Проф. Валентина Божкова, зам.-директор на Института по овощарство в Пловдив
- Проф. Божкова, разкажете ни за биоразнообразието, което се съхранява в Института по овощарство в Пловдив?
- В Института по овощарство в Пловдив се съхраняват над 1500 сортообразци от овощни генетични ресурси от 15 овощни вида в различни колекции. Целта е опазване на генетичните ресурси – биоразнообразието, което е събирано от различни точки по света, но най-важното – служи за основа на научни изследвания, тъй като сортовете се оценяват по биологични и стопански качества, в резултат на което биват препоръчани на производителите на плодове какви дръвчета да засадят в своите градини. Колкото по-широка е базата, колкото повече сортове има в нея, толкова по-голяма е вероятността за създаване на нови подходящи дръвчета, които да превъзхождат сегашните. Затова в цял свят особено много се цени опазването на генетичните ресурси, управлението и изучаването им.
- По какъв начин поддържате видовото разнообразие на овошките?
- Генетичните ресурси непрекъснато са в обмен. Непрекъснато ги обогатяваме с местни сортове, стари български, диви видове, но и от чужбина при различни наши командировки и кореспонденции. Това е едно национално богатство.
- Защо е толкова важно да бъдат съхранявани растителните видове?
- Много е важно да бъдат съхранявани, защото те са и основа за селекционната дейност. Колкото по-широка е базата, колкото повече сортове с добри качества имаме, толкова по-голяма е вероятността да създадем нови подходящи сортове, които да превъзхождат сегашните.
Напоследък се говори, че много видове и сортове изчезват. Опазването им е много скъпоструващо мероприятие, защото генетичните ресурси се съхраняват в градини на открито и те изискват своите грижи и финансови ресурси.
- Какъв е приносът на държавата за съхранение на биоразнообразието от растителни видове?
- Преди около 4-5 години имаше специални фондове към МЗХ, които финансираха опазването на генетичните ресурси. За съжаление, напоследък подобна подкрепа няма, може би заради лошото финансово състояние. Но, разбира се, ние осъзнаваме своята роля като национален пазител на това богатство и продължаваме да работим в тази насока.
- Разкажете за различните колекции от видове.
- Градините, в които съхраняваме растителните видове, са няколко, обособени в няколко колекции и заемат площ от над 600 дка, както овощни култури, така и подложки. Искам да подчертая, че тук не влиза хибридният фонд, тоест резултатите от селекционната работа не се считат за генетични ресурси, въпреки че те също са много ценни и важни. Тук говорим само за сортове, сортотипове, стари местни, интродуцирани диви видове.
- Как се управляват такива градини? Напоследък в научните институти работят все по-малко хора, няма и средства за първокласна земеделска техника за обслужване на насажденията.
- Използваме техника за обработка на почвата, разбира се, не последна мода, но все пак я има. Резитбите се извършват ръчно, разчитаме много на техническия състав, но той не е достатъчен. Ние също се включваме в дейностите. Да, трудно е. Финансово също, защото тук не могат да бъдат формирани партиди, които да се реализират на пазара, защото всеки сорт присъства с от 3 до 5 дървета. Разбирайте, че в една градина има между 30 и 50 сорта, които зреят по различно време, изглеждат по различен начин – едрина, форма, цвят и това не може да бъде предложено на цена, която да възвърне разходите.
- Модерно е да засаждаме чужди сортове дръвчета?
- В науката не правим разлика между чужд и местен сорт. В науката правим разлика между подходящ и неподходящ сорт за отглеждане. Има чужди сортове, които се оказват много подходящи за българските условия, и ние ги препоръчваме на овощарите. Давам пример: сорт слива Йо-Йо. Всеизвестно е, че в нашите сливови градини над 80% от сортовия състав е Стенлей. Проблемите при сливите идват от вирусната болест Шарка, на която голяма част от сортовете са чувствителни и точно затова беше заета основно от сорта Стенлей. През последните 10 години сортът Йо-Йо навлезе като алтернатива. Той е един немски сорт, който е селекциониран като устойчив и действително при наши изследвания тук и в производствени градини засега не сме открили заразено дръвче. Ние искаме българския производител да бъде консултиран по най-добрия начин, така че всички да имаме полза от неговата дейност.
- Какви интересни дръвчета има в градините на Института?
- Резултат от наша селекционна дейност е хибрид между слива и кайсия. Тези дръвчета се наричат плъмкоти, известни в САЩ, където за първи път са селекционирани. При нас също има резултати, както и първият признат сорт в това направление.
- В днешно време държавата не подкрепя в достатъчна степен институтите, напоследък станахме свидетели на съкращаване на кадри. Да си представим, ако бъде закрит един такъв институт с мащабите и дейностите като вашия, какво ще последва?
- Две неща ще се случат. Първо ще изчезне този генофонд, който поддържаме – изключително богатство, събирано от поколения учени, донесени от различни краища на света, и второ – ще изчезнат специалисти по различни проблеми в овощарството, които да бъдат в помощ на фермерите.
- Колко души работят тук?
- В момента сме 98 души, в това число 20 научни работници, от които 4 професори и 10 доценти.
Когато екипът на AGRO BG беше в Института по овощарство в Пловдив, който е в системата на Селскостопанската академия, стана свидетел на поредната порция съкращения. От 22.04.2015 г. с 10 души по-малко са хората, които работят тук. Последните години субсидиите за издръжка на научните институти намаляват драстично, което налага и непрекъснати съкращения на персонала. Винаги има възможност за оптимизиране, но е жалко, когато става въпрос за пестене от наука и развойна дейност.
Автор : Диана Александрова
