1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Земеделската земя у нас не е атрактивна за чуждестранните инвеститори

Земеделската земя у нас не е атрактивна за чуждестранните инвеститори

Снимка:

Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

- Г-н Петков, има ли основание мораториумът върху продажба на земя на чужденци да бъде удължен?

- Не може да се даде еднозначен отговор. Чисто практически, този мораториум в момента не работи, тъй като всяко едно чуждестранно физическо лице трябва да регистрира фирма на територията на България с капитал 2 лева и съвсем спокойно да купува земеделска земя в България. Излишни са опасенията от тази гледна точка, че едва ли не, отварянето на този мораториум ще допринесе за нещо по-различно, каквото е към момента. По-скоро темата е емоционална и предизвика един дебат, който може би трябваше да се състои преди, около година и половина – две, когато ние имахме възможност наистина да удължим този мораториум. Важен е въпроса с каква цел ще го удължим? Какво ще направим през периода на удължаването. Ако целим да направим това, което направихме през този действащ мораториум, то губи своя смисъл, защото нищо не е направено в сектора на земеделието.

- Има ли статистика, колко са чужденците, регистрирали фирми у нас и в момента притежават земи в страната?

- Официална статистика, едва ли има. Мисля, че в Министерството на земеделието може да се намерят подобни данни. По наши данни в момента притежание на фирми, които имат преобладаващо чуждестранно участие, има не повече от 7-8 до 10 хил. декара. А, самите инвестиции в земеделието са по-малко от един процент от всичките инвестиции в земеделието, които са извършвани.

- Какъв процент от земеделските земи у нас са пустеещи?

- 36.5 милиона дка е земята, която е заявена за подпомагане. Респективно, това е и земята, която се обработва. Около 4.5 милиона дка е земята, която не се обработва в България. В голямата си част е държавна, общинска и мисля, че по равно са разделени и юридическите лица и физическите лица.

- Преди да се говори за този мораториум, какво полезно трябва да се направи за земеделските земи у нас?

- Ако вървим към удължаване на мораториума, това е практически невъзможно към днешна дата. Това е процес, който трябвало да започне преди, около година и половина, защото в самия присъединителен договор за приемане на България в ЕС ясно е записано, че 2014 г. е крайният срок. За да бъде променен този договор е необходимо, всичките страни членки да гласуват за неговата промяна и да дадат своето съгласие за промяната в този договор. Дори и да тръгнем по тази процедура на България й е необходимо, около 6-9 месеца, за да измине тази процедура, така че в тази хипотеза ние не можем да се включим към момента. Това, което можем да направим е да се сложат определени рестрикции при покупката, както го направиха Румъния и Унгария, но по-важното е какво трябва да се направи и защо го предизвикваме този дебат. Основните неща, които притесняват участниците на пазара на земята и в единия сектор в земеделието, това са, че ние ще си отворим пазара напълно неподготвени. Тоест, ще отворим пазара с неконкурентноспособни местни играчи, ако така мога да се изразя.

- Защо са неконкурентноспособни?

- Защото българският земеделски производител не може да бъде сравнен със западния такъв по ефективност на производството, защото на запад, или в страните членки на ЕС, старите страни-членки на ЕС, правят своето земеделие върху други основи, там има поливно земеделие с изградени хидромелиорации и тяхната себестойност на продукцията е много по-ниска, от колкото е нашата. От тук идва тази неконкурентноспособност и още повече, че традициите, които са били в старите страни-членки са съвсем различни от нашите. Ние преживяваме един период на преход, в който българското земеделие се развива. Още повече, че самите ни отношения не са достатъчно развити. Затова, мисля, че същия този дебат бе воден, преди около 7-8 години, точно преди да станем страна членка на ЕС и със същите убеждения, все едно чужденците са наредени и чакат да падне мораториума, за да влязат и да купуват земеделска земя. Това не е така. Ние не сме интересни на чуждестранните инвеститори от земеделска страна, по-простата причина, че не е атрактивна нашата земеделска земя в това си състояние, в което е в момента. Изключваме плодородието, което има земеделската земя. Всичко останало е, така спокойно мога да го кажа, хаос. Нито земеползването ни е уредено, нито комасацията ни я има. Ние нямаме нито 1 нормативен акт, който да аргументира възможността за комасиране на земеделската земя, което е водещо при едно земеделско производство.

- Има ли основание да се мисли, че цената на земеделската земя може да се повиши след като падне този мораториум?

- Абсолютно никакво основание няма. Мораториумът практически не действа, така че ако е имало някакво основание, то е можело да бъде в периода от както сме членове на ЕС и е дадена възможността на юридически лица да купуват земеделска земя. Това не се е случило досега, по простата причина, че на който и чуждестранен инвеститор да се предложи да инвестира в земеделска земя и в момента, в който той види реалната действителност, това колко е разпокъсана и това как няма възможност за перспектива за нейното окрупняване, той отказва тази инвестиция и е съвсем нормално. Няма инвеститор, който да инвестира в такъв вид актив, който няма ясна перспектива в следващите 5 или 10 години как ще се развива.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.