1. Начало
  2. Интервюта
  3. ОСП от полза за всички нас
  4. Европейската подкрепа е с изключителна роля за земеделския сектор в България в много аспекти, но има проблеми, свързани изцяло с наши национални решения

Европейската подкрепа е с изключителна роля за земеделския сектор в България в много аспекти, но има проблеми, свързани изцяло с наши национални решения

Таня Георгиева, ключов експерт към звеното за управление на Национална селска мрежа в България

 

 - Г-жо Георгиева, каква трябва да е позицията на България по отношение на ОСП, така че всички браншове да бъдат удовлетворени?

Това е изключително сложен въпрос и голямо предизвикателство не само за нашата страна, с оглед контекста, който имаме по отношение на проекторегламента, предложен за стратегическите планове след 2020 г. - така нареченият нов модел на прилагане на тази политика и който обхваща стълб 1 - вече познатите ни Директни плащания, и стълб 2 - ПРСР. Като нов елемент вече ще е включването в този стратегически план и на съответните секторни програми, свързани с виното и пчелите. Това са познатите на всички Национална лозаро-винарска и национална пчеларска програма. Това подсказва, че дискусията за ОСП след 2020 г. обхваща вече много по-широк кръг заинтересовани страни. Изключително умение от страна на държавата ще е да може да комуникира всички необходимости, свързани с това, за да могат да бъдат удовлетворени в някаква степен очакванията на заинтересованите страни - фермери, преработватели, общини, така че да има една устойчива рамка в следващия програмен период. При всичката неяснота, която продължава да витае на европейско ниво за все още невзетото решение за многогодишната финансова рамка, където борбата за запазване на бюджета за ОСП е много голяма от няколко години. Това пък е предопределящо за бюджета за ОСП, тъй като специално за България ефектът при нас е намаляване почти с 15 % на бюджета за ПРСР. И при положение, че в следващия програмен период тази политика е натоварена с още повече обществено значими теми като Околна среда и климат, Подмладяване на поколенията, Иновации и дигитализация, инструментите, които постигат целите на тези идеи, са заложени именно основно в ПРСР, с други думи - сложен ще е процесът на програмиране за след 2020-та. Националната селска мрежа също има съществена роля в това да комуникира с всички заинтересовани страни каква да е политиката след 2020-та.

 - Каква е ролята на Националния стратегически план като фактор за бъдещата ОСП?

Националният стратегически план за ОСП след 2020-та - той е изражението на новото предложение на ЕК за прилагане на политиката след 2020-та. Основното, което може да бъде казано по отношение на този стратегически план, е, че той така или иначе запазва интервенциите по директните плащания и по ПРСР. Няма нова философия, която да се прокарва с този план, но има детайли в промените, които касаят самите инструменти. При директните плащания примерно таваните, които винаги са гореща тема, подпомагането за дребните фермери, подпомагането за по-голямата екологизация на директните плащания. Съответно в ПРСР имаме така наречените интервенции. Няма да има нещо фрапантно различно, а по-скоро като разписване, като управление, като докладване и цели. Все още държавите-членки на ниво Съвет на министри продължават да настояват ЕК да предостави повече детайли по отношение правилата за разписване на тези стратегически планове, тъй като има много неизвестни. Неслучайно самата ЕК в проекторегламента е заложила много възможности чрез допълнителни прилагащи регламенти или делегиращи актове да бъдат доизяснени такива детайли. Но това е трудно за самите държави-членки да могат да подготвят качествени стратегически планове и съответно с очакванията на Комисията, за да могат да бъдат одобрени тези планове. Проекторегламентът предвижда в 8-месечен срок ЕК да одобрява тези стратегически планове на държавите-членки, за да не се забавя тази политика. Във връзка с подготовката на стратегическия план в България МЗХГ възложи и е в процес на обществено обсъждане на частта на стратегическия анализ, който оценява сектор Земеделие като цяло. Министър Танева обяви, че възлага на Аграрния университет в Пловдив изработването на частта на този анализ, касаещ околна среда и климат, и съответно социално-икономически анализ пък на Университета за национално и световно стопанство. Това е базата, която трябва да определи какви са нашите нужди, въз основа на които да се стъпи и да се направи едно качествено програмиране и да се изработят съответно инструментите, било то по директните плащания или по ПРСР.

 - Всички браншове имат различни изисквания. Какво може да се направи, че да бъдат удовлетворени те?

Във всеки програмен период различните заинтересовани страни по различни сектори дърпат чергата към себе си. Неслучайно обаче има държавническо мислене и държавнически решения, които въз основа на реалните цифри, на реалния анализ и тенденциите, които се очертават на фона на развитието на европейско ниво в сектор Земеделие, както и на световното развитие на този сектор, да дадат приоритет и да очертаят тази подкрепа, където е най-целесъобразно и ефективно да бъде насочена. Защото има сектори, които са по-конкурентоспособни, има и сектори, които са застрашени и те са приоритизирани в България, и в Европа. Те имат друга необходимост по отношение на инвестициите. Отново различните сектори изпитват различна необходимост... Така че, очакванията на всички ни са държавническото решение, което ще бъде взето, да стъпи на този обективен и независим анализ. И тези, които са конкурентоспособни, да продължат да са конкурентоспособни, но в същото време и тези сектори, които изпитват сериозни затруднения от различно естество и страдат, да бъдат стабилизирани. Освен всичко останало, взетите решения трябва да гарантират не само продоволствена сигурност, но и да допринасят за изсветляване на икономиката.

 - Как се промени българското земеделие вследствие на подкрепата чрез ОСП?

Безспорна е ползата на солидарната подкрепа от ЕС по отношение на фондовете, които идват, касаещи директни плащания - Европейски земеделски фонд за гарантиране в земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и инструментите, които са свързани с общата организация на пазара - това е секторното подпомагане – вино, пчели и училищните схеми. Изключително много позитиви има в различни аспекти от подкрепата, съпоставяйки земеделието преди 2007 година, най-фрапантният пример - изоставените площи и нивото на обработване на площите, ангажираните в сектор Земеделие тогава и сега, повишаване на инвестиционната активност и изобщо реализираните инвестиции, заетите в сектора, повишеният експортен потенциал, съживяване на селата, инфраструктурата, повишеното опазване на околната среда и климат, опазване на застрашени видове растения и животни, опазване на биоразнообразието в зоните от Натура 2000. И това, което мога да кажа в заключение - да, европейската подкрепа изиграва изключителна роля за земеделския сектор в България в много аспекти, но има проблеми, свързани изцяло с наши национални решения. Много работа имаме на национално ниво.

 - Специално преразпределителното плащане изигра ли своята роля в този програмен период?

Преразпределителното плащане в началото на подготовката на сегашния програмен период дойде като предложение от страни-членки като Франция и няколко други, които след детайлен анализ са установили, че този преразпределящ инструмент за по-справедливо разпределяне на доходите, например при директните плащания действително има много по-голям ефект. Ние нямахме опит в това. Резултатите от първата година от прилагането на преразпределителното плащане показаха, че имаме нови над 13 хиляди бенефициенти, които се възползват по този инструмент, тъй като тази подкрепа предвижда завишено плащане за първите триста декара за всяко едно стопанство. По отношение на новия програмен период беше поставен въпросът дали преразпределително плащане следва да получават фермери, за които то няма такъв голям ефект, или по-скоро да е за средните и малките стопанства. Това беше взето под внимание на европейско ниво, съответно беше взето като решение и на национално ниво - действително ефектът като преразпределящ инструмент е по-силен, отколкото да бъдат прилагани таваните, и това го показват редица анализи на ЕК. Отчетено е, че в настоящия програмен период, средствата, които се генерират от прилагането на тавани на директни плащания в страните-членки, които ги прилагат, са около 160-180 милиона евро на годишна база на ниво ЕС. Политически това стои много добре за обществеността, когато кажеш, че взимаш от големия, за да дадеш на малкия. Но на ниво Европа 180 млн. евро на годишна база показва, че това не е силният инструмент. Действително по-силният преразпределящ ефект идва през преразпределителното плащане. И то неслучайно е заложено и си остава като предложение и за след 2020 г. Друга обаче е темата за по-справедливото преразпределяне на тези средства между държавите-членки - тема, по която ЕК продължава да отчита големи диспропорции в различните страни. Предложението за след 2020 година позволява държавите да стопят с 50% разликата, която има в нивата на средните плащания. Това е стъпка напред в тази посока, но не удовлетворява исканията на страните-членки и не е онова изравняване, което искат те. Дискусията продължава да е на дневен ред.

 - Изигра ли своята роля обвързаната подкрепа в този програмен период?

Несъмнено в България, всички анализи, които МЗХГ публикува в последните години, в които ние прилагаме обвързаната подкрепа, показват стабилизиране на тези сектори по отношение на производство, увеличаване на площи с трайни насаждения, със зеленчуци, повишение в различните животновъдства. Това, за съжаление, като стимул на ниво Европа, се отчита като позитив, но в същото време имаме един много тежък международен политически контекст - руското ембарго, което на фона на подкрепата в Европа за стаблизиране на уязвими сектори, разчитащи на достъпа до руските пазари за реализация на своята продукция, всъщност отнема тази възможност. И това е сложността на тази политика на европейско ниво във взимането на бъдещите решения. Неслучайно по отношение на обвързаната подкрепа дебатът на ниво Съвет на министри в Европа е изключително полярен – от мнения на северни страни, които са против такава подкрепа, през страни, в това число и България, които искат не просто да се запази обвързаната подкрепа, но и да се увеличи. И това е вследствие на факта, че в България е отчетена изключително положителната роля на тази обвързана подкрепа. Тя има и много голяма роля в изсветляването на сектора с доказването на определена минимална реализация. Няма какво да крием - има много голяма инерция от възможността да стоиш на сиво и в същото време да се чувстваш комфортно от подкрепа, която идва от Европа. Но категоричното решение на браншовете в тази посока е, че получаваш ли ти европейски средства, трябва да си на светло и трябва да помагаш за това всички да работим при равни условия.

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.