Компенсирахме от 30 до 50% производствените разходи на животновъдите

Снимка:

Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието и храните

- Г-н Димитров, оптимален ли беше пакетът от мерки и политики за българското животновъдство през 2015 г., за да повярват и усетят фермерите, че действително този сектор е приоритетен в настоящия програмен период?

- Ще започна с това, че не искам да се противопоставя един сектор на друг. Приоритетно е за България цялото земеделие, но акцент все пак през последните една-две години беше поставен и ще има такъв през следващите няколко върху животновъдството, плодовете и зеленчуците. Това са приоритети, записани и в правителствената програма. А по същество на въпроса ви мога да кажа следното: 328 млн. лева до този момент са предоставени на животновъдния сектор – 122 млн. лв. обвързана подкрепа, 105 млн. лв. държавни помощи, 13 млн. лв. извънредна помощ от европейските средства за млечния сектор, 88 млн. лв. преходна национална помощ или бившите национални доплащания. Всички срокове за изплащането им, които бяха планирани от началото на 2015 г., и поставени в график от министър Танева, с разлика от 1-2 дни бяха спазени. Към тези близо 330 млн. лв. бих искал да добавя и още една сума, която държавата миналата година предостави – около 13 млн. лв. за последствията от „синия език“. Зле свършената работа през 2014 г. от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ни струваше13 млн. лв. през 2015 г. Слава Богу, разплатихме всички средства – за обезщетения на пострадалите фермери, към частно практикуващите ветеринарни лекари, към лабораториите и за закупуване на ваксини. Много хора не забелязват тази помощ, но тя е пряко свързана с животновъдния сектор. Животновъдите се ползваха и от три държавни помощи, извън тези 330 мн. лв. От земеделските производители, до които достига намалената ставка на акцизите, 35% са животновъди. Преотстъпеният корпоративен данък, който е общо 50 млн. лева, е със значителен дял в животновъдния сектор. И немалка мисля, че ще бъде подкрепата, която животновъдите ще получат чрез предоставяне на общински и държавни пасища и средства по СЕПП. В общи линии считам, че за 2015 г. успяхме. Не казвам, че това е максималното, сигурно има още какво да се направи, но важно е предоставянето на един максимален финансов пакет, насочен там, където трябва. Мисля, че се справихме с предизвикателството „син език“, като компенсирахме стопаните. Макар и със закъснение успяхме да направим и Държавната профилактична програма с отделения немалък ресурс от 15 млн. лв., извън тези за „синия език“. Предоставени бяха и средствата от извънредната помощ за кризата в млечния сектор – веднъж 26 млн. лв. de minimis на животновъдите и 13,3 млн. лв. като извънредна мярка, определена от Европейската комисия (EK) за преодоляване на последиците от кризата на пазара на мляко в Европейския съюз в условията на руско ембарго. Все пак общото подпомагане в различните сектори, особено в преживното животновъдство, представлява компенсация в рамките от 30 до към 53 процента от производствените разходи на фермерите. Давам ви конкретен пример – при млечните крави 29,4% от общите разходи за подпомагане сме компенсирали с различни видове субсидии – държавни помощи, национални доплащания и т.н. При кравите под селекционен контрол – 53% от разходите, при биволите – над 50, т.е. постарахме се да компенсираме един значителен процент от разходите. Друго важно за тази година е, че за първи път се предоставя помощ за животните под селекционен контрол. Още преди да са получили парите за това се усети желание у стопаните им да се включат в тази дейност. Едни купиха животни, други подновиха селекционната си дейност, защото голяма част от животновъдите в България, чиито ферми бяха под селекционен контрол, бяха изгубили интереса към тази дейност. Виждайки доброто подпомагане за нея, те успяха да се включат отново. Това е добро за държавата, защото селекционната дейност, повишаването на продуктивните качества е сигурен начин за издигане конкурентоспособността на една ферма.

- Играе ли роля за това съществуването на развъдните организации и намериха ли те същинското си място в животновъдството у нас?

- Те съществуват и наистина имат огромна роля. Някои от тях са структуроопределящи като сериозен партньор, с който почти ежедневно, примерно аз контактувам. Особено в говедовъдството с Асоциацията на Черношарената порода. В овцевъдството това са асоциациите на млечните породи. Да, действително имаше един период преди няколко години, когато се нароиха много развъдни организации и всеки от ръководителите им искаше да е водещ. В един момент обаче, когато разбраха, че зад тази организация стои труд, стоят правила и то европейски правила, а не български, изведнъж самите организации започнаха да работят заедно. Да, действително голяма част от тях не са се обединили юридически, но формално работят заедно, при което очаквам в близките години асоциациите по продуктови направления да бъдат обединени и да правят единна политика. Всички чакат като панацея Закона за браншовите организации. Не, той няма да свърши тази работа. Той няма да накара насила този и онзи да стане браншова организация. Необходима е, разбира се, законова база, но от първостепенно значение е осъзнатото желание за съвместна работа.

- Някои обаче не се замислят и сякаш не искат да забележат разликата между браншова и развъдна организация.

- Това е вярно, но поне при развъдните организации законово е регламентирано кой какво трябва да прави. Българското законодателство допуска за една порода да има няколко развъдни организации. Включително и с тях дискутирахме този проблем. Едни са на мнение, че държавата трябва императивно чрез закона да определи, че за една порода трябва да има само една развъдна програма и съответно една развъдна организация. Аз съм на мнение, че все пак, работейки в демократично общество, тези неща трябва да се случват по един естествен начин и по желание на хората. Фермерите трябва да осъзнаят, че целенасочената селекционна дейност е от тяхна полза.

- И може би съобразно реалната действителност и работата на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ).

- Според мен ИАСРЖ си върши много добре работата. Особено последната година, ако не бяха техните усилия и на колегите от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) тази обвързана подкрепа на животните под селекционен контрол нямаше да се случи. Буквално в рамките на един месец – февруари 2015 г., те успяха да работят така, че всяко животно да бъде прегледано, да бъде видян статусът му като разплодно, статусът му на здравеопазване, статусът му в системите на ИАСРЖ и на БАБХ, за да може цялата тази информация да отиде в Държавен фонд „Земеделие“ и хората да си получат парите. А ИАСРЖ работи амбициозно и в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“ за опазването на българските редки местни породи и създаване на ДНК лаборатория, с която да допринесе за генетичната им чистота и да подобри схемата за тяхното субсидиране. Това е една мечта от 15 години на всички селекционери в страната и в рамките на селскостопанската наука у нас смятам, че ще бъде най-голямото предизвикателство и постижение. Още повече, че през тази година ще има пари за съфинансиране изграждането на лабораторията и вярвам, че ще приключи изграждането и нейното акредитиране, което очаквам да е до края на 2016 г.

- Очаквате ли смислено изпълнение в срок до 1 февруари 2016 г. на задължението наематели на пасища, мери и ливади от Държавния и Общински поземлен фонд да си купят животни и да докажат, че са реални животновъди, съгласно промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приети в началото на 2015 г. и влизащи в сила от февруари 2016 г., след като някои стопани решиха, че ще отговорят на изискването, купувайки магарета и мулета, вместо продуктивни животни?

- Буквално ежемесечно контролираме процеса и към днешна дата (бел. ред.:16.12.2015 г.) мога да ви кажа, че по реда на променения от тази година закон, до момента 2 602 000 дка пасища от Общинския и Държавен поземлен фонд са предоставени на животновъдите. Това означава, че са обезпечени около 217 000 животновъдни единици по реда на този закон от началото на 2015 г. Най-просто казано, това са около 217 000 глави едър рогат добитък – крави или биволи, които сме обезпечили за този период. Надявам се процесът да набере по-голяма инерция. Промените на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи влязоха в сила през пролетта на 2015 г. и не можахме да използваме цялата предходна стопанска година. Особено последните му промени от 4 декември м.г., с които от категорията пасищни животни бяха изключени мулета, катъри, магарета и т.н. В тази си част той е категоричен, въпреки че и преди това не би следвало общинският съвет да ги признава като кандидати за получаване на пасища по реда на този закон с предимства като животновъди. Това е така, защото катърите, магаретата и мулетата са животни, които се отглеждат в домашни условия. Реално те не биха могли да регистрират животновъден обект по силата на ветеринарномединското законодателство – не са регистрирани като животновъден обект, не са маркирани, не са вкарани във ветеринарната система и не биха имали статута на ползвател на такова пасище. Но хората, които притежават такъв тип животни, имат друга възможност – отивайки в общината, да заявят площи за общо ползване, с което да удовлетворят изхранването им, без да са конкуренти на продуктивните селскостопански животни. Идеята на законодателя и на Министерството е с този закон е да се осигури възможност за изхранване и стопанисване именно на такива селскостопански животни, създаващи поминък на хората и развитие на сектора. Друг е въпросът, че в България пътят на съвременното животновъдство тръгна отгоре надолу. Нормално е по света при създаване на животновъдна ферма първо да се осигурява земята, а след това животните. В България реформата в началото на 90-те години тръгна така, че дадоха на хората насилствено животни и ги направиха животновъди, без да са им осигурили все още земята. Проблемите се коренят в далечната 1991-1992 г. Сега за първи път след 20 и няколко години правим една крачка напред за решаване на този проблем. Грешката, че толкова време не сме си свършили работата, е наша. Надявам се промените в закона да създадат стимул за развитие на животновъдството и особено на пасищното.

- Една от целите на законодателните промени е да насърчи подпомагането на бизнес, който носи принадена стойност, но малките и дребни производители у нас са регистрирани като земеделски стопани, нямат регистрирани фирми, ЕТ и ЕООД и според Наредбата за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР (2014-2020) ще отпаднат от подпомагане при преработката на собствената си суровина. Тогава за какво насърчаване говорим?

- Много усилия костваха на екипа, чиято работа е в ресора на колегата зам.-министър Васил Грудев, за да се стигне до решение при дебата по подмярка 4.2 и съответната наредба, регламентираща кандидатстването по нея. Но твърдението, че физическите лица – земеделски производители, са изключени от подпомагане по подмярка 4.2 при преработка на собствена суровина, не е вярно. Ограничението за физическите лица да извършват дейност, свързана с преработка, произтича от Търговския закон. Основен принцип на търговското право е, че търговска дейност могат да извършват само лицата, които са регистрирани като търговци. Такива са едноличните търговци, търговските дружества и кооперациите. Една от търговските дейности е производството на стоки. По отношение на нея обаче, Търговският закон въвежда едно изключение – селскостопанска дейност могат да извършват и физически лица, които не са регистрирани като търговци. Това означава, че селскостопански продукти могат да произвеждат и предлагат на пазара не само търговци, но и физически лица. Изключението се отнася само за първичните, непреработени земеделски продукти. Затова преработката на земеделски продукти е търговска дейност по смисъла на Търговския закон, която може да се извършва само от лица    , които имат качеството „търговец“, по смисъла на този закон. Затова земеделските производители, които искат да преработват собствената си продукция, трябва да се регистрират като търговци в Търговския регистър. За да могат да изпълнят това задължение, без да загубят предимствата, които произтичат от досегашната им дейност по производство на земеделски продукти, в Наредба № 20 от 27.10.2015 г. е предвидена възможност (чл. 7, ал. 6) земеделските производители да регистрират ЕТ без да се налага да прехвърлят дейността си, свързана с производство на земеделски продукти и чрез съответното ЕТ да кандидатстват за подпомагане по подмярката. Нещо повече – при този начин на кандидатите се признават всички качества, които са придобили като физически лица – качеството земеделски стопанин, стандартния производствен обем, а и като допълнение техните проекти ще получат приоритет за това, че преработват собствена продукция като физически лица, които на практика са земеделски производители. Наредбата позволява също така да прехвърлят дейността си по производство и преработка изцяло на регистрираното ЕТ, като в този случай също се признава това обстоятелство, за което ви казах, че се дава приоритет на кандидата.

- Значи една пререгистрация в ЕТ не е толкова страшна?

- Не, и дори в наредбата е предвидено по този член 7 земеделският производител да получава бонус за това, че се регистрира като ЕТ. Очевидно тук има някакво неразбиране или някой е разбрал нещата по друг начин. Ето тук намирам грешка, че сигурно не сме ги обяснили както трябва и всеки по някакъв начин си ги тълкува. Затова нека е ясно, че пререгистрацията в ЕТ не е нещо сложно, а напротив – носи бонус и точки за кандидатите по подмярка 4.2. Най-големият бонус е, че преработват собствена суровина. Затова влизат в категорията и получават съответно повече точки при класирането на проекти.

- Възможен ли е нов критерий за субсидиране в животновъдството у нас при вида на продължаващия спор: субсидия на литър мляко или за глава животно?

- Зависи кой какво иска. Това е много сложен въпрос. Най-лесно ми е да ви отговоря „има европейско законодателство, което каза, че на килограм, на количество произведена продукция, освен обвързаната подкрепа, държавата няма право да прави нищо друго.“ Такъв е регламентът. Ако анализираме целия този проблем, всъщност се получава следното: директните плащания подкрепят дохода, което е записано в регламента. Не разходите, а дохода. Доходът, това е печалбата на един земеделец. Дали му е повече млякото или по-малко, това по никакъв начин не касае печалбата. Един може да произведе 10 тона. Имаше предложения „дайте да сложим гарантирано количество мляко.“ Да речем 7-8 тона на крава. Но нека разгледаме сектора от една по-друга плоскост – ние какво животновъдство искаме да правим. Дали искаме да правим индустриално говедовъдство, при което имаме едни животни в едни ферми, които дават по 10-11-12 тона и обаче забележете, ги отглеждаме 2-2,5 години, защото толкова се експлоатира една млечна крава с толкова висока млечност. Или искаме едни животни, от които получаваме по 7-8 тона и ги експлоатираме 4-5 лактации. Аз мисля, че второто е по-подходящо за нас. Първо – по-евтино е и ако сменяш животните си на всеки 2-2,5 години, трябва да имаш финансовия ресурс да ги купиш отнякъде или да ги произведеш. У нас все още не можем да задоволим едно такова търсене. Дори аритметически да се сметне, този ресурс от високопродуктивни юници не е по силите ни да го осигурим. Затова за нас един по-умерен модел с по-голяма продължителност на използване на животните, при което, забележете това, че подобни животни ти дават и месодайна продуктивност, също не е без значение за България и е нещо по-добро. Търсейки този среден модел на животновъдството, ние бихме подкрепили всъщност дохода на този човек, а не количеството на произведеното от него мляко. И в крайна сметка, ако кажем, че субсидирането е на литър мляко, значи този, който взема повече мляко, той е по-конкурентен, той има по-добър достъп до пазара, защото дава по-големи количества. Е, той ли има нужда от подкрепа или другият? Този спор е трябвало да се разреши 2013-2014 година, когато за програмния период се определи начинът на получаване на субсидиите в България. Някой ще даде примера, че в Румъния субсидирането е на литър мляко, както и в други държави. Аз обаче продължавам да твърдя, че начинът, по който се дават субсидиите в България, е по-добър и ще доведе до по-добри резултати в дългосрочен план. Има икономическа логика в това, което предлагаме като подпомагане. И даже на последните семинари, които забележете, не Министерството, а Съюзът на говедовъдите прави в страната, лекторите от Института по аграрна икономика съобщават в презентациите си точно тези резултати, не ги казва Министерството. Те присъстват много обективно, примерно, в анализите за животновъдството на доц. Божидар Иванов. В България трябва да има такива независими и обективни анализатори, защото сега, включително и фермерите, чувайки данните, ги възприемат и дебатът с тях преминава на съвсем реалистично ниво. Наскоро имахме среща с други браншове, които питаха: „Защо ние не получихме de minimis?“ Отговарям им много просто: защото той е точно определен размер средства, разписани от Финансовото министерство. Обясних, че през 2015 г. нужда от него имаха животновъдите, защото пострадаха от руското ембарго, от „синия език“ и казах „дано догодина не се налага да помагаме на вас“, защото de minimis никога не може да ти компенсира загубите и се използва само, когато има нужда, при екстремна ситуация. А някои смятат, че той просто им се полага. По същата аналогия с него подпомогнахме пчеларите заради тежката зима, лошата пролет и започналите измирания на пчелни семейства. Той е като едно моментно рамо за пострадалия сектор, за да си вземе въздух.

- Може би проблемът с млякото опира и до пазарните механизми, с които бихме опитали да преодолеем загубите, причинени от руското ембарго.

- По отношение на работата по пазарните мерки и организациите на производителите през 2015 г. в сектор „Мляко“ и т.нар. „училищни схеми“, в частност схема „Училищно мляко“, предприехме нов подход. До Европейската комисия беше изготвена и нотифицирана Национална стратегия за прилагане на схемата за учебната 2015-2016 г. Беше изработена и обнародвана Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения. С нея са уредени условията за кандидатстване, за доставка и съхранение на продуктите, допустимите бенефициенти и разходи, процедури за разглеждане на заявленията за подпомагане и за изплащане на финансовата помощ. За първи път по схемата се добавя и национално съфинансиране.

- Има ли ефект от тези промени?

- В резултат на предприетите промени рязко се увеличи интересът за участие в схемата. Бяха приети 123 заявления за предоставяне на мляко и млечни продукти в 2 115 учебни заведения. Броят на обхванатите деца се увеличи и тази учебна година достигна 302 000. На база на подадените заявления, при прилагане на схемата ще бъдат усвоени около 6,6 млн. лева. През последната учебна година общият размер на изплатените средства по схемата беше едва 4 542 лв.

- Много от нещата не са ясни по същество при някои от фермерите и се налага да им бъдат обяснявани отблизо.

- Именно затова от 2015 г. започнахме административна реформа, която постепенно правим, без да вдигаме шум. В тази връзка сваляме голяма част от дейностите на областно ниво, примерно в Областните дирекции по земеделие, както направихме с политиката по зърното и с други политики. В животновъдния сектор създадохме Областни консултативни съвети по животновъдство. Обиколил съм лично поне половината от тях в страната и мога да ви кажа, че дебатът, който се води там, е много по-съществен и много по-смислен, отколкото този, който беше тук, в Големия колегиум на Министерството. Наскоро, когато бях в Бургас, за номинациите и награждаването в различни категории за животновъд на годината, диалогът, който се случи покрай събитието, отношението, настроението на хората, изказванията им „за или против“ номинациите продължи около 3 часа и половина. За първи път видях животновъдния бранш така обединен, така въодушевен и как всеки се възхищава на постигнатото от другия, а не му завижда. Там беше и един фермер, на когото през 2011 г., когато избухна болестта шап в Бургаска област, обикаляйки в пострадалите населени места, му бях казал, че трябва да избием животните му от цялото стадо с цел ликвидиране на заразната болест. Същият този фермер от 2011 г. досега, получавайки си компенсациите, не ги инвестира в лека кола или в нещо друго, а в нови животни, в ново стопанство. Той получи една от наградите за фермер на Бургаска област за 2015 г. Сравниха го с птицата феникс. Като видиш това с очите си и като чуеш тези хора, разбираш, че все пак това животновъдство нанякъде е мръднало. На Консултативния съвет по животновъдство в Бургас, доколкото разбрах, две трети от хората, засегнати по някакъв начин от мерките против шапа, продължават да се занимават с животновъдство, т.е. успели са да възстановят стопанствата си и не са изгубили вярата, че могат да продължат с този поминък. Тогава аз наистина откривам и истинските им търсения. Има и нещо друго, много важно – хората вече чувстват, че са в групата, която решава проблемите. Едно е да дойде един представител на Южна България в София и те да не го знаят какво точно защитава, а и много често идва да си оправи личните проблеми, друго е диалог лице в лице. Когато отидеш на регионално ниво, там няма лидери, а виждаш съвсем друга група хора. И ако някой се опита да се прави на лидер, както тук в залата на Големия колегиум на Министерството, те намират начина той да си заеме полагащато му се място. Този модел не сме го измислили ние. Свързахме се с френското министерство на земеделието и изпратихме хора от нашето на специализация във Франция, в техните регионални структури. Тук ще използвам една мисъл на Шарл дьо Гол за прозрението му още тогава: „Регионалните проблеми се решават на регионално ниво.“ Истината е, че 90% от проблемите на животновъдите са регионални, те са свързани с общинската служба по земеделие, с горското стопанство, с кметството, с областна дирекция, с ветеринарния лекар.

- Ясно е отдавна, че ако не слезете на директен диалог при фермерите, политиките остават пожелателни, но не закъсняхте ли с това, г-н Димитров, и какво загубихте така?

- Закъсняхме наистина. А загубихме това, че специално животновъдството изостана доста и в развитието, и в комуникациите, и в пазарната ориентация. Това е така и защото все още има хора в държавата, които смятат общинските служби по земеделие за поземлени комисии, въпреки че последните не съществуват от 15 години. Да, земята е фундаментът на всяко земеделие, поземлените отношение са фундаментът за развитие на земеделието, но земеделието не е само да имаш едно парче земя. То оттук нататък надгражда. Ние като че ли последните 15 години това нещо го забравихме. Надявам се да не е безвъзвратно късно, но като гледам как вървят нещата, оптимист съм.

- Големи зърнопроизводители едновременно собственици на ферми с животни и на месопреработвателни предприятия със собствена суровина или малки ферми с малки мандри или собствени кланици с директни продажби на краен бутиков продукт, произведен в места с висока природна стойност – кой от двата варианта е подходящият работещ и печеливш модел за българското животновъдство?

- Ние законодателно никога не бихме си позволили да ограничаваме един или друг да прави малка, средна, голяма или каквато иска ферма. Категорично обаче заявявам, че приоритетът на Министерството, който може да се види и в схемите за подпомагане, и в схемите de minimis е да подпомогне средната ферма. Затова, включително и сред животновъдите, има недоволство от това, че над определена бройка ние не подпомагаме кравите. Съсредоточили сме се върху средната ферма. Логиката е следната: след като мотото на европейското подпомагане е подкрепа на дохода на земеделеца, за да живее достойно, ние подкрепяме тази ферма, която осигурява един приличен доход на него и на семейството му. В различните райони на страната тази ферма би имала различен размер. В говедовъдството, ако ти получаваш приличен доход, печалба от мляко, месо и субсидии, примерно от крава между 800 и 1000 лева, това означава, че за да издържаш семейстото си, ние бихме подкрепили едно стопанство от 50-60 до 70 крави. Горе-долу в този диапазон се стремим да подкрепяме хората с икономическата логика, че даваме рамо на този, който има нужда от достойно съществуване с поминък в този сектор. Защото в края на краищата европейското земеделие се стреми да подпомогне живеещия на село да произвежда земеделска продукция, да обезпечи хранителната сигурност на останалата част от населението, да опазва природата, живеейки там и използвайки нейния ресурс. Това е ценностната система на европейското земеделие. Останалото вече е индустриално земеделие и в 99% от случаите то няма нужда от подпомагане. То е на други принципи. Ако подкрепим едно свръхголямо производство, тогава си създаваме маса екологични проблеми. Големите индустриални ферми в страни като Швейцария и Франция доказано унищожават почвеното плодородие и биоразнообразието. Хората от моето поколение помнят, когато около София имаше стопанства с около 2-3 хиляди крави. Днес за това има много по-добри технологии и мениджмънт, но създава огромни екологични проблеми. Логиката е, че стопанство от 50-60 крави се обслужва от едно семейство. Семейната ферма е удачна практика, възприета по цял свят, особено на европейския континент.

- Какво сочат анализите на МЗХ за себестойността на произвежданите у нас мляко и месо?

- Различна е. За 2015 г. още не сме финализирали икономическите анализи, но тези до октомври месец м.г. сочат, че себестойността на кравето мляко през 2014 г. е била 66 ст./л, а през миналата е 53 ст./л. Това е в зависимост от движението на цените на фуражите, изкупните цени на суровината, експертни оценки и т.н. Овчето мляко запазва себестойността си като тази от 2014 г. Качва се себестойността на телешкото месо – от 3,20 лв./кг отива на 3,60 лв./кг. Това са предварителни данни, но за 2015 г. те не биха били много обективни, имайки предвид всички нарушения на пазара покрай руското ембарго и болестите, пламнали у нас и в съседните ни страни. Пазарът беше някак си изкуствен и на животни, и на фуражи покрай инцидентните явления. Значение имат и тези процеси, които се развиват около новия закон за предоставяне на пасищата у нас. В някои региони се завишиха цените на животните покрай необходимостта от осигуряване на животни на определена площ пасище. Има обективни причини, които повлияха върху себестойността на продукцията, цените на животните. Тази година те биха придобили едни по-нормални размери. Надявам се, че проблеми със заболявания няма да има, въпреки че около нас сега и Турция, и Гърция са в много сериозна ситуация в това отношение. Новата болест нодуларен дерматит по кравите върлува в цяла Северна Гърция.

- А ние имаме ли вече адекватна защита срещу нахлуването на тези болести у нас?

- Още от лятото БАБХ имаха индикации какво се случва и започнахме превантивни действия. А и събитията, които са били преди у нас покрай антракса, бруцелозата, ни накараха да бъдем малко по-предпазливи. И ако по турската граница, във връзка с още старите заболявания от шапа, имаме изградена система на наблюдение, на превенция и т.н. от десетилетие, то по гръцката, с оглед на това, че сме членки на ЕС, нямахме тази готовност и през последните месеци се наложи да правим буквално ежедневни проверки, забраняване в един определен кордон на придвижване на животни, категорична забрана на придвижване на животни от гръцка територия в България. Хубавата новина е, че изпълнителният директор на БАБХ д-р Дамян Илиев е много ефективен ръководител и човек, който е в почти ежедневен контакт с европейските експерти по здравеопазване, познат от години в тази сфера. Алармирахме, примерно, как някои взимат животни от Гърция и продават за по 20 евро овцата. Буквално в рамките на три дни БАБХ блокира цялата граница. Превенцията е един много добър стил на сегашния екип на БАБХ. Значение имат и тези промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които бяха гласувани на първо четене, а през 2016 г. ще бъдат гласувани и на второ. Те дават една по-строга рамка на изпълнение на задълженията по здравеопазване – както на фермерите, така и на ветеринарните лекари, включвайки и частните, и държавните. Защото случаите и с антракса, и с бруцелозата показаха едно и също – неизпълнение на задълженията и на едната, и на другата страна. Затова променихме и закона и може би най-важното в тази промяна е, че направихме така, че Държавната профилактична програма да е 3-годишна. Тоест, в началото на тази година осигуряваме средствата за 3 години напред, знаем мерките и нужните действия, и частно практикуващите и държавните ветеринари знаят какво трябва да правят. За 3 години напред и фермерът знае кога и как ще му се случат нещата. За разлика от предходни години за първи път през 2015 г. беше направена обществена поръчка, която да определи кой да изпълнява Държавната профилактична програма. Досега са се договаряли кой с кого, не мога да кажа, но е факт. Сега вече ще има персонална отговорност по тази важна за фермерите ни програма. Заради процедурните изисквания по обществената поръчка тя закъсня и започна през ноември 2015 г., но ще бъде 3-годишна и вече ще знаем кой ще я изпълнява и ще е отговорен за нейното качество и ефект до 2018 г. Освен това има осигурен ясен, проследим и контролируем финансов ресурс за нея, защото парите вече са през Държавен фонд „Земеделие“, като държавна помощ. Правилата вече ги има и аз лично искам да благодаря на частно практикуващите ветеринарни лекари, защото наистина през 2015 г. с тях проведохме страхотен диалог и те успяха да си свършат професионално работата. Покрай „синия език“ и другите възникнали заболявания се справиха много добре и навреме извършиха всичко, което зависеше от тях по Държавната профилактична програма.

- Кои са основните пропуски, заради които е трудно да се вдигне на крака българското овцевъдство като сектор с конвертируеми продукти, желани и очаквани на атрактивни пазари като арабския, турския и европейския, но все още с ниски производствени беми у нас?

- Самото определение конвертируем за овцевъдството подсказва, че то зависи от някакви външни фактори и пазари. За да си конвертируем, трябва да са те признали другите, т.е. трябва да имаш пазари. Българското овцевъдство стои през последните 7-8 години все на едно ниво. Едни казват, че те намаляват, други – че се увеличават. Не е нито едното, нито другото, а бройката стои на нивото от 1 милион и 300 хиляди глави, плюс-минус 20-30 хиляди. От 2015 г. има леко увеличение на заявените животни, които ще бъдат подпомогнати. Ние, като пазар, като вътрешно потребление, стигнахме един таван и поддържаме едни и същи пазари от 2003-2004 г. насам, движейки се в производство-износ на количества между 2-4 хил. тона агнешко и шилешко месо, които не мърдат. Не мърдат, защото имаме едни и същи пазари в Европа – Италия, Хърватска, Германия, Гърция малко и едно ограничено вътрешно потребление. Това е всъщност пазарът. И тук е задачата на Министерството, което се опитва да я изпълни, като разшири пазара. Когато го направи, и произведените бройки овце и агнета ще нараснат.

- А вярна ли е необходимостта от достигане големи обеми на производства в него, за да се осигурят ефективни за транспорт пратки за износ?

- Не е така, тъй като търговията с овцете е малко на по-друг принцип. Ако товариш кораб с живи животни, ти можеш да го товариш от цялата страна, не е задължително да е от една ферма. Ако ги караш с камион, качваш 250-300 животни, а това не са количества непосилни за която и да е ферма. Над 35% от овцевъдните ни ферми са с над 100 животни. Фокусът по-скоро е пазарът и затова насочихме през 2015 г. приоритетно усилията си за овцевъдството в две направления, без да се разпиляваме. Едното е Катар, където нещата макар и бавно започват да се случват, и второто е Турция. С нея имахме договорка и всичко тръгна добре. В един момент имаше едни тълкувания на ветеринарното законодателство, че не можем за изнасяме там, защото имаме ваксинация за „син език“ с инактивирана ваксина. Този въпрос е бил поставен и на срещата от края на м.г. между нашия и турския премиер в София. Отделно ние го поставихме на еврокомисаря по здравеопазване, който беше тук, с искане Европейската комисия (ЕК) да ни помогне във взаимоотношенията с Турция, защото сме страна членка. Той пое ангажимент и на заседанието на Комисията по здравеопазване в ЕК въпросът е бил поставен. Така ЕК обеща да даде предписание на Турция за параметрите за българския износ на агнета на нейна територия, гарантирайки безопасността на използваната у нас инактивирана ваксина против „синия език“. Решението е това, което искахме. А за износа ни за Катар, от страна на емирството искат да си комуникират и договарят директно с бизнеса, с производителите на агнета. Затова 12 фермери и търговци с опит в производството и продажбите в арабския свят регистрираха търговското дружество „Българско агне“, като партньор, с идеята в него да влязат най-големите овцевъди от различни краища на страната, които ще се занимават с производство на агнета за износ в Катар. По думите на катарския министър на земеделието, ние, като държави, можем да договаряме ветеринарни сертификати, митнически сертификати, останалото си е бизнес, не е наша работа да се месим в тези отношения. А преди дни стана ясно, че наша кланица от Южна България вече е изнесла два хладилни контейнера с агнешко месо за Катар. Това вероятно е пробен износ, но важното е, че той тръгва.

- А какво ще се случи след като изтече периодът за дерогация на производство на неотговарящото на европейските норми краве мляко у нас?

- През последните три месеца на 2015 г. проведохме няколко срещи с ЕК, както и с еврокомисаря по здравеопазване и безопасност на храните. Двете страни се договорихме, че България повече няма да ползва дерогация за това мляко по няколко причини. Първата – в период на пазарна криза, в млечния сектор заради руското ембарго не бива допълнително да ограничаваме пазара на млечни продукти. Дерогацията означава, че част от произведените млечни продукти и суровини са ограничени само за територията на България. В един такъв момент считаме, че това не е добър инструмент. Ние имахме претенции млечните ни продукти да са равнопоставени с всички останали на европейския пазар и искаме да отпадне дерогацията. Второ – в анализа, който се прави всяка година от 2007 г. насам, показва, че към момента делът на преработеното мляко, неотговарящо на европейските стандарти, беше 4,8% за последния период. Това е пренебрежимо малък процент, около 20 хил. тона, за да може заради него да дискриминираме останалия млечен сектор у нас и да спъваме бизнеса. И третата причина е, че преструктурирането на фермите в България е такова, че спокойно тези в говедовъдството у нас, с малки изключения, са равнопоставени на европейските. Вече количествата на неотговарящото на евростандартите наше мляко са минимални и не би трябвало те да са пречка за пазарното развитие на млечния сектор.

Интервю на Мариела Илиева  

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар