Петя Ставрева, Евродепутат от БЗНС-НС, избрана с листата на ГЕРБ
- Какъв ще е резултатът от евентуално спиране на структурните фондове?
- Аз смятам, че в доклада на Европейската комисия за България и в докладите, които излязоха преди него, много категорично ни беше казано, че не трябва да си правим оглушки по отношение на изискванията за спазването на правилата на Общността. В момента имаме блокирани средства и то по трите предприсъединителни програми. Имаме отнемане на акредитации на агенции. В същото време виждаме сериозна опасност да бъдат спрени и финансови ресурси по структурните фондове. Аз много се надявам да не се стигне до такава сериозна санкция за България, но въпреки това трябва да си извлечем поуки и да си свършим работата.
През последните месеци България не успя да убеди нашите партньори от Брюксел, че има ефективна борба с корупцията и с организираната престъпност. Блокираните средства са един сериозен сигнал, че ако не прочистим системата, така като ни беше казано, ще се стигне до спиране на пари и по структурните фондове. Това ще бъде фатално за България и смисълът на нашето присъствие в общността ще се обезсмисли.
Българските граждани станаха европейци на 1-ви януари 2007 година, но все още по доходи и възможности не са равни на своите европейски съграждани. А за да получат шанс да работят в Общността, да имат самочувствие, да усетят ползите, финансовият ресурс трябва да достигне до тях. -р
- Как ще се отрази спирането на предприсъединителните фондове върху икономиката на България?
- Сериозната заплаха, която е надвиснала за спирането на някои средства по тях, ще се отрази изключително негативно върху икономиката на България. Това е забавяне на развитието на инфраструктурата, на земеделието, на цялата ни икономика. В момента страната има нужда от тези средства, но за да ги получим, трябва да гарантираме тяхното прозрачно усвояване. Виждаме, че сме най-бедната страна в Европейския съюз и в същото време можем да реализираме най-малко финансов ресурс, защото корупционните практики спъват усвояването на европейските пари. Това не може да се скрие от Брюксел. Аз смятам, че критиките, които европейските партньори отправят към нас, са в посока на това да променим начина, по който работим. Трябва да повишим административния си капацитет, да създадем условия за конкурентна работа на коректните и по този начин българските граждани да започнат да работят със средства на Общността.
- Можем ли да очакваме подновяване на плащанията и кога би могло да стане това?
- По отношение на предприсъединителната програма САПАРД знам , че в момента текат сериозни разговори между българските представители и Комисията. Има Екшън план, който България ще представи в Брюксел. Ние очакваме този екшън план да влезе в действие веднага. Вероятно в края на септември и в началото на октомври можем да очакваме отблокиране на блокирания към момента финансов ресурс. По отношение на другите агенции, на които беше отнета акредитацията, имам предвид по програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и във Финансовото министерство, ситуацията е малко по-сложна. Всичко зависи от усилията на управляващите, на цялото българско общество. Сега е време за много сериозна мотивация и мобилизация, за да може препоръките на Брюксел да залегнат като реална политика, а не да останат само като добри пожелания.
Сериозен проблем за България е, че ние представяме добри доклади, в които описваме мерки, който ще вземем, но всичко е в един пожелателен тон и то в бъдеще време. Нашите партньори искат конкретни резултати и то сега. Най-вече е важно да се проумее, че това е в интерес на българските граждани. Това не е някакъв каприз на Брюксел или на Европейската комисия. В Брюксел ние нямаме врагове, имаме приятели и партньори, но те искат от нас коректна работа и настояват да започнем да работим по правилата, усвоявайки прозрачно фондовете. Правилата са еднакви за всички. Към нас няма по различен поглед, но няма да бъдат правени и компромиси.
Бяха лансирани тези, че едва ли не Брюксел е смекчил тона към България, но в докладите, които излязоха, нямаме смекчен тон, напротив, имаме категорична позиция, която показва решимостта на Комисията да продължи да изисква от България да си свърши работата и да продължи реформите.
А реформите, за съжаление, не се движат с необходимите темпове, а в някои направления дори спряха. Сроковете зависят от усилията, които ще направим. За много хора това правителство не може да свърши работата, която очакват в Брюксел. Аз смятам, че не случайно в редица доклади бяха показани детайли от слабостите в системата, която сме създали тук в България. Ако искаме да се почувстваме пълноправни членове на Общността, да се отблокират средствата и те да стигнат до българските граждани, не можем да отлагаме във времето решаването на проблемите. Сега е моментът! Жалкото е, че дойдоха много доклади от началото на годината, включително и докладите, изпратени от генералния директор на Дирекция “Земеделие” в Европейската комисия – г-н Майкъл Лий. Той нееднократно описваше какви мерки трябва да се вземат и неговите препоръки в известна степен отекнаха в пространството, но въпреки това не ги видяхме приложени на практика. Това наложи служители на ОЛАФ със специална мисия да дойдат в България и да видят как се реализират проектите. Нещата, които откриха, говорят за сериозни проблеми и за това, че системите за вътрешен контрол и административен капацитет не са на необходимото ниво. Много е странно как в България разбираме повишаването на административния капацитет. Ако в останалите държави под административен капацитет се разбира добре обучена и мотивирана да работи администрация, то у нас, когато говорим за повишаване на капацитета, разбираме назначаване на нови служители. Количеството не определя качеството на тяхната работа и аз смятам, че това е един от основните пропуски, които допускаме през последните години.
- Как ще коментирате думите на Джефри ван Орден, че по-големи санкции се очакват за България наесен, защото недоволството и недоверието на голяма част от страните-членки на Общността нараства?
- Бившият докладчик за България - Джефри ван Орден, винаги е бил конкретен и винаги е защитавал обективна позиция по отношение на нашата страна. Неговите думи са знак, който трябва да разчетем правилно. Има недоволство, има недоверие от страна на нашите партньори към нас за забавянето на реформите, за трудностите при прилагането на стандартите от членството в Общността и най-вече за сериозните злоупотреби с европейски фондове. Това, че Европейската комисия не наложи предпазна санкция на страната ни в този момент е поредното доказателство, че няма двойни стандарти и на нас ни се дава шанс да приложим реформите и да направим най-важната крачка в борбата с корупцията. Но ако до няколко месеца препоръките на Европейската комисия не бъдат спазени, ще има по-сериозни санкции към страната ни. Във всички европейски институции на България се гледа като на страна, която получава шанса да навакса изоставането, усвоявайки средства от европейските фондове. Но когато ние тук отказваме да разберем тези послания, когато корупционните практики продължават да бъдат фактор в управлението на европейските средства, то не можем да очакваме от Брюксел да си затварят очите и да правят компромиси.
- Какъв е изходът от тази ситуация – възможно ли е страната ни да си върне доверието?
- Няколко са основните проблеми, които има страната ни. Не случайно продължава мониторингът върху Правосъдие и Вътрешни работи. Корупционните практики, липсата на адекватен вътрешен контрол по отношение на европейските средства, липсата като цяло на стратегия за работа с ресурса от Общността са основните критики, който има към България. Критикувани сме по отношение на малкото присъди и за липсата на ефективност на Съдебната система. Всичко това най-добре го усещат българските граждани, които се надяваха, че ставайки член на Общността, ние ще имаме един по-висок стандарт на живот. Оказва се, че в момента плюсовете не могат да бъдат усетени. За да се промени всички това е необходима много бърза мобилизация, решимост да се променя политиката, да се прочиства системата, да се заработи по европейските правила и стандарти. Смятам, че това е трудна, но не и невъзможна мисия. За съжаление смятам, че това правителство показа, че не може да го реализира.
- Смятате ли, че предварително изнесеният доклад и предоставянето му на медиите, както и последвалите реакции на чуждестранната преса в цяла Европа влошиха имиджа на България?
- Всички сигнали, които подава България с нерешените проблеми в страната, удрят върху имиджа на България. Доверие се гради много трудно, но много бързо се губи. Особено когато идват експерти на Европейската комисия, правят проверки и откриват сериозни злоупотреби, за които ресорните ведомства са си мълчали или не са ги открили. Това говори за сериозни пропуски в начина, по който функционира и държавната администрация, и управлението като цяло. Да, това удря върху имиджа на България. Много е неприятно, че по страниците на европейските ежедневници се появяват заглавия като това, че българите крадат от европейските фондове, че злоупотребяват с пари от Общността.Тогава европейските ни съграждани естествено се питат защо техните пари, парите от техните данъци, отиват за генериране на корупционни практики в България.
За да променим този негативен имидж първо трябва да променим начина, по който работим в страната си. Трябва да приложим препоръките като реална политика, а не като едни добри пожелания. Това е работата на всички нас, българските депутати, които работим в Европейския парламент. Но за да свършим тази работа, за да бъдем ефективни, трябва воля и решимост от страна на хората, които управляват страната. За съжаление аз не я виждам.
