Пшеницата - форма на инвестиция

Снимка:

Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса

- Г-н Симов, много горещ е това лято пазарът на зърно. През последните няколко дни тази стока отново започна да поскъпва. Защо?

- Ситуацията на зърнения пазар не е много променена от един месец насам. Картината беше доста изненадваща още в края на юли, когато вместо да поевтинее пшеницата, тя рязко поскъпна. И не само в България, а най-вече в световен мащаб. Преди това, в средата на юли цените бяха около 200 щ.д. на тон. А в някои моменти видяхме покачване над 300 щ.д. на тон. Подобно движение би било нормално, ако се случва през зимните месеци. Но понеже стана в разгара на лятото и след прибирането на новата реколта, затова беше изненадващо. Между 20 и 30 юли най-високите котировки достигнаха 309 щ.д. за тон във Франция, цената в САЩ беше 303 – 304 щ.д. на тон. Нива, които не са виждани от години насам! Всичко това повлия на цените в България, станахме свидетели на едно рязко поскъпване на пшеницата в края на юли. Дотогава цената обикновено беше 120 – 130 щ.д. на тон, а в края на този период се повиши до 180 – 190 щ.д. на тон. Твърде странни нива след продължителното спокойствие на зърнения пазар у нас.

- В крайна сметка какво причини тази особена ситуация?

- От чисто количествена гледна точка зърното, произведено у нас и в света, не предполага подобен голям ръст в цените. Да припомня, че по това време миналата година в САЩ и в Западна Европа пшеницата струваше 170 – 180 щ.д. на тон, а сега констатираме нива от порядъка на 290 – 300 щ.д. на тон. Наистина имаше по-лоши очаквания за реколтата в някои региони на Източна Европа, в Черноморския басейн – най-вече в Русия и Украйна. По-ниски също бяха прогнозите за реколтата в Аржентина и Австралия, двете държави най-големи производителки в Южното полукълбо. И въпреки че като цяло на земното кълбо се добива повече пшеница, защото други райони компенсират, тези очаквания оказаха силно влияние върху играчите на пазара през юли. Целият август премина доста по-спокойно, дори наблюдавахме понижение на нивата докъм 260 щ.д. на тон. Съвсем изненадващо през последната седмица на август и през първите дни на септември отново се прояви тенденцията към покачване на нивата. В понеделник, на 13 септември, например е констатирана цена от 308 щ.д. на тон, която е много близка до постигнатата през последните години 309 щ.д. на тон. Отново сме на прага на постепенно поскъпване на пшеницата на международните пазари.

- С колко точно е свито световното производство на пшеница тази година?

- Бързам да обясня, че проблемът не е в количествата. По последни данни се очаква тази година пшеницата в света да е 644 млн. т. За сравнение - през м. г. са произведени около 670 млн. т, а в предишни години – по около 550 – 580 млн. т. Няма слаба реколта, напротив – има много добро производство. А още по-странното е, че запасите в предишни периоди са били в рамките на 120 – 140 млн. т, а сега има близо 200 млн. т запаси.

- У нас се оказа, че реколтата е дори по-добра от очакваната, а цените растат.

- По данни на нашето Министерство на земеделието и храните реколтата от пшеница е около 3,5 млн. т, имаме и преходен остатък от поне 200 - 300 хил. т. Цените обаче са твърдо над 300 лв. на тон, хубавото зърно дори върви по 320 – 340 лв. на тон. Може би единственият фактор, който прави българската пшеница по-евтина, е по-ниското й качество. Колкото и странно да е, такава е картината: производството е добро като количество, няма дефицит, но цените вървят нагоре, следвайки тенденцията на международния пазар.

- Това не противоречи ли на логиката на пазара – има достатъчно стока, но цените й растат?

- Трябва да е ясно, че това не е българска спекула, измишльотина или настроение, а е по-скоро ситуация в световен мащаб. Единственото обяснение е наличието на огромни интереси за вложения във фючърси на пшеница. Традиционните големи финансови играчи в света бяха свикнали да инвестират в злато, в акции, в недвижими имоти. През последните години стана модно да се купуват зърнени фючърси и цената се повдига в резултат на засиления интерес. Не че тези финансови играчи имат нужда от пшеница, те просто инвестират в нея и така увеличават цената й. На практика пшеницата стана форма на инвестиция.

- След поскъпването на зърното няма как по веригата да не се увеличат цените на брашното и на хляба.

- До юли бялото брашно се предлагаше в рамките на 380 лв. за тон. След поскъпването на зърното и цената на брашното започна да се вдига, сега вече няма как да е по-ниска от 600 лв. за тон. Единственото, което може да се каже за хляба, е, че няма да струва толкова, колкото преди година. С колко точно ще се оскъпи, е трудно да се прогнозира, защото в този бранш има голям сив сектор. От друга страна, е слаба платежоспособността на населението и се купуват все по-малки количества. Но, ако сравним цената на българския хляб с европейския, нашият е изключително евтин. А когато се говори за хляба, не бива да се говори за заплатите. Трябва да се гледат цените на пшеницата, на брашното, на електроенергията, на горивата, които са еднакви в цяла Европа. Подпомагането на социално слабите слоеве – това е съвсем друга тема и друг разговор.

- Като говорим, че има свободни пари, които днес инвеститорите вкарват в зърно, това означава ли, че светът вече е излязъл от кризата и търси в какво да влага?

- В световен мащаб по-развитите държави вече излизат от кризата. Това трудно може да се каже за България. Ние сме доста по-слаби икономически и когато тръгнем да се оттласкваме от дъното, ще ни е необходимо повече време. А и може да се очаква, че това ще стане, след големите държави. Има индикации, че в САЩ, в Западна Европа доста отрасли имат показатели, които сочат излизане от кризата. За България това не важи. Понеже говорим сега главно за пазара на пшеница, трябва да е ясно, че големите инвестиционни фондове, които се намесват на него, са в САЩ и Западна Европа. Там кризата не ги е ударила или вече ги е пуснала.  

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар