Проф. дсн Сийка Стоянова, Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков” – Садово
- Проф. Стоянова, доколко двете култури – фъстък и сусам, са атрактивни за малките и средните предприятия у нас?
- Преработката на фъстъци и сусам е особено подходяща за малките и средните предприятия, които произвеждат разнообразие от ядки, пастети, брашна, крокан, масла (пастообразни и течни). Фъстъците и сусамът са от категорията „по-малки” култури. Въпреки това те са изключително атрактивни, тъй като попадат в категорията здравословни храни. И двете култури са суровинни източници за производство на храни с високо качество, с направление диетично и лечебно хранене. Те са много добре приети на хранителните пазари, включително и на европейския, където интересът към тях е значителен. Балканите и Близкият Изток са основните консуматори на фъстъци и сусам. Относно производството им у нас можем да кажем, че страната ни има дългогодишни традиции. Тук веднага визирам Южна България, защото двете култури са топлолюбиви растения, а специално сусамът попада в категорията на растителните видове, които се отглеждат при условия на горещ и сух климат. С други думи, очакваното изменение в климата е благоприятно за сусама.
- И фъстъците, и сусамът присъстват на българския пазар, но като че ли все по-трудно можем да ги срещнем на полето.
- В момента на българския пазар се предлагат достатъчно такива продукти, но за съжаление те са експорт от Азия и Северна Африка. Тук веднага трябва да изтъкна предимствата на българската продукция и не защото Институтът в Садово произвежда фъстъци и сусам, а защото това е факт – вносните продукти попадат у нас натоварени с афлатоксини, което е един сериозен компрометиращ показател за ядките въобще. Тези токсини се дължат на това, че в тези страни няма зима. Гъбичките, които създават афлатоксините в ядките, при наличието на зимен сезон, загиват. Но когато ядките се отглеждат в условия на горещ и сух климат и след това се транспортират на големи разстояния, например в трюмовете на корабите, тези токсини се развиват в храните.
- А какви точно са предимствата на родните сортове фъстъци и сусам?
- Българските сортове фъстъци са високодобивни и адаптирани към нашите условия, визирайки трайните засушавания, застудяванията и болестите. Те попадат в отделна таксономична група, различна от всички останали в света – доказано с генетични маркери. Освен това притежават отлични вкусови качества, съдържанието на мазнини и протеини е в идеалните за културата показатели, а поради наличието на зима у нас не съдържат афлатоксини.
- Откога Институтът в Садово се занимава със селекциониране на тези две култури?
- И двете култури – фъстък и сусам, създадени в Садово, са продукт на дългогодишна селекция. Началото е поставено още през 30-те години на миналия век. Специално при сусама има два центъра в света, в които се работи по селекциониране на сортове, пригодени за механизирано отглеждане и прибиране. Това са една фирма в Северна Америка – SESACO, и ИРГР-Садово. Може да звучи странно, но е факт. Това, че нашите институти са в една не много силна финансово държава в момент, а не означава, че те не разполагат със съответния ресурс от растителен генофонд и специалисти. Ние имаме създадени сортове и линии сусам, които са изпитани, сеят се от фермери у нас и са пригодени за такова механизирано прибиране, тъй като попадат в категорията полуразпуклива кутийка. Това означава, че при прибирането на сусама от комбайна, кутийката се разпуква, сусамът остава закачен вътре към плацентата на плода и по този начин се избягва една изключително тежка ръчна работа. Известно е, че световни производителки на сусам са Индия и някои други страни от Азия, където се използва главно ръчен труд. Тук отварям една голяма скоба, за да кажа нещо малко известно – индийският сусам след прибиране задължително се избелва с разтвор от сярна киселина, за да се съкрати периодът за преработка. Докато нашите сортове са пригодени за механична обработка и директно могат да се използват като хранителен продукт.
- Защо тогава производството на фъстъци и сусам е слабо застъпено в селското ни стопанство?
- Ако се върнем назад в годините, ще видим, че това невинаги е било така. Сривът при фъстъкопроизводството е през 2007-2008 г., когато започва масовият внос на фъстъци отвън. Същата е причината и при сусама – няма ясен пазар. Производителят на тези култури е оставен да се справя сам. Ние нямаме устойчив пазар. В същото време в Германия има производители на сусамово масло, които изкупуват суровина без ограничения, но както виждате, няма я връзката между преработвателя, консуматора и нашите производители. При другата култура трябва да кажа, че само община Садово произвежда 80% от фъстъците в Европа. Но този процент може да нарасне, ако се помисли повече за тяхната преработка за сладкарската промишленост и т.н. През 60-те и 70-те години ние произвеждахме фъстъци на повече от 100 000 дка. Това за малка култура е много добро производство. Защото е и по-скъп продукт. Цената му е много по-висока от тази на пшеницата, например.
- Според Вас как тези две култури могат отново да станат атрактивни за българските земеделски производители?
- Първо, трябва да се стимулира родното производство и да се упражнява по-сериозен контрол върху стоката, която се импортира. И второ – да има един по-устойчив пазар. Нищо друго. Има си отработена технология. Но трябва да се каже, че фъстъкът е окопна поливна култура, не е като пшеницата. Въпреки това субсидията за единица площ и за фъстъци, и за пшеница е еднаква. Тук нещата трябва да се огледат, защото инвестицията, която трябва да направи един производител на фъстъци, за да произведе от единица площ, е значително по-голяма от тази при пшеницата. Относно бъдещето на производството на фъстъци и сусам трудно бих казала, че е оптимистично, ако не се създаде необходимата обстановка. Иначе ресурсът е налице. Но ако този ресурс не се използва в реално време, той просто се губи.
Интервю на Валери Станев
