Интервю, взето по време на демонстрации – с Евгени Димов, председател на Еснафа на майсторите и ценители на занаяти
-Да се върнем за начало в 19-и и 20-и век, когато Сопот е цъфтял с 30 занаята, някои от които тясно свързано с животновъдството. Поне децата да чуят как звучат тези забравени думи.
- Ще ви дам пример, който е достатъчно показателен. Килимарството е било масово застъпено. Буквално във всяка къща жените са тъчали килими и се е печелило от това. В момента имаме вертикален килимарски стан, но не можем да намерим кой да го вдене. Работи само хоризонталният. Затова предаването от уста на уста е важно и да ухажваме хората, които носят умението. А нашите килими са имали типична орнаментика
-Изненадайте ме със занаят, за който не знаем.
- Първата шишджийница е била тук. Правили са шишетаза за сода, за масла, за всичко. А последната изненада е, че ни подариха печат на Сопотски занаятчийски еснаф от 19 век. Тогава навлизат Европейските порядки.
-Присъстваме на занаятчийски демонстрации. Да разкажем за тези,които не могат да видят какво се случва как живеят занаятите. Да надникнем с думи.
- Например в ковачницата, където се оформя острието. Има и място за изковаване на високовъглеродна стомана, до получаване на остър хирургически нож. Ето как нажежените три парчета дават нож: слепват се две отмека стомана, а третото - в средата, е от високовъглеродна. Така се получава хем гъвкавост, хем много остро острие. Дори саморайските мечове са направени точно с такава техника.
-Какво ще кажете за ножарството като занаят в бита?
- То е водещо. Навсякъде, по хоризонтала -в бита, а и в историята. Дори един резец е невъзможен без него.
- И доколкото занаятите са определяли почти изцяло доходите на сопотчани, какво са правели жените, докато мъжете коват ножове?
- Царят на уменията на Сопотската жена е било търпението. А корените на килимарството по тези земи е от 5-то и 6-то хилядолетие преди Христа,. Огледани са епохите на траките,фславяните и прабългарите. При нас цветовете на килимите, дрехите и носиите са тъмни. Булченската носия е червена, но всичко друго е тъмно,без особена украса.
-Да се разходим из стаите на Етнографската къща. Кой я стопанисва? С какво ще ни изненада екскурзовода там?
- До 1989 година това е била Къщата на Иван Загубански. А от 2001 година се стопанисва от Сдружение на майсторите и Музеят на Вазов. Какво не знаете? Може би, че докато мъжете в Сопот са седяли на трикраки столчета в кухнята, жените са стоели на колене. И още – наричали са ни майсторите от Малкия Манчестър.
Автор: Ваня Манолова