1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Все още застрахователната култура в земеделието е ниска

Все още застрахователната култура в земеделието е ниска

Снимка:

Стоян Проданов – изпълнителен директор на застрахователна компания

- Какви са видовете застраховки, от които могат да се възползват земеделските производители у нас?

- На първо място е застраховането на земеделски култури. След него се нарежда застраховането на различни видове активи – автомобили, селскостопанска техника и инвентар. Застрахователите предлагат „Автокаско” и „Гражданска отговорност” за селскостопанската техника. На пазара се застрахова и имущество като оранжерии и помощни съоръжения. Но за съжаление, много малка част от агробизнеса се

- Каква е причината – липсата на пари, култура или навик?

- Има доста парадокси в застраховането в България. Казвам парадокси, защото това са факти и събития, които се явяват отклонения от нормалния застрахователен процес в света. Едно от тези проявления е ниският дял и слабото покритие на селскостопанските застраховки. Обяснението е свързано с исторически предпоставки, с факта, че застраховането на земеделските активи и селскостопанските култури в миналото се считаше за вид данък. Това изкривява виждането на фермерите за това какво е застраховането и какви са ползите от него. Мисля, че през последните години става съвсем ясно, че от застраховането има полза и е необходимо да се прави, за да може да се осигури компенсация на значими загуби и бизнесът да тече в нормалното русло. Но ниското застрахователно покритие и това, че остават големи площи незастраховани, пречи на целия застрахователен процес и цикълът остава до голяма степен незатворен.

 - Каква е тенденцията на пазара?

-Тъй като нашето застрахователно дружество сравнително отскоро предлага селскостопански застраховки, ние имаме висок ръст на застрахователните полици, свързани с тези рискове, но за съжаление, на пазара се чувства стагнация и има спад. Последните данни за 2009 г. показват спад, който е нормален, сравнен с този на целия пазар, но застрахователното проникване в селското стопанство слиза на едни още по-ниски равнища.

- Държавното субсидиране в областта на застраховането помага ли на пазара?

- Разбира се. Това е форма на субсидиране на селскостопанските производители и е един много добър начин да се постигне синхрон между интересите на обществото, на държавата и на фермерите. Смятам, че това е начинът, по който държавата може да взаимодейства и с други сектори и групи. Този подход определено дава добри резултати. Той е следният – държавата се нагърбва със значителна част от застрахователните премии, срещу което очаква застрахователите да поемат рисковете. Нашата компания беше една от първите, които сключиха договор с ДФ „Земеделие”, в резултат на което ние предлагаме на територията на цялата страна полици например за застраховане на земеделските култури. Разбира се, компаниите от сектора охотно предлагат застраховане на тези видове рискове, като земеделските производители решават в коя компания да сключат своите полици.

 - Коя от видовете застраховки в областта на земеделието се ползват с най-голям интерес сред фермерите?

- Най-много се застраховат земеделските култури, защото по този начин се елиминира голяма част от рисковете, пред които са поставени земеделските производители. Това са: рискът от градушки, наводнение, проливни дъждове. Те реално влияят върху селскостопанския цикъл. Те се случват постоянно, имат висока цикличност и това е типичен пример за стопанска дейност, която подлежи на застраховане.

 - Можем ли да очакваме скоро да предложите на пазара и застраховка срещу суша?

- Мислили сме по въпроса, но това ще е възможно на първо място, когато се застрахова по-голяма част от земеделските площи в страната. При ниско застрахователно проникване не могат да се поемат твърде значими рискове. За да бъдат покрити, трябва да се събира твърде голяма премия, която в момента няма да бъде поета от пазара. От друга страна, това пряко кореспондира с напоителните системи, изобщо със състоянието на публичната и частната инфраструктура. В момента състоянието е лошо. В бъдеще, ползвайки еврофондовете и развивайки се в посока на по-високотехнологично земеделие, съм убеден, че ситуацията може да се подобри. Навлизането на чуждестранни фирми в сектора води до подобряване на инфраструктурата, на внедряването на нови технологии и смятам, че нашето земеделие може да бъде конкурентно при тези условия. Това означава, че въпросът стои на дневен ред и може да бъде преразгледан скоро.

- Застрахователните компании приемат ли агросектора като атрактивен за развитието на бизнеса им?

- Знаем, че агросекторът е един от тези, в които влиянието на природата е значимо, но в дългосрочен аспект, това е един добър бизнес. Ние имаме интерес да предлагаме продукти, да разработваме и по-сложни продукти от гледна точка на това да предоставим комплексно покритие, в което да са включени повече рискове. Имаме интерес да върви индустрията като цяло, селското стопанство, услугите, защото това е базата, върху която се развиват финансовите услуги, сред които е и застраховането. Когато обаче има рецесия, не можем да очакваме ръст в застраховането. Специално агросекторът предлага добър потенциал за растеж на застрахователния бизнес.

 
- Нужна ли е по-масова маркетингова кампания по отношение на предлаганите на пазара застраховки в земеделието?

- Действително можем да водим по-активни рекламни кампании и да вложим повече средства за маркетинг на застраховките. Това са „Гражданска отговорност”, „Автокаско”, „Домашно имущество”, „Живот”. В останалите случаи средствата са по-ограничени и са фокусирани върху потребителите, а големите потребители са доста по-малка група. Наистина не се вижда на рекламния пазар по-масов подход, насочен към земеделието. Това е така, защото развитието на съвременното земеделие минава през уедряване, т.е. все по-малко са активните икономически субекти, които оперират на този пазар. За нас по-скоро информационната дейност е важна – потребителите да са информирани какви рискове си поемат, какво представляват продуктите, каква е цената им, особеностите по ликвидацията, по сключването на полиците. Затова смятам, че би трябвало да сме по-активни. От друга страна търсенето на неориентирания потребител ще си остане за масовите застраховки, защото друг парадокс на нашия застрахователен пазар е пирамидата на сключваните застраховки. Тя е доста по-различна от структурата на застрахователния пазар в САЩ и Европа. С много малко животозастраховане, застраховане преди всичко на автомобилите и по-малко на другите активи. Вероятно ще се стигне до засилване и на другите видове застраховки като дял от общото застраховане. Затова обаче ще са необходими години. В момента кризата действа негативно на тези процеси на уеднаквяване със застрахователната практика в света.

Повече информация може да прочетете в брой Септември на списание АгроКомпас.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.