Без наука няма печелившо земеделие!

Снимка:

Проф. д-р Христо Етрополски, Българска асоциация по мелиорации

- Проф. Етрополски, защо като че напоследък отъждествяваме думата земеделие с проблеми?

- Проблемите в земеделието са заради това, че ние само говорим. И че никакво правителство досега не е взело каквито и да са решения в направление на това, че земеделието е приоритет. И когато само се говори и не се взимат никакви решения, се стига до това положение, че започваме да събираме негативите от едно такова действие. Обща стратегия за развитието не само на земеделието, а и на държавата няма от години. И когато това нещо не се знае, нещата стават изключително трудни. Тогава администрацията започва да души земеделието, почват да се случват други негативни неща и в края на краищата не довежда до никакъв положителен резултат. Ако в една такава система, която не се знае къде отива, започне да се наливат пари, то е като теорията на хаоса – колкото повече енергия се влага в хаоса, толкова хаосът става по-голям. Докато ние не определим какво точно искаме да правим в земеделието, даването на пари в много случаи не е полезно. Ако има стратегия, то вливането на пари може да бъде неколкократно пъти по-полезно.

- Какъв е начинът за излизане от тази ситуация?

- Решението се крие в изработването на обща стратегия, която е надпартийна, която всички партии да приемат и тя да е дълготрайна. Такава стратегия за дълготрайно развитие на държавата просто е абсолютно необходима. Иначе пътят към Европа и това, че Европа ще ни спаси само със своето членство, просто няма да се състои. Сами трябва да си го направим, разбира се, с европейските стандарти, с европейската помощ, но ние сами трябва да извървим този път. В това начинание има една огромна трудност и тя е свързана с информацията. Информацията в някои случаи е напълно неточна, в други е манипулирана, а в трети случаи е абсолютно скрита. Трябва всички министерства и организации, които разполагат с някаква информация, която първо трябва да е достоверна, да я предоставят. Тази информация да може да бъде анализирана и на нейна база да се направи обща стратегия. Това е работа на една силна държава, което би трябвало да го направи.

- Защо това нещо още не е направено?

Всички искат да се прави нещо. Администрацията е в ужасно състояние, работи сама за себе си. Тя няма чувството, че земеделските производители я хранят, а обратното – внушава си, че тя дава на някой нещо. А нормално е фермерът да има усещането че той произвежда, че плаща данъци. Администрацията се храни от неговите данъци, от данъците на негово величество производителя. А такова нещо няма. Когато има негово величество администратора, се стига до такива взаимоотношения и резултати.

- А къде е мястото на науката в земеделието?

И по-рано, и сега, без наука не е възможно да се направи каквото и да е печелившо земеделие. То ще бъде временно – тази година спечелихме, догодина – загубихме. Нужна е наука, ако искаме всичко да се прави трайно. Ние в България имаме много неща, които са достигнати. Имаме агроекологично райониране, райониране на културите, имаме и структура на земеделието. Навремето имахме и пълна структура на напояването и т.н. Това са все положителни неща, които трябва да бъдат възстановени. Без тях ние не можем да отидем напред. Няма да се справим и с кризата, която ни чака със сушата. Без наука това не може да стане. А с мерките, които се правят, например да обучаваме земеделските производители за една седмица. Да, те са много важни, но това не е наука. Това няма да придвижи напред нещата. Трябва да се дават пари за наука.

                                                                         Интервю на Валери Станев  

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар