Доц. Таня Иванова от Института за космически изследвания и биотехнологии в БАН
-Доц. Иванова, разкажете за проекта по създаване на трето поколение биооранжерии в Космоса.
В момента работим по него. Нарекли сме го СВЕТ – 3. Това ни е запазена марка. Тя е с много сложна адаптивна система. Ние поддържаме в нея не само предварително зададени параметри – температура, влажност, а следим за здравето на растенията. В този смисъл ние прилагаме компютърно управление в една интелигентна, адаптивна среда. В случай че видим някакво отклонение от жизнените функции и параметри, системата трябва да се самовъзстанови и да се адаптира към новите условия на живот и то с минимална намеса на човека. Това са много скъпи експерименти.
Концепцията за развитие на растенията е те да се отглеждат върху специално създадена почва - минерален субстрат, наречен зеолит, който се добива от района на град Кърджали.
-Какви са традициите ни в това направление, като страна?
В това направление имаме традиции повече от 30 години. Може да се каже, че сме водещи в света. Големите сили Русия и след това и Съединените американски щати ни потърсиха да разработим оранжерия за космическо приложение. Идеята беше при дългосрочните мисии на човека до Луната, след това до Марс, да бъдат осигурени биологични системи за живота им. За достигане до Марс са необходими поне 2 години и за пътуването на един 6-членен екипаж не може да се вземе достатъчно количество вода, храна. Дори и да се вземе, тя не би могла да се запази. Затова е необходима свежа и витаминозна храна на космонавтите за дългосрочните мисии. И не само това, а да осигурим пречистване на въздуха в корабите. И така тръгнахме по програмата Интеркосмос в средата на 80-те години на миналия век. Ние имахме традиции и затова ни потърсиха, защото бяхме работили около 15 години в посока създаване на космическа апаратура и се бяхме доказали. Руснаците и американците бяха разработвали биологични оранжерии от 20 години, обаче след изстрелването в открития Космос, в условия на безтегловност, растенията в тях умираха. А растенията могат да осигурят до 91% изхранването на екипажа и да осигурят кислород за живота им. В началото успяхме да отгледаме зеленолистни растения. За първи път отгледахме репичка и разбрахме, че и кореноплодни могат да виреят в безтегловност, тоест не е необходима гравитацията, за да се стичат хранителните сокове към корените. Свойството осмоза е достатъчно, за да осигури развитието. За съжаление, програмата Интеркосмос, която ни осигуряваше безплатно участие на борда на космически апарати, приключи в началото на 90-те години. После продължихме експериментите благодарение на американската космическа програма. НАСА финансира разработването на второ поколение оранжерия – СВЕТ 2.
-Имаше ли интересни експерименти, които направихте?
Тогава бяха направени най-интересните експерименти. За първи път се установи, че основната храна на човека – пшеницата, може да бъде отглеждана в безтегловност. Там експериментите се провеждаха от американската астронавтка Шанън Люсид в продължение на 120 дни. Всичко изглеждаше нормално. Но в класовете, след като бяха обрани и свалени на Земята, нямаше нито едно семенце. Стана ясно, че не безтегловността е причина за стерилитета на пшеницата, а наличието на един газ – етилен, който не се контролира в средата на пилотираните кораби. Но беше създаден нов сорт пшеница, устойчив на този газ, от който се родиха повече от 1000 семена и нещо повече. Семената бяха засети повторно и се получи доказателство за възпроизводство. Всъщност, до 2000 г. само в нашата оранжерия бяха отглеждани растения и това доведе до сериозни научни резултати в областта на фундаменталната гравитационна биология.
Автор: Диана Александрова
