Ивайло Тодоров – главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)
- Г-н Тодоров, като член на тематичната работна група за подготовка на новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. какво точно визирахте със споделеното си безспокойствие за закъсняващите анализи и изработване на позицията на страната ни по бъдещите изисквания и възможности на ПРСР в предстоящия програмен период по време на провелата се дискусия за адекватното ни включване в новата Обща селскостопанска политика (2014-2020 г.) в рамките на „Клуб Инвестор?
- Обезспокоен съм, защото в края на месец май, според първоначално заложените графици при сформирането на Тематичната работна група за подготовка на новата Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., вече трябваше да има изготвен неин вариант и той да бъде представен пред Министерски съвет. По принцип тематичната работна група за подготовка на новата ПРСР за периода 2014-2020 г. има за задача да анализира кои са приоритетите в земеделието и селските ни райони до 2020 г., да ги заложи като текстове в Програмата и да отразява своевременно промените в Европейското законодателство. Програмата се предхожда от два други основни документа. Това е слот анализът, който трябва да даде анализната част на състоянието на земеделието, необходимостите от инвестиции и стратегията за развитие на земеделието. Стратегията трябваше да даде насоките, приоритетите, които трябва да се заложат в програмата за развитие. Тоест преди да имаме програма, ние трябваше да разполагаме с тези два документа – слот анализи и стратегия, които ни бяха представени на предната работна група и те фактически бяха в доста лошо качество. Такова мнение изразиха всички колеги участници в работната група. Затова излезе и нейно решение да се поправят тези два документа и да бъдат изпратени до 15 април т.г. на всички участници за техните мнения и становища.
- Случи ли се на практика това?
- До 15 април слот анализите не бяха изпратени, дори и до днес (8 май - бел. авт.) не са изпратени.
- Чие задължение и отговорност е работата по тези слот анализи?
- На Министерството на земеделието и храните. То трябва да изготви тези фундаментални документи, за да може оттам нататък да се подготви програмата със съответните мерки, приоритети, бенефициенти, потенциални суми, които трябва да се заложат по съответните мерки. Към момента аз лично, участвайки трети път в програмирането, не виждам яснота какви ще бъдат приоритетите, къде ще се заложат по-голяма част от инвестициите, какво ще се прави с основните приоритети, които пък Брюксел залага – иновации, опазване на околна среда, създаване на работни места, как ще ги постигнем. Така че затова изразих моето притеснение по време на форума, организиран от „Клуб Инвестор“.
- При така констатираното закъснение по подготовката на ПРСР и приоритетите в земеделието и селските ни райони до 2020 г., ще имаме ли време да компенсираме належащата предварителна работа по нея?
- Честно казано, до края на май си е вътрешен срок на страната ни. Иначе през септември месец т.г. Програмата трябва да бъде представена в Брюксел. Вероятно се разчита на екипа от новото правителство, който ще ръководи земеделската ни политика.
Да, между другото в последната работна група, която се проведе, и в която повечето колеги изразихме недоволство от полученото като материали, дори имаше предложение по-добре да се забавим, отколкото да напровим лоша програма. Затова аз донякъде подкрепям това като теза. Наистина е по-добре да се забавим със стартирането на програмата, отколкото да се направи такава, която да не доведе до онова, което е необходимо за българското земеделие. Естествено аз говоря само по отношение на земеделието, но в работната група има и участници от асоциацията на общините, от всички преработвателни сектори и т.н. Така че, може би наистина е по-добре да забавим разработването, отколкото да се бърза сега на един крак, когато виждаме, че администрацията от екипа на МЗХ на служебното правителство е демотивирана. Това вероятно е нормално в такъв период. Опитваме се да се поставим на тяхно място, но в крайна сметка трябва да имаме и програма.
- Вицепремиерът Илияна Цанова от служебното правителство съобщи новината по отношение на евросредствата, че вече страните членки ще ги получават при конкретно заявени реформи и изпълнени и поети задължения. Как ще коментирате този факт, с който ще се сблъска новият кабинет, отнесен към земеделското производство у нас, особено зависимо от финансовата подкрепа на ЕС?
- Предполагам, че тя има предвид едни общи приоритети, финансирани от ЕС, които вървят хоризонтално по всички програми и трябва да бъдат спазвани. Затова това, което казах преди малко – иновациите, създаването на нови работни места са част от приоритетите на Брюксел. И точно това - приоритетите, които залага за страните членки, ще иска да види Брюксел във всички програми.
- Оказва се, че от там ще искат и конкретно поет ангажимент за това с подписано споразумение или документ с отделните правителства, за да разчитат страните им на европейско финасиране. Ние имаме ли готовност за поемането на такъв ангажимент?
- Според мен по подготовката на самите програмни документи нямаме все още готовността, която би трябвало да е налице. Надявам се искрено след формиране на постоянно ново правителство да има раздвижване и един по-добър темп на работа, така че да наваксаме. Истината е, че ние като браншови организации също виждаме, че нещата вървят на полуобороти и за нас това също е демотивиращо. Затова очакваме наистина формирането на нов екип на експертите и рестарт. Нов екип най-вероятно ще има на политическия кабинет, но важното е да се работи активно и да можем да приключим с програмирането. Надявам се на една истински добра програма.
- Какво постигнахте с вече изтичащата ПРСР 2007-20013 г.?
- За мен този въпрос остава отворен. Отговор трябваше да му даде слот анализът на МЗХ - дали с тези средства, които се вложиха по Програмата, се постигнаха целите, заложени преди седем години.
- Все пак донякъде постигнаха ли се целите на изтичащата ПРСР?
- Да, донякъде се постигнаха. Вижда се ефекта от нея, но може би трябваше по-разумно да се харчат средствата по някои мерки. Аз винаги давам пример с мерките за диверсификация и подобряване на качеството на живот в селските райони. Там доста проекти се направиха и се реализираха за фотоволтаици, за възобновяеми енергийни източници – нещо, за което се вижда първо, че няма икономически ефекти, а и допълнително утежнява ситуацията на енергийния пазар и второ – не подобрява по никакъв начин качеството на живот в селските райони и не създава работни места. Между другото в предходния програмен период, когато програмирахме, апелирах да се заделят определени средства за тези възобновяеми източници. Поне да е сигурно, че останалият ресурс ще отиде в селски туризъм, в услуги за населението, в създавене на микропредприятия, но това не беше направено. Надявам се сега да се вслушат повече в нашите думи.
- Асоциацията на земеделските производители в България, една от най-активните в сектора, повече партньор или повече коректив иска да бъде на новия постоянен екип на правителството у нас?
- Едното не изключва, нито пречи на другото. Истинският партньор винаги трябва да бъде коректив. Ние винаги сме проявявали разбиране, толерантност и сме се опитвали да разбираме процесите, но когато отсреща има чуваемост на нашите предложения. Дадох ви пример – ако предния път ни бяха чули с това предложение, сега нямаше да имаме 80 процента от мярката във фотоволтаици. Ето едно елементарно нещо. Аз смятам, че подходът на браншовите организации се формира на база на отношението на партньорите, които седят отсреща.
- Вероятно и на техния професионализъм. Желая Ви ефективен диалог с компетентен и работещ екип на Министерството на земеделието и храните!
интервю на Мариела Илиева
