Доц. д-р Иван Киряков, директор на ДЗИ – гр. Ген. Тошево
- Доц. Киряков, как се справяте с отглеждането на племенните животни от Североизточната тънкорунна порода овце?
- С голямо желание, но това не е достатъчно. Една от характерните особености на Добруджа освен растениевъдството, е овцевъдството. Говедовъдството винаги е било по-слабо развито в района. Тук е имало потомствени овчари. Справяме се заради самото желание да не разтурим тази ферма, тъй като тя е уникална, няма друго такова стадо у нас. Наличният фураж от растениевъдството ни дава възможност да поддържаме стадото на необходимото ниво. За да постигнем високо качество, са необходими значително повече финансови средства, включително и за фонд работна заплата, да не говорим за сградния фонд. За миналата година разходите ни са около 250-300 000 лева, а приходите – 70-80 000 лева. Т.е. растениевъдството спасява животновъдството. А животновъдството може да бъде много добър доход. Институтът среща сериозни финансови трудности при отглеждането на племенното стадо, тъй като разходите са около три пъти по-високи в сравнение с приходите.
- Това явно не е борба само за спасяване на племенното стадо, а въобще за оцеляване?
- Борбата би трябвало да бъде за възстановяване, защото в Добруджа има условия за гледане на овце. Това е поминък, който може да се възстанови. Друг е въпросът дали точно тази порода, дали в кръстоска с Ил дьо Франс, защото имаме и такива кръстоски. Но говорим за цялостно възстановяване като поминък в Добруджа, в Предбалкана. А начинът за това е субсидиране. Засега стоим на санитарния минимум, за да запазим породата, било до Североизточна тънкорунна или Ил дьо Франс, но истинският въпрос е докога? Наистина въпросът е да се оцелее.
- Има ли интерес към тази порода от чужбина?
-Има, но не можем да отговорим на исканията от чужбина. Изкупуването на елитни животни отвън става след сключен договор през предходната година, за да се заложи самото развитие на племенното стадо. Чуждите партньори искат сериозни количества, а те се залагат предварително, всичко се планира предварително. А такова планиране няма. Ако днес дойде някой от чужда фирма и потърси племенни животни, ние няма да можем да отговорим. А това е основната идея на това племенно стадо – поддържането му, за да можем да снабдяваме фермери у нас или в чужбина с чистопородни животни. Но всичко трябва да бъде планирано на основата на договори, за да се изготви план за производство в стадото, за необходимия брой животни и т.н.
- Има един много сериозен проблем – липсата на пасища.
- Разполагаме с едно пасище от малко над 150 декара. А това е порода, която е пасищна, не би следвало да стои постоянно на обор и на ясла. Животните трябва да стоят на ясла не повече от 3-4 месеца, те трябва да се разхождат, да пасат и тогава овцевъдството става икономически изгодно. Необходими са ни поне 1000 дка мера. Освен това е племенно стадо и не може да влезе в пасища с други домашни животни, да се пусне където и да е. Имаме желание за развитие на овцевъдството. Ръководството на Селскостопанската академия вижда, че това е хубав и перспективен отрасъл, но субсидирането на животновъдството по отношение на племенните стада е крайно недостатъчно. В същото време слабото субсидиране спира фермерите да търсят племенни животни и така се получава един омагьосан кръг.
интервю на Галина Недкова
