Александър Пеновски, административен и финансов консултант
- Как се разви Програмата за развитие на селските райони от стартирането си до сега?
- Програмата за развитие на селските райони стартира добре, но за съжаление събитията от последните месеци рефлектираха върху нея.
Финансирането, което беше направено и се прави не е малко. За съжаление програмата е спряна и проблемите възникват на база неразбирателството и трудната комунукация между институциите и хората, които участват в самата програма. Неразбирателството се изразява в прехвърлянето от една структура в друга структура, промяната на всичките нормативни уредби, които се изразяват в Министерството на земеделието и храните и недоброто стиковане с Държавен Фонд „Земеделие“.
Като структура ДФЗ е част от МЗХ и за съжаление чисто административно проектите вървят много бавно, с много условности, които се изискват по тях. Това е една от причините да се забавя и самото финанстиране към участниците в проектите.
Защо хората си мислят, че Държавен Фонд“Земеделие“ и Министерството на земеделието и храните са две отделни структури, а това не е така?
Опредлено не е така и това може да се види в самата структура на МЗХ. Фондът е част от агроведомството, но така както изразяват позициите си, пред обикновения човек се създава впечатление, че двете институции са отделни, а не едно цяло.
- Достатъчно оперативни ли бяха двете структури през изминалия период?
- Това е проблемът - оперативността не е достатъчно голяма. Проблемът идва от самото лобиране в МЗХ. Зад всеки един проект, който се внася в министерството, седи определено лоби. Това е много голям проблем, с който държавата трябва да се пребори в качеството си на разпределител на функции. Държавата трябва да вземе пряко участие, за да се премахне практиката “Този проект е мой, респективно той трябва да мине на първо място пред проекта на друг, който съответно няма това лоби“
- Как се стигна до това положение?
- Когато някой тръгне към Държвата с ясна и конкретна визия- това какво иска и проектът, който е направил отговаря на изискванията на Държавата, не виждам смисъл да търси хората, на които да се дават пари под масата. За съжаление системата е опорочена не от вчера, от онзи ден или от месец назад, а това е с години.
Основният проблем на нас, като жители на България, е това, че сме свикнали да действаме на принципа „имам един човек, той ще свърши работа“. Трябва да се изкорени този начин на мислене. Ние поддържаме този лобизъм и тези пари под масата.
- Вие знаете ли за такива случаи?
- Идвали са хора при нас с дадени искания, които да бъдат изпълнени. Ще дам конкретен пример с клиент, който е производител на птиче месо и яйца. Получавайки субсидия от държавата той казва следното нещо: “Субсидията, която ние получаваме е прекалено малка. В случая може ли да направим някакъв проект срещу определена сума, която ние ще заплатим, да ни се увеличи субсидията и да измислим нещо по начин, по който да получаваме повече пари от държавата“.
Значи този човек идвайки с тази настройка ме навежда на мисълта, че той от някъде е чул или е разбрал, че може би срещу определена сума той ще получи повече пари, което е абсурд.
Без да правя нападки, ще кажа, че аз съм за хората специалисти, за тези, които разбират от работата си. Нека те да стоят в МЗХ, да стоят в ДФЗ, но нека да не обслужват интересите на политическите партии. Нека да не обслужват интересите на нечии хора срещу пари. От това губи цялата държава.