Цветан Цеков, предприемач
- Г-н Цеков, какво се случва с българските плодове и зеленчуци и защо все по-често ни се налага да консумираме вносни, които в никакъв случай не са по-качествени или по-вкусни?
- Мога да определя българското производство на плодове и зеленчуци като една наша национална трагедия. Срамно е за държава като България с нашите природо-климатични дадености, с нашите възможности, с уникалните вкусови качества, които могат да се постигнат, ние да консумираме вносна продукция. Това е вследствие на политиката, която беше проведена в последните 20 години, и резултат на неадекватността на държавата и загърбването на проблемите на производителите. Резултатът е НЕсъздаване на комфортни условия за поемането на рисковете и реализирането на идеите в земеделието ни.
Вижте, българинът е предприемчив. И когато му се създаде възможност и добра среда, той тръгва и поема риска. Обаче не можеш да се бориш с всичко това, което предлага българската действителност в земеделието днес. Ние влязохме неподготвени по отношение на тези сектори, неподготвени по отношение на конкуренцията на европейските производители, които влязоха с летящ старт. Отвориха им се бариерите и те нахлуха: субсидирана продукция, нерегламентиран внос, ниска себестойност. В България нито един производител няма гарантиран доход. Докато там, в другите европейски държави, доходите са гарантирани. Под формата на различни помощи. При нас тези помощи са неадекватни към условията, в които е поставен един производител. И виждате резултатите. Мисля, че това е основната причина за катастрофалния спад в българското производство на плодове и зеленчуци. Фактът, че българският производител не се чувства добре и не иска да произвежда, означава, че има проблем, че има нещо нередно. Какво е то? И започваме пак от самото начало: няма условия, няма ситуация и среда, в която ти да се развиваш. Притиснат си! А държавата е тази, която трябва да даде възможност, да даде тунела и светлината в него.
- Какви предизвикателства крие производството на плодове в този планински район, в който се намира и Вашият масив?
- Неслучайно този район е вкаран в рамка – необлагодетелстван район. Всичко, което може да се определи като неблагоприятни климатични условия, тук се случва: градушки, вихрушки, виелици, бурни ветрове, каквото се сетите. Предизвикателствата са ежедневни. И в този ред на мисли държавата наистина трябва да застане на мястото си и да стимулира такъв тип производства и производители. Не само заради огромния риск, който се поема, а и заради това, че някой някъде трябва да произвежда българска продукция, независимо дали при облагодетелствани или при необлагодетелствани условия. Защото в общи линии тези две понятия в земеделието са мното абстрактни и имагинерни. Така, както масивът ти примерно е в облагодетелстван район, така може да мине една градушка и да отнесе всичко за 5 минути.
- Като споменахте колко важни са субсидиите за производство като Вашето, каква помощ получавате на единица площ?
- Субсидиите са един от сериозните въпроси, по който не можем да стигнем до консенсус с държавните органи. Оттам идва, ако мога така да кажа, и репресивното отношение на цялата система към българските плодове и зеленчуци. Навремето е договорено субсидиране на единица площ, като сектор плодове и зеленчуци е приравнен като разходи към всички други сектори. Независимо от това, че в сектор плодове и зеленчуци инвестициите на декар са 20–30 пъти повече, отколкото в зърнопроизводството, например. На практика това означава, че ако при колегите се подпомагат 30 или 40% от разходите за един декар, при производителите на плодове и зеленчуци у нас тази помощ е от порядъка на 0,5 до 1–2% най-много. Това е причината да не можем да бъдем конкурентоспособни спрямо продукцията, която влиза от Западна Европа и затова се получава този дисбаланс и несъответствие на цените. Там, при по-високия стандарт, се произвежда стока с по-ниска себестойност. Или поне се внася. В България субсидията на единица площ е около 25 лв. на декар. През 2012 г. получих 26,50 лв. на декар. Плюс още 20-тина лева, тъй като масивът ми попада в необлагодетелстван район. Събират се общо около 40–45 лв. подпомагане на декар, което сумарно прави 18 000–20 000 лв. За един масив от 540 дка това са смешни пари, при положение, че разходите за него са от порядъка на няколкостотин хиляди лева годишно.
- Да разбираме ли, че не сте доволен от субсидията?
- Меко казано, недоволен! Ще говоря с факти – за последните 20 години с 15 пъти са намалели площите в страната, заети с трайни насаждения и зеленчуци. За последните 10 години производството на плодове и зеленчуци е спаднало с 60%. И всяка следваща година прогресивно спада. Аз неслучайно повтарям, че ако тази тенденция се запази, след още 5 години български плодове и зеленчуци на нашата трапеза няма да има. Може да звучи крайно, но аз се уповавам на агростатистиката и на това, което ние, като Асоциация на земеделските производители, проучваме и констатираме. В момента в цяла Северозападна България – Монтана, Видин, Враца, има две-три малки градини, не повече, и те не са сериозни като обем на производство. Така че не просто субсидии, а национална политика е нужна в този сектор. За да присъстват на нашата трапеза български плодове и зеленчуци. Защото те наистина са с уникални качества. Още повече, че българските производители стриктно контролират употребата на разрешените препарати за растителна защита. Аз виждам какво се случва в съседните държави. Независимо, че Българската агенция за безопасност на храните хвана различни пратки, третирани с непозволени химикали, всичко това свободно влиза на пазара. За съжаление, ние като производители, нищо не можем да направим. Можем само да алармираме, и дотам.
- Кандидатствате ли по 214 мярка от ПРСР?
- Да, там помощта е 720 евро на хектар или 72 евро на декар. От 2011 г., за първи път, средствата се изплащат преди Нова година, което е доста сериозна помощ. Агроекологията до момента беше загърбена и никой не ù обръщаше внимание. Имаше колеги, които си получаваха помощите след 2–3 години. А след миналата тежка година българските производители, тези, които останаха, имат крещяща нужда от допълнителни средства, за да могат да си проведат необходимите мероприятия.
Всяко едно подпомагане е важно! Пак повтарям – това е сектор, който без национална политика по отношение на този тип производство, без адекватно подпомагане, не може да съществува. Защото за създаването, реализирането и довеждането до плододаване на едно такова мероприятие, са ти необходими поне 5–6 години. Ако нямаш друг бизнес и искаш само това да правиш, няма как да оцелееш.
- Вашият коментар за помощта, която се отпуска за производството на качествени плодове и зеленчуци?
- Абсолютно недостатъчна. Тази помощ беше в резултат на усилията на нашата асоциация. Борихме сме и успяхме да убедим управляващите, че трябва да се погледне и в този сектор, благодарение на което бяха включени тези 15 млн. лева в бюджета. Но за съжаление, нещата попаднаха в бюрократичната машина и спряха до там. До 30 ноември 2012 г. беше крайният срок за подаване на документите за кандидатстване. Към 21 ноември м.г. в Областните служби по земеделие все още нямаха информация, не знаеха как и по какъв начин тази програма трябва да се реализира, как ще се кандидатства и какви бланки и документи ще се прилагат. Тогава ние алармирахме медиите, за да се вдигне шум и да се види докъде стига безхаберието на чиновниците и служителите на МЗХ и ДФЗ. Като следствие от това срокът за кандидатстване беше удължен до 11 януари тази година. Просто проблемът беше отложен във времето, макар че тези средства бяха предвидени за 2012 г. и бяха необходими на производителите. Друг е моментът, че 15 млн. лева са абсолютно недостатъчни за този сектор.
- Доволен ли сте от цената, на която реализирате продукцията си?
- Със сигурност цената е много занижена по отношение на труда, разходите и рисковете, които се полагат. И точно в тази насока трябва някой да подпомага това производство. Иначе към момента цените се определят от плодовете и зеленчуците, които влизат като внос. Аз лично нямам проблеми с реализацията на продукцията си, защото тя е с изключително високо качество и уникални вкусови характеристики. Масивът ни е разположен на 600 метра надморска височина, която е оптималната за максимално „изваждане” на генетичния потенциал на сортовете. Нашите ябълки и круши имат страхотен вкус и аромат, сочни са и нямат нищо общо с това, което се отглежда в равнината. Много хора идват на място в градината да си пазаруват. Още повече, че ние от самото начало прилагаме биологичните похвати на отглеждане на плодовете и сме биологични производители. Това допълнително допринася за големия интерес, защото хората искат да консумират чисти плодове, които не са третирани с химия. Нямам директна договореност с търговски вериги. За тази година има голям интерес от сериозна германска фирма за продажба на биоплодове, с която договарям изкупуването на цялата ми продукция. Иначе продавам на българския пазар. Но искам да кажа, че се спекулира с цените при биологичното производство. За съжаление, българският потребител още не е подготвен за него. Създава се една нереална цена на биопродуктите. От нас например, пазаруват биологични магазини и понеже идват от София до тук, което е около 50 км, цената на плодовете до крайния потребител скача до 3–4 пъти. Не е реално това нещо.
- Кои плодове са най-перспективните в момента за отглеждане?
- Всички плодове и зеленчуци имат потенциала да бъдат реализирани на нашия и чуждия пазар. Фактът, че вкусовите качества са наистина осезаеми и винаги може да се направи разлика кое е отгледано в България и кое в чужбина, е достатъчен аргумент българският производител да реализира продукцията си. Тя се приема и се харесва. Иначе производствата на различните плодове и зеленчуци са с различна сложност и енергоемкост, различни са и инвестициите. Не е едно и също да гледаш насаждения интензивно или конвенционално, по старите способи. Така че човек сам може да си направи сметка какви плодове и как да ги отглежда на базата на това какъв ресурс създава, както и според нуждите на пазара.
По отношение на най-перспективните плодове страхотен интерес има в момента към черешите, вишните, сливите, ябълките и крушите. Защото български круши вече няма. На интерес се радват и орехът, лешниците, въобще целият диапазон. Всеки плод е уникален сам за себе си и има възможност за реализация в определена насока – дали за преработка, за износ или за местен пазар.
- Какво трябва да се случи все пак, за да стане производството на плодове по-атрактивно в България?
- Първото и основно нещо, с което трябва да се започне, е да има държавна политика по отношение на този сектор. Трябва да се насочи към него сериозен финансов ресурс, който да не е лихвено утежнен към производителите. За да може този ресурс, лесно и достъпно, при преференциални условия, да се предостави на производителите. За да има някакъв възход в тази насока. Трябва да се обнови машинният парк, да се създадат логистични бази. Всичко това ние сме го описвали, подавали сме го като предложения към съответните институции. Нужно е да се насочи ресурс по европейските програми с по-висок процент на субсидиране, защото възвръщаемостта в сектора е много бавна. При трайните насаждения парите идват след 5, 6 или 7 години. Ако субсидията като процент е по-висока, тя ще бъде по-атрактивна за хората, които искат да кандидатстват, и ще доведе до ефекта най-накрая да се появи българска продукция. Може да не е след една или две години, може да е след 4 или 5, но този низходящ тренд ще спре. Но всичко това е резултат на усилена работа между асоциациите. Трябва да има чуваемост от държавните институции и наистина да се насочи погледът към този сектор. Ако не бъдат облекчени тези производители, българска продукция до няколко години няма да има.
Интервю на Валери Станев
