Пламен Петров - кмет на община Чипровци
- Децата на Чипровци показват мотивите на Чипровския килим в Шанхай. Пътуващият Университет множи откритията си в църквата в с. Бели Мел. Светът преоткрива Чипровци за проекти. Как да върнем онази България, силната – не само за проекти, но и за истински живот?
-С моя екип имаме доста амбициозна програма. Мислим да обновим нашия край и да спрем обезлюдяването. Помага ни поглед отвън. Ето тези дни тук гостува „Пътуващият университет“ и през очите на тези млади хора, 70 човека, които престояха в общината пет дни, открихме сто по пет дивни местенца. Някои бяха изненада и за самите нас – важно е да ги видиш отразени в очите на учения и туриста. Забележителност са самите ни хора. Например един местен краевед, Никола Николов. Оставил амбициите си за научна кариера. И посветил живота си на „науката на Чипровските баби“ – да багри преждите за Чипровските килими с естествени багрила. Цяла енциклопедия за изчезнали растения, които сега се опитват да върнат от Изтока. А някога ги е имало по тези земи. Този човек десетилетия наред беше учител и директор в Училището, основа кръжоци, възпита нови килимарки...
- Добре де, защо такива хора „не влизат“ в общинските и Европейските програми и проекти. В селска България, която понякога изглежда, че чака само проекти, не реален живот и пребъдване? Ето и Чипровци заложи в миналия програмен период главно на построяването на скъп и голям стадион?
- Тази толкова обговорена инвестиция в стадиона при нас вече работи. Съвсем доскоро тук бяха детските отбори на Берковица и Монтана. Ще каним и отбори от чужбина. Възхитен остана представителя на „Милан“.
- И къде ще спят всички тези хора, и туристите? Не е ли твърде оскъдно в цялото Чипровци да има само две къщи за гости като малки хотелчета.
-Е, има и хотел на града и още няколко жени дават къщите си за селски туризъм. Студентите, които посетиха Чипровци, останаха възхитени от тях. Но сте права, че ако искаме Чипровци да е на достойно място на историческата и туристическа сцена, трябва да обновим и сериозно да увеличим легловата база. Ние сме дивна, незаменима дестинация. Стъпките стават все по-уверени: в с. Ковачица завършват един туристически обект, в с. Челюстица и с. Бели Мел - вече са готови. В новия Общ устройствен план на общината сме заложили „Зона за туризъм“ по посока Стара река, където се строи планинска хижа. Има къде да отседнат инвеститорите и да се ориентират в богатия избор. Само да дойдат – чакаме ги. Несравнимо е граничното ни положение, със Сърбия. Като че опазени сме, скрити тук под „Трите чуки“, от които казват започва България...
- В лошата новина има добра – съхранения дух на Чипровци. Бяхме тази сутрин „на болюка“ –това е цяло представление.
- Да, това е вековна традиция. Във всеки край на Чипровци се събират козите, „на болюк“ и оттам тръгват на паша. А на „зареда“ си вземат млякото. Помня го от дете.
- Вашият род са били едри животновъди, разказват в Чипровци?
-Да, по майчина линия, Лукановия род. Имали са 4 кошари и 500 овце. Чувствам се особено отговорен към животновъдите в района.
- Но те се оплакват че са били ощетени с пасищата. Особено преди законовата промяна,която разпореди пасищата, мерите и ливадите да се раздават на животновъди приоритетно.
-В повечето случаи те се оплакват с основание. Общината ни има 85 000 декара тучни пасища. Но по новите правила ние трябваше да разваляме договори, когато животновъдите, оцелели след толкова трудности, нямат нужния брой животни. Например някой има 150 крави, а е поддържал в отлично състояние 300 дка земя. Сега половината трябва да ги върне. И тези пасища отново може да запустеят, което не е добре за приходите на общината. И за животновъдите не едобро – те пък се оплакват, че им се отнемат земи. И че заслужават по-добри площи, а не обрасли територии, които отново трябва да отвоюват от гората. Така че има специфични проблеми при прилагане на новите разпоредби.
- От другата страна на медала пък е факта, че хора без животни владееха пасищата на Северозапада.
-Развалихме тези договори . В 90% от случаите.
- Не се шегувате.
-Не, твърдо съм решен да защитя животновъдите. Толкова приказки за обезлюдяването, за сриването на Северозапада изговорихме. А малкото животонъвъди пазят марката на района. Или най-малкото – остават тук. Пречи ни и Мораториума върху продажбата на общинска земя, че да защитим дългосрочно интересите на родните земеделци. Например някой има пчелин и иска да вземе под аренда за по-дълго парцела около него. Можем да му го дадем под аренда максимум за 1 година и изобщо нямаме право да му го продадем. Същото е и ако друг иска да засади по-дълготрайна култура, например лавандула – и се нуждае от гаранции за по-дълъг период от време.
- Може би това все пак пази средните земеделски стопани от ново голямо уедряване на земята?
-По нашите полупланински терени това не може да се случи. А и в самите законови разпоредби трябва да се предвидят приоритети за родните земеделци. Да се обмисли по-дългосрочно.
Автор: Ваня Манолова
