Арендаторите - най-активните купувачи на земеделска земя в момента

Снимка:

Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ)

-Г-н Петков, какви са тенденциите на пазара на земеделски земи в България в момента?

- Пазарът през юли и август традиционно през последните пет години е по-слаб. Очаква се да се оживи след раздаването на арендите през септември. Но и в момента има сделки. Нивата, на които се сключват, в зависимост от местоположението на земеделските парцели, се движат между 200 и 320 лв. на дка. Цените не са се променяли в последната една година и половина. Традиционно цените в Добруджа са малко по-високи – между 450 до 600 лв. на дка.
Предполагам, че пазарът, който наблюдаваме от пет-шест години, традиционно ще се засили. 30-40 % от продажбите на годишна база се извършват в периода след раздаването на арендите – от септември до декември.

-Производители на селскостопанска продукция ли са основните купувачи на земеделска земя?

- Към момента – да. Забелязва се, че най-активните купувачи са арендаторите. По-слабо активни са инвестиционните дружества и частните инвеститори.

-Къде са основно сделките в момента за продажба на земя?

- Основно са в Централна и Северна България – в района на Плевен, Враца, Монтана, и в района на Шумен, Разград, Търговище и Русе. Има сделки и в Ямбол.

-Очаквате ли тази година да бъдат сключени повече договори за аренда и наем?

- Да, надявам се, че ще бъдат сключени много повече договори за аренда и за наем, след като в момента е засилено изискването за правно основание за обработване на земята и това е предпоставка да се увеличат договорите за наем и аренда. И още повече – след отхвърлянето на член 4А в Закона за собствеността и ползването на земеделската земя, мисля, че собствениците се успокоиха, че могат да отдават земите си дългосрочно. Аз съм изключително щастлив, че разумът надделя в даден момент и този член не беше приет.
Тази година земята е обект на голямо търсене за наемане и арендоване. Може би европейските субсидии и това какво ще стане през 2013 г. накара множество арендатори и ползватели на земя да увеличават площите, които ползват. Може би тази година ръстът на търсената земя за аренда и наем е с около 25 % повече спрямо миналата година.

-Колко договори повече очаквате да бъдат сключени тази есен?

- Статистиката показва, че в последните три години договори за наем и аренда се сключват в порядъка на 500 хил. – 700 хил. дка. Тази година изтичат много договори, сключени около 2004 - 2005 г. и трябва да бъдат подменени. Може би тази година ще бъдат сключени нови договори за 1 млн. – 1,1 млн. дка земя.

-С какви срокове ще бъдат подновени договорите?

- Обикновено се сключват за 5 – 7 години за аренда и за една година за наем.

-Средната сума за аренда каква е за страната в момента и ще се увеличили ли?

- В Централна, Северна и Североизточна България, както и част от Северозападна България средната цена за аренда е около 22 – 24 лв. на дка. В района на Шумен, Разград и Варна е около 25-27 лв., а в района на Добрич – 35 – 50 лв. на дка. В Ямбол и Хасково средната аренда е между 19 – 22 лв. на дка. Има между 10 и 12 % ръст в цените на арендите тази година спрямо миналата. Това е нормално. Този ръст няма да спре докато не се изравни нивото на арендите в еднакво развитите райони. Безспорен факт е, че функцията на арендата в частност е и европейската субсидия, която се получава, и националното доплащане. Друга функция е и изоставането от 2002 – 2004 г., когато арендите бяха пренебрежимо ниски около 5 лв. Ползването на земята струва пари и това, че през 2005 г. средната аренда е била 5 или 7 лв. за дка, няма как да бъде основа и върху нея да начисляваме това увеличение, което се получи за последните 5 години. Смятам, че този тренд ще продължи, не с тези темпове, разбира се. Около 7 % трябва да е годишното повишаване на арендата оттук-нататък при средна база 22 – 25 лв. на дка.

-Имате ли предложения за решаването на проблема с обработването на земите без аренда, за който сте алармирали неведнъж?
Изглежда информацията за това кой обработва дадената земя без договор за аренда или наем е конфиденциална и не може да се предоставя на собствениците, когато те не знаят това. С нас например скоро се свърза мъж в подобно положение, който не знаеше кой обработва земите му.

- Множество пъти сме сигнализирали министъра на земеделието и Държавен фонд „Земеделие” по този повод. Не е редно собственикът на земята да не знае, когато няма сключен договор за наем и аренда, кой обработва земята му. Ако се спази законът в пълния му вид, този, който обработва земята без договор, би следвало да превежда в извънбюджетна сметка на съответната община сумата, която се явява средната аренда за региона. И тогава вече собственикът ще знае от кого е преведена тази сума и следователно ще отиде да сключи някакви договорни отношения с него. Аз мисля, че тази порочна практика ДФЗ, и в частност МЗХ, да не дава информация за това кой обработва земите трябва да бъде прекратена. Защото това не е конфиденциална информация.Интересува ни  кой е ползвателят, за да може този собственик, ако реши, че иска да сключи договор, да го направи. Това е добре и за самия ползвател. Ние ще работим в тази насока след изтичането на отпуските на правителството, за да поставим този проблем още веднъж. Информацията трябва да бъде публично оповестена след разпределението на всяко едно землище. Така онези собственици, които не са сключили договори, ще знаят към кого да се обърнат, за да сключат съответните такива . Това би била полезна информация и за двете страни.
 
-А какви са предложенията ви за намаляване на пустеещите земи?

- Ние имаме виждане по този въпрос. Според нас трябва да се стимулират ползвателите на място да обработват тези земи и част от субсидиите да бъдат давани именно в тази насока. Ако бъдат събрани достатъчно средства в извънбюджетните сметки от неправомерното ползване и от средната аренда, ние направихме груби изчисления, че около 20 % от тези отчисления ще останат в полза на общините и държавата и тя може спокойно да ги раздаде като стимул на онзи, който обработва пустеещи земи, т.е. необработваемата земя. Повярвате ми, има такова желание у арендаторите. Само че това трябва да стане срещу стимул, а не с въвеждането на данък за пустеещата земя, каквито предложения има.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар