1. Начало
  2. Интервюта
  3. Биологично земеделие
  4. Българската биопродукция е в пъти по-скъпа от вносната

Българската биопродукция е в пъти по-скъпа от вносната

Снимка:

Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“

- Г-жо Николова, напоследък се организират много форуми и изложения, посветени на биоземеделието и биопродуктите. Каква тенденция показва този интерес?

- Това показва, че вече сме в етапа на „отлепване от нулата“ в България и действително има нарастващо потребление на биопродукти и създадени потребители, или пък те се създават на такива изложения.

- Можем ли да кажем, че докато преди години биопазарът едва прохождаше, сега вече той е реално формиран и се развива?

- Да. Но, за съжаление поради всички проблеми, които имаме въобще в нашата икономика, всички тези биологични производители насочиха продукцията си за износ, предимно в ЕС. У нас има малко български продукти, но пък пазарът вече се развива. Почти няма месец, в който да не се отваря нов магазин за биопродукти. За съжаление, по-голямата част от тях са вносни. Но ще се намери, надявам се, в скоро време този баланс и ще започнат все повече български производители да произвеждат за българския пазар.

- Как да бъдат стимулирани да произвеждат за вътрешния пазар и защо към момента не го правят?

- Едната стратегия е те да бъдат директно подпомагани, а втората е пазарът да ги кара да произвеждат.

- У нас много трудно се усвояват агроекологичните субсидии. Дали това не е демотивиращ фактор за българските производители?

- Да. Действително е така. Много са проблемите. Най-вече в Разплащателната агенция, която дълго време не отдаваше сериозно значение на тази мярка за подпомагане на биологичното земеделие. Мярка 214 на теория изглежда добра, но на практика не се случва поради редица причини и най-вече аз ги намирам в МЗХ и Разплащателната агенция. Биологичните производители така и не получиха по програма САПАРД своите субсидии, много се отказаха, защото програмата, въпреки че свърши 2006 г., продължи да работи и след това. Проблемите са действително много и това кара някои от производителите дори да се откажат.

- Бяха предприети стъпки за промяна на нормативната уредба, за да се облекчи кандидатстването и производителите да нямат проблеми с агроекологичните плащания. Те доведоха ли до реален резултат?

- Да, действително бяха направени промени, които да облекчат кандидатстването, но проблемът е в спазването на сроковете от ДФЗ, които да могат да платят навреме на биологичните производители.

- Как се гради доверие между производител, преработвател, търговец и консуматор в областта на биологичната продукция? И имаме ли го в България?

- Все още не е изградено напълно това доверие. Все още много потребители дори не знаят как да потърсят продукта, който да им гарантира качество. Те не познават знаците за сертифицираната продукция, не знаят, че те им носят гаранция. По принцип българинът е недоверчив към всякакви знаци, но от друга страна има много търговци, които самоволно си лепят етикети „био“, „еко“. Аз имам богата колекция от такива продукти, които са на пазара, но не са сертифицирани. Това допълнително създава объркване. За съжаление, няма контрол от страна на държавата спрямо тези производители, които самоволно, абсолютно объркващо слагат такива етикети на продуктите.

- Значи от липсата на този контрол страдат и потребителите, и регламентираните производители, които имат сертификати, и това опорочава в крайна сметка пазара на биологични продукти?

- Точно така. Точно това е и една от големите причини за липсата на достатъчно доверие в потребителите, които не знаят кое всъщност е био. Те не разпознават зеления знак на ЕС с листенцата, който е общ и задължителен от миналата година и догодина юли месец трябва да бъде въведен за всички биохрани.

- А по-високата цена на биопродуктите отблъсква ли част от българските потребители?

- Разбира се. За една голяма част цените на биопродуктите са доста високи. Бих казала даже, че българските продукти са много по-скъпи, отколкото вносните, колкото и парадоксално да изглежда. Например, млякото в Германия е с 2-3% по-скъпо, отколкото конвенционалното. В България биомлякото е два пъти е по-скъпо от конвенционалното. Това е огромна разлика. Няма нито една друга страна в ЕС, в която биозеленчуците да са на двойна и тройна цена. Българските биочереши бяха 8 лв./кг.

- Как може да се преодолее това?

- Моята лична теза е, че българските производители не знаят как да направят биото по-евтино. Тъй като е забранено използването на минерални торове, те използват други подобрители, които са вносни – италиански, гръцки и т.н. В една истинска биологична ферма идеята е всичко да бъде в затворен цикъл. Системата да работи като един организъм. Хранителните елементи, които ние изнасяме от почвата, да се връщат в самата ферма, а не да се внасят отвън. Какво имам предвид? Например – да компостират. Това им спестява пари да си купуват органични торове, които са скъпи. Аз знам производители, които не вкарват въобще сидерати /азотфиксиращи растения/ и след това се чудят защо продукцията им е малко като количество, защо им излиза толкова скъпо. Въобще начинът на производство не е добър. Продукцията може да стане по-евтина и ако производителите сами си произвеждат семената или пък има възможност за обмяна на семена, но да не се задължават да купуват само от големите семепроизводители, които диктуват цените на семената. В момента всички семена за биологична продукция са внос от Холандия. И това също е проблем. Миналата година, например, производителите предложиха френски тикви на групата за солидарно земеделие. Потребители са казали – ние искаме български сортове. Производителят отговорил – няма български семена за биотикви. Те са внос и това има на пазара, а контролният орган ни задължава да купуваме само биосемена, а пък на пазара има само един сорт семена за биотикви.

 - А какво мислите за развитието на солидарното земеделие, като най-пряк път между производител и потребител?

- Аз съм член на тази група и един от основателите. Мисля, че има потенциал и то доста добър. И там е същият проблем – производителите предлагат директно на потребителите, без посредници и без магазини, но отново продукцията е много скъпа. Специално за солидарното земеделие, при него има много неща, които трябва да се доуточнят – как производителят да бъде гарантиран, че продукцията му ще бъде изкупена. Все още потребителите не са готови да плащат авансово, а това е част от солидарното земеделие и в другите страни. Така, както се прави и в Япония, и в Австралия, не само в Европа.

- Какво им е необходимо тогава на българските биопроизводители, за да станат те по-успешни, а продуктите им – по-достъпни?

- Знания! В другите страни затова е по-евтино. Там даже чрез солидарно земеделие, когато групата потребители и производители се срещат и договарят, цените са по-ниски дори от тези на конвенционалните продукти.

Интервю на Светла Стефанова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.