това, което все още е наш дълг е, че те правят това въз основа на собствената си мотивация и на собствените финансови средства, които успяват да осигурят. За мен Европа все още е длъжник на пчеларите за това, че е необходимо да има и европейска субсидия, която да им позволи те пряко да се възползват от европейската солидарност. Всяка една директна субсидия означава обща грижа на Европа за въпросния сектор. Пчеларството прекалено дълго време беше встрани.

- Бюджетът за новия програмен период за пчеларството вече е уточнен, но пчеларите отново се готвят за протест. Могат ли да се направят изменения, които да предотвратят това?

- Те имат своята организация под формата на работна група, която позволява в тази пчеларска програма да бъдат включени техните искания. Първо, трябва да отбележим, че новата пчеларска програма е с намален бюджет. Това не е никак добър сигнал към пчеларите. Още повече, че става въпрос за програма, която работи изключително добре. Отбелязваме цифри от порядъка на 94-96 % усвояемост. Много е важно в тази работна група да има представителност на пчеларските организации, да не остава част от пчеларите в България с впечатлението, че там се вземат решенията само от няколко души. В тази нова пчеларска програма има няколко силни акцента. Много е важно да продължи борбата с болестите по пчелите, с паразитите, с вароатозата. Важно е да се наблегне на техническото оборудване. Това, от което пчеларите имат нужда, е съвсем базисно да могат да подновяват материал и по този начин да могат да осигурят оптимални условия за пчелните семейства. Също така е важно да се наблегне на популяризирането на медните продукти. Медните продукти и опрашването са тези, които правят добавената стойност на пчеларството. Добавената стойност на този сектор за една година е 15 милиарда евро. Това обаче не е отразено в програмите, които сега съществуват, включително и в националната.

- Какъв е процентът на съфинансиране по програмите на ЕС? И правят ли се постъпки, за да бъде увеличен?

- Това, което имаме на този етап, е националната програма. Оттам нататък е много важно за следващия програмен период да могат да бъдат дефинирани мерки, които бяха започнати и в предишния, в рамките на втори стълб „Развитие на селските райони”. Имаме една много голяма новост – в следващия период 30% от пакета за „Развитие на селските райони” трябва да бъде за агроекологични мерки. Кой по-добре от пчеларството се грижи за околната среда? Това обаче е наша национална отговорност. Това, за което ние се борихме и извоювахме в Европа, е да има максимална гъвкавост, така че програмите да бъдат дефинирани на национално ниво, адекватно на условията на въпросната страна-членка, за да не се сблъскваме с трудностите, с които се сблъскваме в сегашния период 2007-2013 г. Ето защо обаче това си е изцяло наша национална отговорност – да бъдат разгледани всички възможности, агроекологични мерки, националната програма, да се види възможността за малък земеделски производител, която е нова схема и за която се борихме в Европейски парламент (ЕП). Това трябва да стане в максимално бърз срок – бих казала в следващите няколко седмици, за да не пропускаме възможностите, дадени ни от новия период.

-  Възможно ли е да бъдат давани директни помощи на пчеларите?

- Такива няма възможност да бъдат давани. По мое предложение, в Европейски парламент колегите ме подкрепиха с много голямо мнозинство за създаването на такава схема за директни плащания на пчелно семейство. Факт е обаче, че по време на крайните преговори Съветът на министрите и Европейска комисия отхвърлиха това предложение, но според мен трябва да виждаме чашата наполовина пълна. Такава директна субсидия не съществува не само в България, но и в нито една друга страна-членка на ЕС. Самият факт, че Европейски парламент се вслуша в пчеларите и успяхме да ги защитим с огромно мнозинство показва, че идеята малко по-малко си прокарва своя път. Българските пчелари трябва да се гордеят, защото това е тяхната идея и тази първа стъпка напред е направена от тях. Има нужда да се възползваме от всяка друга възможност в бъдеще тази идея да бъде поставена отново на дневен ред, защото ако Съветът на министрите и Европейска комисия са отхвърлили това предложение, това означава, че някъде е можело комуникацията да бъде по-добра, за да убедим и тези две институции в това, което защитава Европейски парламент, а именно пряко интересите на пчеларите.

- Какви са перспективите за развитие на биологичното пчеларство в България?

- Това е една част от сектора „Пчеларство”, която е наистина перспективна и, в която България може да защитава едно много силно място, защото се гордеем с биоразнообразието си, гордеем се с видовото разнообразие на мед и медни продукти, които можем да предлагаме. Това, което за нас е много важно, е да продължим да популяризираме уникалността на българското биопчеларство. В тази връзка се надявам, че в рамките на няколко дни в Европейски парламент още веднъж ще имаме възможност да защитим меда като естествен, натурален продукт, защото в предложението на Европейска комисия за промяна на Директивата за меда има ясно предложение поленът да бъде смятан за естествена съставка, а не за външна такава. Това ще позволи да не натоварим нашите пчелари с допълнителни разходи, свързани с етикетирането, и ясно да отделим дебата за натуралните, чисти продукти, биопчеларството от другия, който вълнува цяла Европа, свързан с ГМО, но това е нещо съвсем различно. Важно е да продължаваме да отстояваме, че медът е натурален продукт, който носи изключителна полза за здравето на всички нас – не само в Европа, но и целия свят. В тази връзка секторът на пчеларството трябва да получи много силна подкрепа и в следващия програмен период 2014-2020 година.

- Като цяло, какви са предизвикателствата и възможностите за българските пчелари в Европейския съюз?

- Техните предизвикателства са да започват от обединението, за да могат много по-силно да защитават своя глас на европейската сцена. С тях вече нямаме като предизвикателство да привличаме вниманието на европейските институции към нашите проблеми, защото това се случва в последните няколко години. И в Европейска комисия, и в Европейски парламент колегите знаят, че проблемите на българските пчелари са част от проблемите на сектора „Пчеларство” в Европа. За тях е необходимо да продължат да бъдат още по-активни, да представят България и богатството на медните им продукти на все повече и повече изложения. Когато има обединение, когато имат една организация, която да представлява всички тях, а не една малка част, това ще им помогне да бъдат представени в големи структури като „Copa-Cogeca” например – това е най-голямата европейска асоциация на земеделските производители. В нея има работна група „Мед и медни продукти” и членовете на тази работна група защитават много добре интересите си пред европейските институции. Факт е, че все още нямаме български член на тази работна група. Важно е, когато има такъв тип големи събития и изложения, да има ясна стратегия как да бъде представена страната ни, на каква част от богатството ни да наблегнем – независимо дали става въпрос за биопчеларство, за един уникален по рода си мед, какъвто е мановият мед. Цялото предизвикателство е пчеларите да продължат да бъдат активни, за да поставяме на дневен ред трудностите, с които секторът се сблъсква. Привличайки вниманието на Европейска комисия, на европейските институции, виждаме, че в последните години малко по-малко се върви напред към тази необходимост от по-добро признаване стратегическото място на сектора в хранително-вкусовата верига.

- Как оценявате работата си като европейски депутат в областта на защита на българското пчеларство?

- Пчеларите в България най-добре биха казали това. За мен е много важно, че в последните 3 години гласът на българските пчелари се чува в Европейски парламент. Европейска комисия е много наясно с това с какви трудности се сблъскват пчеларите в България. Това, което за мен е важно, е да продължим невероятния диалог и доброто сътрудничество с тях. Факт е, че благодарение на постоянния диалог и срещи успяваме да формулираме много ясно българските приоритети за сектора „Пчеларство”.

 
 
 

ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни новини

всички

Актуални статии

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker