Над 80 на сто от студентите ни се реализират веднага, щом завършат

Снимка:

Доц. дсн Димитър Греков – ректор на Аграрния университет в Пловдив

- Знаем в какво състояние е българското земеделие днес. На фона на това – къде е мястото на земеделското образование?

- Селското стопанство непрекъснато се променя. А щом то се променя, няма как и аграрното образование да не се съобразява с тези тенденции. Нещо повече – то трябва да се развива изпреварващо, да е винаги крачка напред. Винаги се стремим да не бъде нашата наука самоцелна, да е насочена към практическата реализация на завършилите ВУЗ-а. И резултатът говори сам за себе си – над 80% от нашите студенти се реализират веднага, след дипломирането. Кой друг ВУЗ може де се похвали със същото? Затова е и големият интерес на младите към нашия университет. Неслучайно ние самите го наричаме „оригиналът в образованието” – има, разбира се, и други ВУЗ-ове, които обучават в колежи и по земеделски дисциплини. Но този, този който иска да получи онова, което трябва да владее и му е необходимо аграрно образование, натрупано във времето, в опит и знания, се обръща към нас. Затова и тази година, в този труден момент на финансова, икономическа и демографска криза, още през август приключихме кандидат-студентската кампания. И в това отношение сме уникални. Каква по- добра атестация за нас, че не обучаваме, за да имаме работа и да пълним залите, а че това е необходимостта, търсеното образование.

- Коя е най-атрактивната специалност тази година?

- Традиционно най-висок е интересът към туризма – за едно място и тази година кандидатстваха от 14 до 16 души. Така е и за икономиката. Интересно е, че сега за първи път още при първо класиране се запълниха местата по декоративно градинарство. Специалността е нова, а за утвърждаването на една специалност трябва време – да завърши поне един випуск, да се анализира ефективността й.

- Връзките ви с агробизнеса?

- Тази ръка я държим здраво. Връзките ни с агробизнеса датират още от времето, когато бях декан на Агрономическия факултет. Тогава установихме трайни контакти между образование, наука и бизнес. Поддържаме широки контакти и с водещи университети от цял свят, както и с фирми в секторите растениевъдство, животновъдство, селскостопанска техника – не само у нас, но и извън страната. Да не говорим за туризма. От десетилетие насам нашите студенти се обучават в аграрен туризъм при водещи фирми и това е от десетина години. Голяма част от нашите студенти осъществяват стажовете си във водещи фирми и ферми в Европа. Близо 60% от тях провеждат летните си практики в чужбина. Това е по силата на договорни отношения на университета с чужди фирми и работата по различни програми. Студентите ни работят в английски растениевъдни и животновъдни ферми. Други се трудят в Холандия, Дания, Германия.

- Възприемате ли опита им в чужбина като европейски модел на земеделие, който трябва да установим?

- Освен, че пренасят европейския опит, те го адаптират изключително бързо към нашите условия. Виждат и ни показват как можеш да гледаш 50 крави без пастир в стопанство, разположено по най-оптималния начин и оборудвано с електропастири – нещо, което са наблюдавали в Шотландия например. Могат да говорят за завършен цикъл на производство на сирене или кашкавал от опита си, добит в Швейцария. Носят новото и за биологичното производство, което за нас е актуално. Това, което МЗХ прави в момента, за да наложи чистите храни със стандарт – за него нашите студенти говореха още преди години. Впечатление им прави и колко лесно се получават парите по директните плащания там, докато у нас понякога това е истинска мъка за земеделския производител.

- Имате ли договори с фирми, които се ангажират да приемат на стаж Ваши студенти?

- Имаме много подписани договори с водещи фирми и проучваме в кой район е тяхното седалище, за да насочим наши студенти от този край да изкарат стажа си. Така ги облекчаваме след дипломиране да си да намеря по-лесно работа по специалността в родните си места. Разбира се, това става съобразно интереса и амбициите им и в съответствие с природните дадености за определен вид земеделско производство там. В Първомайско завръщащият се за реализация млад специалист ще се интересува повече от интензивни култури, а този в Добруджа – от полски. Много бързо това определя и магистърските курсове, което за тях е надграждащо.

- Значи ли всичко това, че образованието в Аграрния университет помага за завръщане на млади и образовани специалисти в обезлюдените райони на страната, където земеделското производство е водещо?

- Точно това е пътят и ние сме готови да помогнем на отдалечените региони, които се нуждаят от аграрни специалисти, но им липсват средства, за да ги обучат. Правим го под различни форми като стипендии и други, за да може специалистът, след като завърши при нас, да помогне на аграрната икономика в своя регион. В университета те придобиват друга култура, която трябва да трансплантират по родните си места. Опитваме се да им предадем и усета към земята, към нейната красота и богатство за живот и стопанска дейност. Университетът ни разполага и с най-богатата библиотека като книжен фонд сред висшите учебни заведения у нас. Поддържаме и електронна връзка със световните системи „Агрис” и др., които ни дават справка за публикациите и интересите в определена област. И в тази верига наука–образование–бизнес–политика ние правим оптималното да присъстваме най-ефективно и дейно. Видяхте и тази година активното присъствие на водещи аграрни фирми на традиционния „Хербитур”, който доц. Тоньо Тонев организира за седми пореден път. Това е своеобразна помощ и за икономиката на страната, а земеделието ни винаги е било фактор за преодоляване на кризисни ситуации.

- Нуждаете ли се от платено обучение в Аграрния университет?

- Не, то не е панацея. Естествено е, че ни трябват повече средства, държавните такси за нашите студенти са най-ниските в страната, но ние се стремим да решаваме финансовите си проблеми, които са и във всички сфери в държавата. Получаваме помощи от фирмите, с които работим, и най-важното – те дават стипендии на определени студенти, което е изключително важно и полезно за тях. Така студентът се чувства задължен да се върне в мястото „Х”, откъдето е получил стипендия, а преди това започва да се обучава според изискванията на фирмата, според вида култури, с които тя работи. Така той се задълбочава в конкретна сфера и получава точно необходими знания и отива почти готов специалист на мястото, където трябва да работи. Фирмите дават в определени случаи достатъчно средства, но няма политика на държавата, при която това да им се признава като разходи. Не ни е необходимо платено обучение, защото то ще раздели хората на бедни и богати. Ние обаче искаме да създадем възможност всеки, който има потенциал да учи, да го направи. И тогава, когато една фирма внесе тук средства за 10 стипендии, ще дойде студентът и от Дуранкулак, и от Драгоман, и ще се стреми да я завоюва с качествата си и с потенциала на своята личност. Успеваемостта му ще дойде и от това, че той ще отиде да работи за тази фирма, която му е плащала стипендията. Така изчезва и необходимостта от платеното обучение.

- Аграрният университет е известен със своите опитни полета. Колко са те в момента и как ги използвате?

- Имаме около 2000 дка опитни полета, кравеферма с 40 крави, овцеферма с 200 овце. Отглеждаме и птици и имаме най-богатия асортимент от лозя. Разполагаме с над 500 лозови сорта. Такова опитно поле има само в Молдова. Разполагаме с изба на 40 години и вина над 50 години, които съхраняваме тук. Цялата ни база се поддържа изцяло с учебна цел и много малка част е за производство. За нас е важно да показваме на студентите нещата на практика и така те да се учат пълноценно. Това също ни прави по-различни от другите ВУЗ-ове, но е и по-трудно за поддържане, защото животните искат храна всеки ден. И въобще цялата тази база с опитните полета и обучението в тях университетът поддържа със собствени средства, както и учебната работа в името на една обвързана с практиката наука. Затова в нея каним и много от изявените наши фермери да изнесат лекции и да предадат своя опит на студентите. Някои от тях попиват всяка тяхна дума. Това е по-ценно от лекцията, която им изнася професорът в аудиториите.

- В коя сфера на земеделската наука и съответно сектор у нас трябва да се вложат повече средства, за да бъдат стимулирани?

- Земеделското производство има своите специфични необходимости за всеки определен регион на страната. Напоследък се чувства нуждата от подготовка на качествени проекти за влагане на европейски средства в родното земеделско производство. Затова създадохме специалната дисциплина „Европейски експерт”, която се учи само при нас. Целта е студентите ни, които смятам, че в технологично и теоретично отношение са подготвени, да овладеят спецификата и непрекъснатите новости в подготовката на проекти по различни мерки и европрограми. Целта е да усвоим немалката сума свеж финансов ресурс, който ни се предлага и да го влеем в нашето земеделие. Струва ми се, че все още у нас има недостатъчна информираност и необразованост за подготовката на такива проекти. Затова във всички специалности наблягаме на това, че средства за земеделието ни има, те са на една ръка разстояние от нас, но за целта трябва да подготвим качествени и точни проекти. И във всяка дисциплина, която е свързана с мениджмънта и маркетинга на селскостопанската продукция, с организацията на труда въобще, засягаме този проблем.

- В годината на 65-годишния юбилей кое дава самочувствието на Аграрния университет в Пловдив на едно водещо висше учебно заведение у нас, а защо не и на Балканския полуостров?

- Самочувствието идва от това, че сме убедени в желанието си при нас да дойдат много студенти. Второ – от сигурността, че по-голямата част от завършващите в университета се реализират. Не на последно място – и от традициите, натрупани от миналото и на голямата част реализирали се и завършили в годините специалисти. Разбира се, и от отношението на едрите бизнесмени в земеделието ни, които се чувстват като част от нас. След като бизнесът търси диалог с нас – това е показателно, че ние сме необходими в земеделското производство. Нещо повече – ние сме част от тази верига. И искаме да бъдем все повече заедно, да не можем да се разделяме, а напротив – да си помагаме и да бутаме колелото напред. Това е пътят – когато една реформа започне от теб и от мен и стигне до горе, до държавата.  

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар