1. Начало
  2. Интервюта
  3. Наука и образование
  4. Крайно време е науката да престане да се дърпа от практиката

Крайно време е науката да престане да се дърпа от практиката

Снимка:

Проф. д-р Петър Славейков, председател на Селскостопанска академия

- Г-н Славейков, честит 130-и юбилей на академията! Използвам случая, за да Ви честитя със задна дата и новия пост, тъй като Вие едва от 3 месеца оглавявате Селскостопанска академия. Какво ще се промени в нейната работата под Ваше ръководство оттук нататък?

- Аз не съм привърженик на широко афиширани структурни реформи. Но определено академията има нужда от промяна в няколко насоки. На първо място – повишаване ефективността на нейната работа, и като краен ефект – подобряване използването както на бюджетните средства, така и на собствените приходи. На второ място – израстването на кадрите. На празника ни по повод 130-ия ни юбилей бяха раздадени доста дипломи за академични длъжности професор и доцент. Надявам се, образно казано, че растежът на кадрите вече се „отпушва“ и ще има спокойствие. Това от друга страна трябва да бъде свързано и със стимул в научната дейност на работещите в академията, които не са никак малко – над 500 души. Също така трябва да бъде подобрена финансовата дисциплина. В това отношение – ефективното използване на ограничените ни средства, са предприети доста мерки. На управителен съвет бяха взети решения, които вече дават резултати. Водещата идея е не ограничаване на разходите, а по-ефективно използване на ограничените средства.

- Като говорим за средства, знае ли се вече какъв ще е бюджетът на академията за следващата година и ако той е все така „орязан“, как ще се справите?

- Надявям се, че следващият бюджет няма да бъде по-малък от тазгодишния. Има идея, която е споделена и от Министерството на финансите, за по-свободно движение на средствата за академията в рамките на бюджета на министерството, а не силна централизация, което пречи например на научната дейност в академията. Засега бюджетът не е окончателно уточнен, но се надявам на леко завишение в сравнение с миналогодишния. Важно перо си остават и собствените приходи на академията.

- Откъде идват тези собствени средства и могат ли те да бъдат увеличени?

- Приходите на академията са от продажбата на собствена продукция, която е разнообразна и в големи количества. Най-големите приходи идват от продажбата на семена. В тази връзка имам намерение да увеличим добивите на семена в институтите на академията и така да докажем, че наистина нашите сортове са по-добри от вносните, а и по-евтини. В момента има недостиг на производството от академията, а търсенето на вътрешния пазар е по-голямо от предлагането. Надяваме се с промощта на частното партньорство и на държавата да задоволим това търсене. Най-голям интерес има към нашите сортове мека и твърда пшеница. Техни собственици са земеделските институти в Ген. Тошево, в Карнобат, Чирпан и Садово. На силен интерес се радват и някои наши сортове тютюн, разработки на Института по тютюна в Марково. Имаме и плододайни култури. Те са резултат от работата на двата ни института за овощни култури в Пловдив и Кюстендил.

- Разбрахме, че сте въвели мандатност на длъжността директор на институт. Защо?

- Взехме решение да има мандатност на директорите, защото някои от тях са на тази длъжност повече от 20 години. А това винаги крие опасност човек да започне да бърка кое е държавно и кое частно. Мандатността е нещо нормално за научните среди и ако искаме ние, от страна на академията да имаме право на някакви претенции, трябва да имаме и ограничения. Не може президентът на страната да има право на 2 мандата, а директор на институт – пет мандата примерно. Това е немислимо. А и от друга страна така се изпуска духът от бутилката, образно казано. Когато един човек заема дълго време на ръководния пост, другите се чувстват потискани. Затова директорите на институтите вече имат право на два мандата по 4 години. Нека има движение, нека излизат нови идеи и нови виждания.

- Оптимист ли сте за състоянието на земеделската наука в момента?

- Земеделската наука не може да се различава от състоянието на цялата ни българска наука в момента и аз като представител на университетските среди не намирам разлика между работата на селскостопанска академия и науката, която се прави например в БАН. Но намирам едно много голямо предимство на селскостопанска академия и то е, че тук науката изцяло е с приложен характер. Научният продукт може веднага да бъде внедрен в производството. Не знам по какви причини това предимство не е използвано в голяма степен до този момент.

- В тази връзка е и последната ви разработка – електронен атлас на почвите. Как се стигна до идеята за неговото създаване?

- Тази разработка е следствие на разговорите ни с Националната асоциация на зърнопроизводителите. Ние чухме вижданията на агробизнеса. За нас това беше много важно, защото ни ориентира в пазарната ситуация. На срещата с ръководството на НАЗ стана дума за няколко неща, абсолютно необходими за хората на агробизнеса. А тези хора са практици. Ние, учените, трябва да престанем да се дърпаме от практиката. Но все пак не бива и да забравяме, че сме в България и тук все още някои механизми не са смазани добре като партньорство, заплащане и т.н. Този електронен атлас е разработка на академията, но пряко ще подпомага на първо място зърнопроизводителите. Те имат машини на много високо технологично ниво, чрез които предварително се програмират обработките. Идеята е след като те получат информацията в електронен вид, да могат директно да я „вкарат“ в електрониката на машините си. По този начин, разполагайки с различните параметри на почвата като влажност, химически състав и т.н., фермерите ще могат да програмират работата на агротехниката си за максимална ефективност на работа. На много хора това ще им прозвучи едва ли не футуристично, но тази технология отдавна е внедрена на Запад. Електронната информация ще изготвена за определен регион. Интересува ви например почвата на един масив от 5 000 дка. Анализът се прави, записва се на диск и разчитайки го, машината вече знае къде трябва да оре по-дълбоко, къде по-плитко и т.н.

Първоначалната ни идея беше този електронен атлас да се изготви въобще за страната, но зърнопроизводителите, които не гледат като нас глобално, а в чисто практически план, предложиха да започнем с конкретни решения за определени региони. Тях ги интересува например каква полза ще имат от тази система, обработвайки земя в Северозападна България... Вече имаме договорка да сключим договор с НАЗ, с конкретни задачи и срокове. В момента правим план сметка какво ще струва една разработка на академията за определен регион, за да може и частният бизнес да осигури средствата. Този продукт ще бъде изготвян по тяхна заявка и те ще си заплащат за услугата. Но идеята е това да се мултиплицира. След като електронната система веднъж тръгне и проработи, аз мисля, че интересът ще бъде голям и от страна на други земеделски производители. Защото тук говорим за конкурентоспособност и рентабилност.

                                                                  интервю на  Валери Станев

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.