1. Начало
  2. Интервюта
  3. Земеделска техника
  4. Контролно-техническата инспекция – с важна роля за българското земеделие и аграрната политика

Контролно-техническата инспекция – с важна роля за българското земеделие и аграрната политика

Снимка:

Инж. Георги Георгиев, изпълнителен директор на Контролно-техническа инспекция (КТИ) към МЗХ

- Инженер Георгиев, наскоро ръководената от Вас структура към МЗХ чества 50-годишен юбилей. Какво е породило необходимостта от създаването ù?

- Структурата е второстепенен разпоредител към МЗХ. Създадена е през 1961 г. Наложило я е бързото механизиране на народното стопанство в частта земеделие и малкото кадри в тази област. Техниката е трябвало да бъде контролирана като изправност, производителност, ремонт. През годините инспекцията се е развивала в няколко посоки. Към днешна дата ние се фокусираме върху регистрацията на земеделската и горската техника, която става съгласно закон, приет през 1998 г. На самоходната техника трябва да бъдат издадени табели, а всички останали машини трябва да имат свидетелство за регистрация. Този набор от техника е регистриран в нашия информационен регистър на територията на 28 регионални служби в страната и тази техника подлежи на контрол.

 - По какъв начин го осъществявате?

- Чрез нашите регистри във всеки един момент ние знаем с каква по видове и марки техника разполагаме, какъв е нейният брой и състояние, дали може да изпълнява основните си функции. Това е единият от въпросите. Вторият много сериозен въпрос е отговаря ли техниката на изискванията за безопасност и дали е екологосъобразна. Това са основните неща, с които се занимава КТИ. Съгласно закона, ние издаваме свидетелствата за работа с тази техника, след като кандидатите са минали съответното обучение в учебни центрове и са положили изпити. При нас се води регистър за издаването на тези книжки, така както в КАТ се води регистър за правоуправление за автомобили.

 - Категорично бихте ли заявили, че машините, които влизат на българския пазар, отговарят на европейските изисквания?

- Категорично заявявам, че новата техника, която се внася у нас, отговаря на евроизискванията. Имаме споразумение с Агенция „Митници” за съвместна работа. Ние разрешаваме всяка машина да бъде пусната на пазара, ако отговаря на изискванията. В рамките на Европейския съюз естествено няма граници и всичко, пуснато на европейския пазар, влиза безпрепятствено в България.

 - КТИ оторизирана ли е да съставя актове?

- Съгласно Закона за административните нарушения и наказания служителите, които имат право да извършват тази дейност, са инструктирани при определени нарушения да съставят актове. Аз съм оторизиран да подписвам наказателните постановления. За последните 2–3 години са правени между 500 и 800 акта. 2010 г. имаме 890 акта. Събираемостта на глобите е над 50%.

 - За какво санкционирате най-често?

- На първо място за неизправност на машините – тук сме безкомпромисни. За миналата година имаме постижение. Около 87–88% от регистрираната техника е минала на годишен технически преглед. 

  - С какви машини разполага българското земеделие в момента?

- В момента имаме около 200 хил. единици земеделска техника, но основополагащата е около 55 хил. самоходни трактора и около 9 хил. зърнокомбайна. Това всъщност е определящата техника за земеделското производство в България. Ние можем да дадем отговори къде, каква техника има – по населени места, по собственици, по марки, по видове, по модели, което е един специализиран ресор.

 - Какъв е броят на прикачната техника?

- Тя обикновено е в съотношение 3–4 броя към една теглителна машина. В момента единствената българската техника, която се предлага у нас, е произведена от няколко предприятия, които успяха да се развият и да произвеждат прикачен инвентар с добро, прилично качество.

 - Къде най-много е концентрирана земеделската техника в страната?

- Най-вече в полските райони, каквито са Хасковски, Старозагорски, Ямболски, Шуменски, Русенски, Плевенски, Добрички. Имаме модерна земеделска техника със съвременен прикачен инвентар, използваща се от фермери, които обработват 10, 15, 20 до 50–100 хил. дка земя. Естествено, има слаби райони, каквито са полупланинските, които не са овладени от нашето българско земеделско производство. Ако се надникне в държави като Австрия и Сърбия, ще видим, че там полупланинските земи се обработват. В това отношение все още у нас има ниша за специализирана техника с по-малка мощност, с която да се обработва тази част на България.

 - Каква е оценката Ви по отношение на темпа на обновяване на техниката  у нас?

- Техниката в България е твърде остаряла. Преди две години обновяемостта ù стигна до 7–8%. Сега след изчерпването на средствата на мярка 121, отново падна под 3%. За да отговаря на съвременните изисквания, сравнена със западните норми на използваемост, тя трябва да бъде подменяна максимум на 10 години. Ние имаме машини, които са между 20–25 години, дори на 30 години и с неимоверен труд и с много разходи стопаните ги поддържат в изправност, въпреки че са икономически неизгодни.

 - Къде виждате приноса на КТИ за развитие на българското земеделие?

- Информацията, с която разполага КТИ за състоянието на машинотракторния парк, е на изключително ниво. Базата данни може да послужи за вземане на политико-икономически решения в областта на земеделието. Нашите служители посещават всяко населено място, всеки фермер и в този случай ние се явяваме консултанти. Колегите от регионалните служби познават техниката в регионите си, така както личните лекари познават своите пациенти. КТИ извършва прегледи по графици, качени в интернет. Съгласно закона фермерът е длъжен да представи техниката си на годишен технически преглед, след което получава заверка, че тя е годна за експлоатация.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.