Референтното очертаване на площи ще е от март до май 2014 г.

Снимка:

Борислав Петков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

- Г-н Петков, за 2012 г. заявени за получаване на субсидии са 36 млн. дка. Това ли е максимумът, който може да постигнем и за референтната 2014 г., когато ще се разпределят правата за годините до 2020 г.?

- При всички положения има накъде да увеличаваме обработваните декари. Предполагаме, че през пролетта на 2014 г. ще бъдат заявени 38-39 млн. дка. Референтното очертаване на площи, на база което ще се получат правата за получаване на субсидии за периода 2014-2020 г., ще е от март до май 2014 г.  Съответно тези права ще могат да се продават, отдават под наем или замразяват за 3 години.

- Какъв е основният проблем за достигане на 39 млн. дка? Все пак това ще е увеличение с 3 млн. дка спрямо 2012 г.?

- Има порочна практика от Изпълнителната агенция по горите да зачислява към горския фонд захрастени имоти, като това нещо трябва да спре и ние сериозно ще поставим въпроса пред министъра на земеделието. В момента, когато се поиска почистването на дадена изоставена нива или пасище, ние виждаме, че по служебен път Агенцията по горите ги е вкарала в горския фонд, с което се намалява поземленият фонд. Така няма как България да получава субсидии от тези земи, а и няма как да бъдат включени в сеитбооборота и да се получава продукция. Те не стават и за горски фонд, защото от шипки, хвойна и драка дървен материал не може да се добие.

Проблемът е огромен, защото има села, където от 10-15 г. не е имало обработване на земите, но сега интересът е огромен и е пълно безумие да не подготвим тези земи за субсидиране в следващия програмен период – 2014-2020 г.

- Колко ще са правата в държавния резерв, които ще могат да се разпределят от държавата? Говори се, че ще са само 3 до 6% от всички?

- Това са процентите които се коментират в момента, като мисля че ще са 5%. Държавният резерв ще бъде насочен най-вече към млади фермери на възраст до 45 г.

- Има ли опасност референтна да стане 2015 г., ако приемането на Общата селскостопанска политика (ОСП) за 2014-2020 г. се забави?

- Няма такава опасност. Винаги програмните периоди са 6-годишни. 

- Защо е прието само фермери, получавали субсидии през 2011 г., да имат право на права, на база обработваните декари през референтната 2014 г.?

- Имаше подобно изискване и при предишния програмен период. Направено е с цел новорегистрирани земеделци да не могат да заявяват големи площи, тоест това е мярка срещу спекулативен интерес. 

- Какъв е реалният ръст в цената на земята през 2012 г. - само 10-15% или доста повече?

- Има региони с 20-25%, при други е 10%, а при трети няма промяна. Средно мисля, че ръстът е 15-17%. Изключвам Добруджа от тези сметки, защото там няма предлагане и сделките намаляха драстично. Когато получаваш 120 лв. рента на декар на каква цена трябва да продадеш? Практиката е, когато един имот носи добър доход, да не се продава.

В Плевенско ръстът на цените е 20-25%. Такъв е и във Велико Търново, Разград, Търговище и Исперих. В района на Стара Загора е 15%, в Хасково 8-10 до 15%, в Ямбол, Видин и Пловдив имаме около 10% ръст. Застой се наблюдава в Бургас (общините Средец и Бургас). Хасково е областта с най-много изтъргувани декари и брой сделки. Моята прогноза, че това ще е областта Клондайк, се сбъдна. Към тази област гледат арендатори от Стара Загора и Ямбол. В област Плевен има голяма екскалация на търсенето, тъй като обикновено в едно землище има 10 арендатора и 3 инвестиционни дружества.

- Кои останаха неразработените земеделски райони, пред които се очаква изведнъж да се появи интерес от арендатори и фондове, след като предишните такива бяха Видин, Ямбол и Хасково?

- Вече няма такива, след като Софийското поле се разора, включително изходът за гр. Пловдив. Преди тези парцели стояха и чакаха някой да ги купи, но сега се обработват като земеделски парцели. Също така по пътя от Слънчев бряг за Варна всичко е разорано.

Скоро бях в района на Малко Търново и всичко се обработва, въпреки че няма големи арендатори. В последните години се разработиха погранични села, в които не беше стъпвал трактор от 10-15 години. Много инвеститори погледнаха към Ихтиман, Пазарджик, Хисяря, Карлово, в това число и арендатори и фондове. Може би останаха някои землища, които още не се обработват, но предстоят почти две години до референтното очертаване на площи през март-май 2014 г.  

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар